Петър и шоколадовата фабрика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петър и шоколадовата фабрика

Петър и шоколадовата фабрика

Невероятната история на сладкаря Мустакерски

Марина Караконова
13501 прочитания

Миналият декември на 79-а улица между "Бродуей" и "Амстердам авеню" в Ню Йорк се появи Voilà [Chocolat]. Voilà е магазин и работилница. Магазин, защото в него може да си купите най-изтънчени шоколадови продукти. Работилница, защото на място може и да си ги направите сами. При късмет дори да се допитате до главния шоколатиер Кристоф Тури, работил преди за Jacques Torres и в хотелите Four Seasons и Mandarin Oriental в Ню Йорк. Сесиите са 30- или 60-минутни, може да са с децата ви, на любовна среща или за тиймбилдинг. Помислено е за всичко: от правилното темпериране на разтопения шоколад, с който работите, до замразяването на творенията ви преди тръгване, за да не се разтопят по пътя. Имате избор за приготвяне на седем шоколадови продукта. "За Великден, който е голям шоколадов празник, добавихме и осмия: кухото великденско зайче, което практически е почти невъзможно да се направи вкъщи", разказва Петър Мустакерски, основател и собственик на бързо станалото популярно място в Ню Йорк.

После се случва нещо, което звучи малко като начало на виц: един българин и един американец построяват фабрика за бонбони в Северен Китай.

Както обикновено се случва, мястото е толкова интересно и необичайно, колкото е и животът на създателя му. Без съмнение отварянето на Voilà е, както се казва в Америка, life changing решение. Но за да се стигне до него, преди това в живота му е имало поне още едно такова.

Живот в Китай

Първото е взето през 1988 г. Петър Мустакерски току-що е завършил Английската гимназия в София и след първата си година във ВМЕИ той заедно с още девет души е избран да замине за Китай в рамките на програма за обмен на студенти. "Нямах никакви познания за страната. Бях гледал само един документален филм по телевизията." И как да предположи, че го очакват 13 години живот там?

След като учи година китайски, започва следването на компютърна информатика в университета "Джъдзянг" в Ханджоу. Вече е времето около 1989 г., когато в света настъпват големи промени, засягащи и съвсем битови неща, каквито са студентските стипендии. "Изведнъж спонсорите изчезнаха. И на тези от нас, които бяха решили да не се връщат в България, ни се наложи да си намерим работа."

Петър започва да се интересува от бизнес и в началото се захваща с буквално каквото му падне. Тогава се запознава с един младеж от Пенсилвания със сериозни интереси и познания за китайската икономика и култура. Основават своя фирма, която преди всичко предлага помощ на американския бизнес в Китай. "Един ден решихме да инвестираме в собствен бизнес. Имахме един контакт – човек, с когото работихме много добре. "Момчета, каза ни, според мен в Китай трябва да се правят бонбони!""

Сигурно им е звучал като Уили Уонка, но в същото време човекът им дал много добър и готов бизнес план.

После се случва нещо, което звучи малко като начало на виц: един българин и един американец построяват фабрика за бонбони в Северен Китай. Почти като Чарли и шоколадовата фабрика, само че тук става дума за твърди млечни бонбони от захар и млечен прах. Това е момент, в който в Китай шоколадът, кафето, виното са абсолютно непопулярни вкусове. Пие се предимно чай. "Само че нашата идея беше, че рано или късно те ще се приобщят към световната цивилизация на вкусовете. Оказа се доста иноваторска мисъл за онези времена."

Фабриката заработва и бонбоните се продават из цял Китай. Името им е Cowboy Candy, затова ги представяли, облечени с каубойски шапки и ботуши, а при пътувания със самолет винаги раздавали на екипажа и пътниците.

Славният бонбонено-каубойски период приключва през 1998 г., когато идеите на двамата съдружници започват да се разминават, а с тях – и пътищата им.

Идва ред на Шанхай, където Петър Мустакерски е поканен на работа в Agricultural Trade Office – клон на селскостопанското министерство, чиято цел е да отваря нови пазари за американски продукти. "Чак тогава, пет години след нас, бяха стоплили, че китайският пазар е по-важен като импортен, а не като експортен. До 1995-1996 г. в страната се ходеше само за да се изнасят евтини стоки. Постепенно се появи идеята, че Китай може да стане един от най-големите консумативни пазари, затова светът трябваше да започне да се готви да внася, а не да изнася от там. Търсеха специалист и се оказа, че аз май бях един от десетината души в Китай, некитаец, който знаеше как функционира хранително-вкусовият сектор. Тогава още не бях американец. Наеха ме като специалист от трета държава." Петър започва да работи с всякави фирми – за сирена и кашкавали от Уисконсин, за сушени плодове от Калифорния, за сьомга от Аляска.

1988 е съдбовна година в живота на Петър, защото среща и съпругата си, която е журналист в Шанхай. "Един ден тя дойде и ми каза: виж какво, моето момче, знам, че си бил тук десетина и кусур години, сигурно искаш да останеш още, но аз съм бременна и няма да раждам в Китай." Тук настъпва краят на китайската одисея на Петър Мустакерски. През 2001 г. той се мести в Принстън, откъдето е съпругата му. Оттук започва и една бърза, забележителна и напълно логична след цялото натрупано знание и опит кариера.

Живот в САЩ

"Бях решил, че нямам достатъчно опит във финансите, а се намирах във финансовия център на света, затова започнах двегодишна магистърска програма в Columbia University с уредени стажове", разказва той. През 2003 г. стажът му е в Booz & Co. – консултантска фирма за стратегически мениджмънт. ("Между другото там работеше Едуард Сноудън, та покрай него се прочухме."). Тогава се заселва в Ню Йорк и след дъщеря им (Made in China) в семейството се ражда и син. Следват известни абревиатури и имена: UBS, Bridgewater Associates... и тук идва ред на решението от 2012.

"Казах си: стига толкова. Реших да спра. Попитах се – добре, какво искам да направя с живота си? Кое е това, което не съм направил и после може да съжалявам? И обичайните първи въпроси къде са по-високите позиции и повечето пари се преместиха на далеч по-задни позиции."

И все пак, защо шоколад?

"Храната, историята й, приготвянето и особено шоколадът винаги са ми били интересни. В България израснах с майка, която е кулинарен виртуоз и правеше баница по три дни и торти по четири. И това си беше ежедневна семейна операция. Историята с шоколада стартира, разбира се, с яденето му, после с опитването на все по-добър и по-добър. Когато през 1995 г. започнаха да слагат етикетите с процентите какао, ми стана интересно като математик какво значи това. Започнах да изучавам съставките в шоколада, каква му е историята, как се прави, каква е ролята му в различните цивилизации – от маите и ацтеките до Европа от преди 400 – 500 години. Е, това вече беше нещо повече от хоби."

Така решава да се занимава професионално с шоколад. Завършва курсове Ecole Chocolat в Коста Рика и French Culinary Institute в Ню Йорк и въпреки това си дава сметка, че най-добрите сред колегите му връстници са калфи на някой шоколатиер във Франция от 15-годишни. "Тези хора могат да правят неща със затворени очи, които на мен ще ми отнемат дни. Отъпканите от тях пътеки не бяха за мен." До същия извод стига и при по-малко отъпканите – като тази да тръгнеш по Амазония и да търсиш най-непознати шоколадови зърна, от които да направиш неопитвани досега вкусове например.

"Прекарахме десетия рожден ден на дъщеря ми в едно малко ателие, в което хората си изработват грънци – чинийки, чашки, вази. Тогава ми светна – а не може ли това да се прави с шоколад? Започнах да изучавам модела. Минаха шест месеца, докато се самоубедя, че това е добра бизнес идея. Направих малък екип, около година търсихме допълнително от моето финансиране и подходящо място. През есента на 2013 г. намерихме помещение. Екипът се разрасна, поканих и двама приятели от България."

Et, voilà! Шоколатерия Voilà е факт през декември 2014 г. Веднага се появява голям медиен интерес: за шоколатиерата пишат Wall Street Journal, New York Times, Zagat, New York Post.

"Стремим се да го представим от всяка гледна точка и да задоволим нуждата на всеки: един да купи, друг да хапне, трети да направи, четвърти да научи, пети  да навлезе истински в шоколадовата вселена. Всекиму според потребностите – малко като комунизма едно време! И резултатите са много добри. На Св. Валентин имахме над 130 резервации, работихме от десет сутринта до един през нощта. Но за нас най-важното е, че Voilà е прозорец към света на шоколада."

www.voila-chocolat.com


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    jtsacheva avatar :-?
    Jordana Tsacheva

    Все повече такива лични истории за успеха и щастието на българи искам да виждам!

  • 2
    tet avatar :-|
    tet

    Поздравления за смелостта на Петър да създаде успешно работещо предприятие осъществявайки мечтата си за любимо занятие.
    С пожелания за здраве и пълноценно професионално творчество!

  • 3
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    A branch and the immensity.

    On the pathway
    a dry leaf and
    the scent of
    a flower that
    shines in the
    morning to
    discover your
    sadness....

    Francesco Sinibaldi


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дюнерът е меме

Дюнерът е меме

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK