Танцът на Пандора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Танцът на Пандора

Танцът на Пандора

Режисьорката Боряна Сечанова за спектакъла си по античния мит с "Арабаск"

6671 прочитания

© Цветелина Белутова


Преситен от думи и клиширани послания, зрителят може да преживее час и двайсетина минути в Музикалния театър, наблюдавайки танцовия спектакъл "Пандора" под режисурата на Боряна Сечанова, слушайки провокативната и нестандартна музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и на Петър Дундаков, и съчетанието от оперно сопрано и два фолклорни вокала, и още (всичко това на живо) в изпълнение на камерния ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров, солиста на Софийската опера Цветана Бандаловска и Евелина Христова и Даниела Димитрова от "Мистерия на българските гласове". Премиерата беше в края на април, а следващото представление ще е на 28 май. Уточнявам, защото преживяването си струва на всякакви нива – ментално, физическо и духовно.

Боряна Сечанова е автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли на най-големите сцени у нас, през 90-те години получава първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс във Варна, впоследствие има награди за най-добър спектакъл - "Фауст" в София и "Дневникът на един съблазнител" във Варна, а през 2006 г. заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават "Кристална лира" за творчески екип за постановката на Carmina Burana. Настоящата авторска интерпретация на темата за Пандора е плод на почти двегодишна интензивна комуникация и взаимно зареждане с творческа енергия между Боряна, Пол ван Брюхе и Петър Дундаков. А като един много отворен, отдаден и слънчев човек и хореограф с опит и стремеж хореографката работи по този проект с балет "Арабеск" (тя е и художествен директор на трупата) с невероятна страст и посветеност.

Всяка тема, с която се захване Боряна, преминава през нея не само професионално, а най-вече чисто човешки. Пандора и нейната прословута кутия, пълна със злини и страдания, така че, ако се отвори, те да отидат при хората – наистина хилядолетия след създаването на мита този грандиозен цивилизационен въпрос как да предотвратим или да стопираме злото и отворим път за доброто остава да виси във въздуха, а отговорът на Боряна Сечанова е в полето на изкуството.

Как се роди идеята за спектакъла?

Идеята не е моя. Всъщност тя хрумна на Петър Дундаков, с когото правих и предишния си спектакъл. В един неформален разговор с неговия учител – композиторът Пол ван Брюхе, при когото Петър е учил в Холандия (Пол беше в София по повод на предишна наша премиера - "Танцови преводи", в която използвах малки части от негова музика), предложи да направим някакъв нов спектакъл. Интересното беше как на Петър му дойде идеята за кутията на Пандора – те гледаха тази празна яма в оркестрината, която ние в балет "Арабеск" обикновено не използваме, защото повечето от спектаклите ни са на запис. И тогава си казаха "защо да не направим тази кутия пълна с музика" – оттам дойде идеята за кутията на Пандора и за жива музика. Тази стъпка е уникална, сложна и друг освен Софийската опера не може да си я позволи, защото е скъпо. Но благодарение на Пламен Джуров и на "Софийски солисти", които се включиха в нашата луда идея, мисля, че се получи нещо впечатляващо, и се радвам, че имахме този шанс.

Какво изчетохте, видяхте, проучихте, за да се подготвите преди репетициите?

Изчетох много. Това, което най-много ме порази, когато започнахме да бистрим темата за Пандора, беше проблемът за вината – как човечеството по някакъв начин е наказано за целия морален хаос, който самите ние сътворяваме, и дали един човек може да изкупи тази вина. Защото ние като че ли сме свикнали да не носим отговорност. Пандора е натоварена с вина заради любопитството си с отварянето на кутията и нахлуването на всички злини, но Зевс не отмъщава на човечеството, той отмъщава на Прометей. За мен е важно да се знае следното – човечеството не е наказано, това е случайност, просто Пандора е била "програмирана" от Зевс да се омъжи за брата на Прометей и да отвори кутията. Мисля, че всички грехове на човечеството сякаш винаги придобиват женски образ, както е при Ева, като че ли дяволът се свързва повече с жената; но ако погледнем по-назад, творението на Зевс - Пандора, е била сътворена, за да отмъсти на Прометей… Така че усещането за вина, усещането да бъдеш играчка в нечии ръце, мисля, че тези понятия се размиват в този случай. Самият спектакъл решихме да бъде в седем картини, които да отговорят на седемте смъртни гряха – те са с латинските си наименования и така върви партитурата на спектакъла.

Бихте ли разказали накратко как са подредени частите?

Първата част се нарича "Ира" – "Гняв", не случайно Пандора казва "Аз съм родена в гняв". Реално гневът между Зевс и Прометей ражда Пандора и много красиви стихове на песни е написал либретистът Берто Рейндърс, в които самата Пандора казва, че не е закърмена с люлчина песен, а с реквием, и че нейният рожден ден е ден на гнева. Втората част е "Гула" – превеждаме го като "Лакомия" (чревоугодие), желанието да имаш… Защото Пандора е одарена, всеодарена (това означава името й, тя е първата смъртна жена, която Хефест изваял по повеля на Зевс, и всички богове вложили в нея своето изкуство, за да я направят привлекателна – бел. авт.) и всъщност – нашата ненаситност и желание да притежаваш все повече не води до никъде; Третата част се нарича "Инвидия" – "Завист", точно тя поражда злото, което се изсипва върху нас – убийства, кражби, престъпления върху невинните; Четвъртата част е "Аварития" – това е скъперничеството, това е сребролюбието, това е материализмът – един много, много голям грях, защото желанието ни да се откажем от духовните блага и да се отдадем само на материалното е според мен един от най-големите ни грехове. Аз си мисля, че в крайна сметка на човек му трябва много малко, за да бъде щастлив – трябват му приятели, трябва му хармония, трябва му природа, трябва му музика, трябва му танц. А всичко останало е едно излишество, но за съжаление ние го разбираме много късно; Петата част е "Ацедиа" – това е "Леност", леността е този порок, който ни спохожда, когато ни обземе апатия, когато ни обземе меланхолия, т.е., когато се откажем да се борим в този свят. Защо е порок ли – защото отказът от твоето предназначение в света, леността и това че ти не искаш по никакъв начин да изпълниш своето предназначение, това, за което си дошъл, води до възможността злото да победи около теб; Предпоследната част на спектакъла е "Луксурия" – "Лукс, разврат, похот", това се случва около нас все повече и повече. За мен най-ужасното е, когато алчността ни самоизяжда, т.е. това не е свързано с външно преживяване, а е свързано с вътрешното ни преживяване. Влечението към притежание те води до това ти да не можеш да намериш мир и покой сам със себе си най-вече. И последната част е като епилог на спектакъла, нарича се "Ванитас" – "Суета", няма да говоря за това – всичко е суета около нас и когато ние се откажем от тази суета, тогава можем да намерим покой и да осмислим своя живот тук. В никакъв случай спектакълът не е реабилитация на Пандора, по-скоро това е един неин разказ за пътя, който трябва да измине, за да прости сама на себе си. Пандора е първата майка, защото тя ражда дъщеря си Пира – първата родена жена, и от нея тръгва човечеството, а впоследствие и греховността. Дали Пира е един вид изкупление на нейната вина? Искам да поставя голям въпрос, защото в крайна сметка всеки един човек трябва да се справи сам със себе си. Никой не може да го посочи с пръст и да му каже ти си виновен или ти си греховен, или ти си страхотен, или ти си много добър – това е въпрос на личен избор и на морал! И мисля, че това е най-важното в този спектакъл.

И стигаме до посланието на Сократ "Познай себе си", какво е вашето тълкувание?

Не е лесно да се отговори и няма еднозначен отговор. Защото има моменти, когато ти се струва, че ти никога не можеш да познаеш себе си така, както би искал. Може би едва в края на пътя си ние ще можем да си отговорим на този въпрос – дали познаваме себе си, дали намираме мир, напускайки този свят, дали преодоляваме този страх да преминем към отвъдното. Тоест може би наистина, за да опознаеш себе си, трябва да си наясно с това, което ти искаш да направиш в живота си. Да бъдеш готов, да си отворен към хората около теб, към приятели, към врагове и наистина да знаеш, че, опознавайки себе си – това не е егоизъм, а е част от всемирната конструкция, тъй като ти си част от една обща хармония. И когато ти си в хармония с всемира – това означава, че си опознал себе си, т.е. по някакъв начин ти намираш своето място, ти трептиш на точното място. Докато не опознаеш себе си, ти си като свободен електрон, луташ се и извършваш брауново движение.

Цялостната реализация на този проект е доста по-натоварена от предишни ваши постановки, как протече този процес?

В този спектакъл са вложени освен моята мисъл и мислите на Пол ван Брюхе и тези на Петър Дундаков, и най-интересно беше общуването помежду ни през тези две години… За нас да се свържем по този начин, обединени около идеята за Пандора, беше много любопитно. Така освен оперното сопрано Цветана Бандаловска бяха включени и Даниела и Ева от "Мистерията на българските гласове" – т.е. да има и народно пеене, не точно фолклор, а по-скоро те търсеха някакви първични гласове – това, което е извън нашето съзнание, това, което е нашето подсъзнание: наследството, което ние носим от цялото това знание, трупано през всичките векове преди нас. Така че в музикалната партитура са заложени тези натрупвания и една подсъзнателна нишка те води към желанието да чуеш този специфичен тембър, балкански, защото в нашия фолклор има много, много големи дълбочини.

Защо Пандора се играе от всички жени в спектакъла?

Защото драмата, която тя преживява, това нейно вътрешно разкъсване, картините, които се раждат в процеса на нейните търсения, преминавайки от сцена в сцена, ни доведе до идеята, че това всъщност е един много събирателен образ.

Към кои образци се обръщаш, когато имаш нужда от съвет, от учител?

Когато имам нужда от съвет и подкрепа, се връщам към Пина Бауш особено, към Марта Греъм също. Но аз не мога да коментирам тези имена – връщам се към тях, за да открия дълбочината, с която те се отнасят към съвременния танц – не като към забавление, а като към форма и изкуство, което има своето много важно място в съвременното общество. То те води и ти не стоиш пасивен. Такива са спектаклите на Пина Бауш – ти не седиш просто като зрител, защото в главата ти и в емоциите ти тече процес. Тръгваш си от спектакъла, но след това неусетно се хващаш, че мислиш за него; появяват се някакви сцени в собствения ти живот и ти ги анализираш и съпоставяш с това, което си видял. За мен това страшен урок. Според мен творчеството е необозримо нещо. Има и куп спектакли, които не се получават, но това не означава, че ти не трябва да продължаваш да пробваш.

Какви амбиции имате?

Нямам амбиции и не съм амбициозен човек. Ако трябва нещо да стане – то става. Тоест има неща, за които ти влагаш страшно много труд и те не стават – значи не е трябвало да станат. Това не е леност. Просто вървиш напред и пробваш. Хубаво е, когато имаш последователи, и аз се надявам, че след мен има прекрасно младо поколение, което ще поеме "Арабеск" и съвременния танц. Танцовото изкуство много се променя, то е отворена система, защото животът ни вече тече много бързо.

Преситен от думи и клиширани послания, зрителят може да преживее час и двайсетина минути в Музикалния театър, наблюдавайки танцовия спектакъл "Пандора" под режисурата на Боряна Сечанова, слушайки провокативната и нестандартна музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и на Петър Дундаков, и съчетанието от оперно сопрано и два фолклорни вокала, и още (всичко това на живо) в изпълнение на камерния ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров, солиста на Софийската опера Цветана Бандаловска и Евелина Христова и Даниела Димитрова от "Мистерия на българските гласове". Премиерата беше в края на април, а следващото представление ще е на 28 май. Уточнявам, защото преживяването си струва на всякакви нива – ментално, физическо и духовно.

Боряна Сечанова е автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли на най-големите сцени у нас, през 90-те години получава първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс във Варна, впоследствие има награди за най-добър спектакъл - "Фауст" в София и "Дневникът на един съблазнител" във Варна, а през 2006 г. заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават "Кристална лира" за творчески екип за постановката на Carmina Burana. Настоящата авторска интерпретация на темата за Пандора е плод на почти двегодишна интензивна комуникация и взаимно зареждане с творческа енергия между Боряна, Пол ван Брюхе и Петър Дундаков. А като един много отворен, отдаден и слънчев човек и хореограф с опит и стремеж хореографката работи по този проект с балет "Арабеск" (тя е и художествен директор на трупата) с невероятна страст и посветеност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK