Изкуство, истини и видео

Опит за разкодиране на българското съвременно изкуство с "Бюро артрекърд"

Срещаме Десислава и Райна в музея за съвременно изкуство Софийски арсенал (САМСИ), след като са заснели видеоинтервю с художника Вито Валентинов по повод участието му в сборната изложба "Пространство – публика" за своя онлайн канал "Бюро артрекърд". От 2013 г. Деси и Райна регулярно отразяват случващото се в българската художествена сцена с видеодокументации, предлагайки по този начин алтернатива към стандартното представяне на съвременното изкуство в медиите. В работата ги мотивира липсата на подобна онлайн платформа у нас и наличието на много такива по света.

Двете се запознават през 2012 г. по време на работата си за международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary, в който Десислава Павлова отговаря за съдържанието, а Райна Тенева - за видеодокументацията на събитието. Тогава решават да продължат да правят кратки филмчета за българското изкуство заедно и стартират свой собствен видео арт канал. Две години по-късно тяхната платформа е вече факт. Обект на внимание за "Бюро артрекърд" са самите художници, кураторите, институциите и организаторите на събития за визуални изкуства.

Какво ви накара да създадете "Бюро артрекърд"?

От една страна, за нас е много интересно да се занимаваме с правенето на видеата – всяка документация изисква различен подход и работа, тъй като самите художници и техните произведения са много различни. Историята зад всяка изложба е много индивидуална. От друга страна, виждаме смисъл от крайния резултат и това ни радва. Самите видеа са причина за обмен на идеи в професионалните среди, надяваме се в бъдеще документациите ни да достигнат и до по-широката аудитория и да спомогнат за по-доброто разбиране на съвременното изкуство.

Видеоновината по-силна ли е от текстa?

По-силна e, защото визуалният образ се помни по-трайно, но е и по-слаба заради липсата на сериозен анализ или критика. Едно от предимствата на видеоматериала обаче е, че по по-достоверен начин предава цялата атмосфера и маниера на интервюирания човек. В нашия случай аудио-визуалната медиа е подходяща, защото темите ни са свързани с визуални изкуства. Освен самите произведения виждаме и чуваме самите автори или пък кураторите на изложбите, които обикновено остават скрити за публиката в галерийните пространства. Идеята на филмите е с натрупването им да се създаде архив.

Как се вписвате с вашето съдържание в медийната среда в България, най-вече в обстановката на липса на сериозна културна журналистика?

Бъдещето на културната журналистика е в интернет пространството, където всеки сам трябва да си измисли подходящ начин на работа, което всъщност прави ситуацията интересна. Друг е въпросът дали може освен интересно да бъде и успешно. Ние не си задаваме въпроса за позиционирането ни в медийната среда тук, защото няма други като нас. В момента дори не възприемаме "Бюро артрекърд" като медия, а като канал, който предлага определен тип съдържание. Може би в някакъв момент ще станем и медия, но на този етап е рано да го твърдим.

Какви са критериите ви при подбора на съдържание?

Избираме темите според това, което продуцира художествената среда, но сякаш имаме влечение към младите автори. Търсим хората, които са ни интересни, и, разбира се, може да представим само тези, които имат желание да застанат пред камерата ни и да говорят за работата си. Понякога каним и самите куратори да провеждат интервютата, защото в много случаи те са се занимавали с някои от артистите години наред.

Разкажете ни за последните изложби, които сте харесали и заснели. Какво прави една експозиция добра?

Добрата изложба е тази, която те кара да си дадеш сметка за нещо, което още не е съвсем изкристализирало в главата ти. Тя винаги те развълнува по някакъв начин. Последната изложба, която видяхме, e част от проекта на The Fridge "Разбираш ли ме/Разбирам те", в който трима млади и трима утвърдени художници работят заедно. "Пресечна точка: Розово" е съвместното представяне на художника Ясен Згуровски и скулптора Стефан Иванов – първата двойка артисти. Експозицията оставя усещането за намерен смисъл в една добре балансирана и подредена атмосфера.

Един от най-мащабните ви проекти досега е участието ви в изложбата на СГХГ, курирана от Мария Василeва "Изкуство за промяна 1985 – 2015".

Мария Василева ни покани да заснемем кратки интервюта с някои от художниците, включени в експозицията, с цел да подгреем и да информираме на място посетителите за нея. Става дума за един много сериозен и интересен проект не само заради темата, но и заради самия замах на изложбата, а именно представяне на художници от различни поколения, преживели и преосмислили в работата си обществените промени след 1989 г. В България сякаш рядко се правят изложби с толкова силен заряд. Въпросът "Може ли изкуството да променя", който ние зададохме на участниците, може и да е като по учебник, но на нас ни бяха любопитни отговорите на различни по възраст и начин на работа творци. Може да отговориш адекватно на въпроса едва след като си натрупал богат жизнен и професионален опит. Резултатът е видеоколекция от различни аргументации по темата, някои оптимистични, други песимистични.

Как може да е полезен архивът за българското изкуство, който създавате?

Бихме се радвали документациите ни да намерят приложение в специализираните училища за изкуство, тъй като те могат да станат интересен повод за провеждане на дискусии с учебна цел. В дългосрочен план се надяваме да имаме възможност да развиваме платформата, като изпробваме и нови формати и каним различни професионалисти да се включат. Ще се радваме и на други такива платформи, от които да се вдъхновяваме и учим.

Какви проекти ви предстоят?

Освен регулярните представяния на изложбите в пролетния и летен сезон ще направим и десет интервюта с художници като Светлин Русев, Любен Зидаров, Дария Василянска, Веса Василева и др., които са творили по време на социализма и продължават и до днес. Проектът се случва в партньорство със Сoфийската градска художествена галерия и представлява опит за тълкуване на близкото минало, което за повечето хора от нашето поколение е затворена книга. Искаме да попитаме какво е било да си художник по онова време, как са се случили промените за тях и как работят днес в съвсем различни обществено-политически условия. Проектът ще даде възможни отговори по темата за формирането на идентичността в среда, в която нишката между близкото минало и настоящето е прекъсната. Тези документации ще бъдат особено любопитни за по-младата аудитория.

http://artrecord.org/

Още от Капитал