20 въпроса: Димитър Коцев–Шошо

"Бягайте, бъдещето идва! Всеки ден." С това предупреждение започва "Скарида", новият роман на Димитър Коцев–Шошо, в който главната героиня се казва Дива Мила. Името му е свързвано с проекти, които винаги са намирали по-специална публика, без да игнорират широката.

Шошо е автор на романа "Лора от сутрин до вечер" (2004) и по-късно направи режисьорския си дебют в киното, като го екранизира с певицата Миленита в главната роля. Зад камерата е заставал още покрай предаването "Другата България", сериала "Четвърта власт" и последно за документалната поредица на БНТ "Отворени досиета", разказваща за репресираните от комунистическата власт.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Минаха повече от десет години, преди да се появи вторият ми роман. Няма как да не съм се променил. Ако промяната се брои за израстване… Читателите ще кажат. А аз мога само да се надявам, че "Скарида" ще им хареса", казва пред Light Димитър, който също така е превеждал Труман Капоти и Том Робинс. "Направих каквото можах. И най-важното: забавлявах се, докато го правех". "Скарида" е вече в българските книжарници от "Обсидиан".

Като какъв човек се определяте?
Гледам да не се определям, защото това намирисва на принципи, а принципите водят към вкочанясване.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Нямам си такова нещо. 



Любимият ви момент от деня?
Мигът, в който усетя, че се движа нанякъде. Тази прекрасна илюзия е краткотрайна и може да се падне по всяко време на денонощието.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да си признавам честно пред колегите, че в моята работа съществува огромна степен на несигурност, и в същото време да внушавам пълна увереност в решенията си.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5 годишно дете?
Разказвам истории. Когато пиша, съм сам. Когато снимам, ми помагат други разказвачи.

Как си почивате?
С хора, с които нямаме какво да си кажем и не се и опитваме.

Какво ви зарежда?
Смехът, пътуването, общуването.

Какво ви разсмива?
Човек, който се спъва и се опитва да изглежда сякаш няма проблем. Имената на героите в книгите на Илф и Петров. Гъделът.

Какво ви натъжава?
Безпричинно нещастни хора.

Какво ви вбесява?
Тъпотията. Дали един човек е умен или глупав – няма значение за мен. Но ако е тъп, се вбесявам. И това е доста тъпо от моя страна.

Личност, на която се възхищавате?
Трябва да е някой, когото не познавам лично, защото отблизо никой не изглежда достоен за възхита. Отблизо мога да обичам хора, но не и да им се възхищавам. 

Кое свое качество харесвате най-много?
Любопитството към всякакви хора.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Любопитството към всякакви хора.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Стигат ми тези, които си въобразявам, че притежавам.

Последният подарък, който направихте?
Подарихме на леля ми гердан, но се оказа, че й е твърде малък на врата. Тя, вместо да се разочарова, си го нави на ръката и каза, че подаръкът е чудесна гривна. Ако има повече такива хора, всички ще сме по-щастливи.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
dnevnik.bg, humansofnewyork.com, boyan-ata.blogspot.com

Къде бихте искали да живеете?
В детски лагер за възрастни. Като се замисля, точно там живея.

Любимите ви имена?
Жеко, Сивина, Зорка, Рада – почти всички те са ехо от предишни поколения.

Най-интересното място, на което сте били?
Абсурдната нова столица на Казахстан - Астана. Сънувана от техния постсъветски диктатор, проектирана за милиарди и построена по средата на нищото. Погледнат от Космоса, комплексът правителствени сгради е точно копие на ключа на Буратино, любимата приказка на президента Назърбаев. Това не си го измислям! Екскурзоводката ни го каза съвсем на сериозно, дори не се усмихна.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Никога не е късно да имаш щастливо детство" – Том Робинс. Бих го допълнил, като кажа, че съм имал щастливо детство, но съм сигурен, че никога не е късно пак да го имам.