Абсурдът "Белгия"

Докато говори, понякога Херт ван Истендал жестикулира на сантиметър от лицето ти и има причина защо е важно да не изпускаш нито дума от историите му: описва родната си Белгия като "невъзможно сложна страна" и за да разбереш всички преплитащи се нюанси, трябва да внимаваш. На помощ идва вече преведеният на български бестселър "Белгийският лабиринт", в който историкът, поет, писател и журналист синтезира оплетената история на общностите в страната, включително неговата – на фламандците.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Обичам Белгия, защото една държава с двеста сорта бира е почти неуправляема. Мразя Белгия, защото възгледите и въображението й не стигат по-далеч от дъното на чаша с трапистка бира

"Обичам Белгия, защото една държава с двеста сорта бира е почти неуправляема. Мразя Белгия, защото възгледите и въображението й не стигат по-далеч от дъното на чаша с трапистка бира", пише Ван Истендал в предговора, в който изяснява своя love-hate relationship с нея. Критикува начина, по който всичко в страната се случва с връзки и как "тя" е съсипала "майчиния ми нидерландски език с помощта на оня арогантен френски". Но все пак я обича заради липсата на "холандското високомерие, самодоволство, нетактичност и откровено неразбиране на всичко, което лежи извън националните граници".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В следващите 480 страници той синтезира историята на Белгия и различните й общности, които според него не са разделени на етнически, а на изцяло езиков и класов принцип. Припомня ни как в миналото подсъдимите не са разбирали присъдата си, тъй като не говорят принадлежащия на висшата класа френски, а фламандците на фронта често не разбират какво командирите им нареждат. Преминаването към френскоезичното общество обикновено е синоним на издигане в обществената стълбица, а за произхода ти свидетелство остава само фамилията.
 
"Белгия не би могла да спре да съществува, но е абсурдно, че тя е започнала да съществува. Тя е плод на случайност, въпреки че, като се замислим, всички държави без Исландия са случайности и фалшиви намерения, съпътствани от кръвопролития", разсъждава Херт ван Истендал. "Белгия е парадокс или по-скоро серия от парадокси." Интересно е, че кариерата на автора също е низ от случайности.
 
Роден е като Херт Мария Маврициус Юлиянус Ванистендал през 1947 г. в Юкел, район на Брюксел, от който е и художникът М.К. Ешер. Когато е на пет, брат му и сестра му вече учат във френскоезични училища, но нещата се развиват различно при него, тъй като баща им започва да работи в Утрехт. Това предопределя нидерландския като езика, на който Херт пише и до днес. "Така че фактът, че съм фламандец, който пише на нидерландски, а не на френски, е инцидент. Не се гордея с това, че говоря оригиналния си език, тъй като да се гордееш със случайност, е глупаво." В този ред на мисли определя обществото на Белгия като лишено от какъвто и да е шовинизъм.
 
Описва баща си, известна личност в римокалическия свят, като преподавател, член на международни християнски организации и в един момент държавен министър, като "социален, а не социалистически" идеалист, твърдо убеден в равенството между хората и нуждата от световен мир. "Но с една тайна – беше поет. Пишеше постоянно сонети, особено по време на дългите си пътувания – по вестници, из тетрадки, къде ли не. Но не беше избрал литературата за призвание, тъй като смяташе, че за поезията е нужно спокойствие, време и постоянно четене." Подобни импулси да пише завладяват и Херт, но си налага автоцензура, след като негов преподавател по френски казва, че "ще познаете истинския поет по това, че просто по лицето му личи как е прочел не стотици, а хиляди стихотворения".
 
Казва си, че никога няма да напише и дума. Завършва философия и социология в католическия университет на Льовен и малко след това желанието се завръща просто така, без ясна причина. "Вече работих като социолог, помня, че вървях към офиса си в един студен ноемврийски ден и просто започнах да пиша стихове по страниците на вестника, който току-що си бях купил. Но вече знам – вдъхновението ражда само началото на една творба, всичко останало е тежка работа", разсъждава с чести почуквания по масата Херт, който през март е публикувал новата си книга с поезия.
 
Случайно е и навлизането му в журналистиката. След една година като безработен той става репортер, а между 1987 и 1993 г. е водещ на новините по националната телевизия - "нещо, което никога не съм си представял, че ще правя". Междувременно той все повече се налага като автор, включително като есеист и писател. На среща с издателя си в Амстердам получава предложение да напише книга за Белгия, ориентирана към читателите в Холандия. Никога дотогава историята на страната не е била публикувана и разказана адекватно на нидерландски. "И внезапно пред мен излезе предизвикателството да обясня целия хаос в Белгия на една доста подредена страна".
 
"Белгийският лабиринт" излиза през 1989 г., месец преди падането на Берлинската стена. С всяко издание той прави нови допълнения. Последните са свързани с увеличаващата се популярност на Фламандската националистическа партия. "Но ето още един белгийски абсурд – когато в парламента те заявиха, че искат независимост на Фламандския регион, го направиха на френски. А сега вече това не е в приоритетите им, въпреки че територията е почти независима така или иначе". Не мисли, че е възможно пререканията да прераснат в гражданска война. "Защото сме научили изкуството на компромиса - никоя от страните не трябва да е напълно удовлетворена."
 
Той е в България покрай визита, която включва лекции в Софийския и Великотърновския университет, "където бях посрещнат от прекрасни млади студентки с перфектен нидерландски". През последните седмици е бил в Скопие, Прищина, Шкодра и Тирана.

Но първите му впечатления от Балканите са от ученическо пътуване в гимназията, когато вижда Загреб, Белград, Ниш и все още възстановяващото се от земетресението през 1963 г. Скопие. "Със сигурност знанията ми за региона са повърхностни и изкривени. Но например в Македония и Косово видях неща, които белгийците познаваме много добре – като например пътни знаци на два езика, и двата зачертани от привържениците на другия. Не намирам Балканите за хаотични, промените са постепенни. Ако има нещо хаотично, то може би е как те изглеждат – в град като Тирана виждаш архитектура с италианско и социалистическо влияние едновременно." Свързва България и с приказките, които е чел като малък – от млад събира книги с фолклор от всички краища на света. "А винаги тези истории казват някои скрити черти за народите – например фламандците са смятани за много тихи и подчиняващи се, а в приказките често личи неприязън към властта, истински анархизъм."
 
През последните месеци е отдаден на писането на детективски роман в традициите на сънародника си Жорж Сименон и Артър Конан Дойл, но все пак какъв е Херт ван Истендал извън професията си? "Като изключим литературата, май не остава друго в живота ми", замисля се и след това бързо се поправя. Определя като невероятно усещането да гледа как двамата му внука, на по 10 и 12 години, растат. "И това ме замисля колко много се е променило в света от моето детство - не само защото аз нямах телевизор, а сега те са заобиколени от екрани. Като малък животът беше изключително доминиран от репресивните католически догми, докато за щастие в техния живот църквата няма никакво участие вече", казва писателят, който се определя като "по-скоро атеист". Въпреки това от време на време свири на орган в близката църква. "Тъй като ме кара да забравя за времето". Подобно е и усещането, когато разговаряш с Херт ван Истендал.
 
"Белгийският лабиринт" се издава от "Жанет 45", а преводът от нидерландски е на Мария Енчева и Ивелина Дундакова-Карабашлиева. Гостуването на Херт ван Истендал е по покана на платформата MoveBG, с подкрепата на посолството на Белгия.