20 въпроса: Кирил Златков
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Кирил Златков

20 въпроса: Кирил Златков

16100 прочитания

© Фелия Барух


Колко филми трябва да си гледал, за да създадеш корица на книга? Каква музика трябва да си слушал, за да изпълниш с дълбочина и радост нещо толкова обикновено като брошурата с програма на Чешкия център?  Личат ли вкусът към Пол Остър, Кийт Джарет или Тарковски в извивките на печатните букви?

Изкуството на Кирил Златков е съсредоточено в малко на брой и близки по дух области – графика, плакат,  дизайн на книги и букви, но въпреки това стъпва върху обширни територии.  По-голямата част от смисъла му остава под повърхността. Ние сме възпитавани да ценим мелодраматичните културни жестове, шеметните обрати и бляскавите амплитуди. Работите на Златков не се стремят към това. Те посрещат със спокойствието на тоскански пейзаж, в който зрителят може да продължи да бъде себе си, докато общува по малко със скритите в тях културни пластове и се опитва да разбере повече. Защото не целят сензация, а трайна промяна на средата.

Да вземем например наборния шрифт – не ефектните, които се използват за заглавия и плакати, а онзи, който трябва да остане незабелязан, за да не отклонява вниманието от смисъла на прочетеното. Именно там е съсредоточена работата на Кирил. Едва ли мнозина се замислят дали шрифтът на книгата в ръцете им има "хуманистични" пропорции, дали крие баланс между стабилност и артистичност като създадената от него "Баркентина". Та ние дори не забелязваме, че сме започнали да пишем на руска кирилица, казва Кирил и упорито от няколко години води кампания за утвърждаване на българския начин на изписване на буквите. Нима можем да забравим, че имаме собствена кирилица? Нали уж държим да бъдем самостойна културна среда, а не нечия чужда провинция?

Всяко от произведенията на Кирил – платно, графика, илюстрация и т.н., общува с българския зрител като с човек, който точно в този момент е центърът на вселената.  Няма и намек за подценяване, от закъснял внос на похвати, които вече са проработили другаде. Има покана за самопознание.  Зад фините щрихи стои дълъг процес на намисляне, на търсене на основанията картината да е тъкмо тъй, а не иначе. Зад черно-белите илюстрации на "Когато искам да мълча" стоят акрилни платна, рисувани в продължение на години.  Зад ефектното оформление на Хармс – искрен вкус към абсурда и руския авангардизъм. Това не са неща, правени по стечение на обстоятелствата,  и не се изхабяват заедно с тях.

Няма да споменавам филма с Георги Дюлгеров, нито стенописите, нито пламналите литографии от първата му изложба. Вместо това ще разкажа за още незавършен проект, в който можете да се включите. От няколко години Кирил носи едно малко рицарче (кукла на сценографа Ивайло Николов) и го снима на най-различни места – на паметника "Альоша", край училищна стена, в гора, насред града. После събира историите, които различни писатели пишат по тези изображения, заедно с реакциите на срещнатите междувременно хора - от дъновисти до ловци с яребици в ръцете. Какво ще се получи ще знаем след време. Защото средата, в която живеем, също пише бавно.

Като какъв човек се определяте? Типичен, с много недостатъци. 

Нещото, в което вярвате абсолютно?Че има висш морал, нещо добро, което стои над нас.  Любимият ви момент от деня?Когато безсмисленият дневен шум се превръща в далечно ехо. 

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?Последователността на усилията. Да се надвива ежедневно заблудата, че понякога става и лесно.

Как бихте обяснили това, което правите на едно петгодишно дете?Рисувам картинки и букви, някои ги подреждам в компютъра и от него излизат книги или други, не толкова важни неща като книгите, но аз се старая всички да бъдат красиви.

Как си почивате?Не си почивам, но понякога заспивам по-рано, отколкото ми се иска

Какво ви зарежда?Успехи на приятели; добри думи от непознати; разходка в планината.

Какво ви разсмива?Находчиви детски решения; предимно английски комици; виц, казан навреме. 

Какво ви натъжава?Действия на хора, които смятат, че себеподобните няма да разберат лъжата.

Какво ви вбесява?Стокхолмският синдром, който хората развиват към простаци и престъпници с власт.

Личност, на която се възхищавате?Димитър Гочев, Мирослава Тодорова, Копринка Червенкова, Борис Стателов, Еми Барух, Илия Груев, Андрей Кон, Яна Левиева, Даниела Доковска, Ина Лулчева, Мисирков/Богданов, Божидар Икономов, Теодор Ушев, Георги Господинов, Милко Божков, Зорница Христова, Марин Бодаков, Нева Мичева, Димитър Трайчев, Велина Мавродинова, Манол Пейков...

Кое свое качество харесвате най-много?Добър зрител, понякога дори добър слушател.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?Понякога губя вяра точно преди финала и спешно имам нужда от прилив. Забравям важни неща. Понякога несъзнателно подвеждам хора, неспазвайки срокове. 

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да правя музика.

Последният подарък, който направихте/получихте?Книга/книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?typecache.com, пощата си и google, разбира се.

Къде бихте искали да живеете?В Атина или Солун. Може и в Париж. И в София е добре, но трябва да се направят някои промени – главният архитект на града трябва задължително да бъде холандец, французин или португалец, може и да се редуват. Всички ръководни длъжности в държавата до ниво управител на пощенски клон трябва да бъдат трайно заемани от германци, тук-таме за цвят – норвежци. Всички сервитьори трябва да бъдат гърци или турци.

Любимите ви имена?Всяко име, носено с достойнство.

Най-интересното място, на което сте били?Бил съм на много интересни места, и у нас, и по света, много обичам да пътувам. Може би най-интересното място на света е Тоскана, по-точно Флоренция. Необяснимо е как може да се роди на едно място толкова много изкуство, трайно определило облика на цивилизацията. 

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?Нямам мото. Важни са делата на хората, те говорят най-добре. Вярно е и че всеки прави грешки, затова предпочитам да съдя за хората по най-добрите им постижения. 

Колко филми трябва да си гледал, за да създадеш корица на книга? Каква музика трябва да си слушал, за да изпълниш с дълбочина и радост нещо толкова обикновено като брошурата с програма на Чешкия център?  Личат ли вкусът към Пол Остър, Кийт Джарет или Тарковски в извивките на печатните букви?

Изкуството на Кирил Златков е съсредоточено в малко на брой и близки по дух области – графика, плакат,  дизайн на книги и букви, но въпреки това стъпва върху обширни територии.  По-голямата част от смисъла му остава под повърхността. Ние сме възпитавани да ценим мелодраматичните културни жестове, шеметните обрати и бляскавите амплитуди. Работите на Златков не се стремят към това. Те посрещат със спокойствието на тоскански пейзаж, в който зрителят може да продължи да бъде себе си, докато общува по малко със скритите в тях културни пластове и се опитва да разбере повече. Защото не целят сензация, а трайна промяна на средата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    "Когато искам да мълча" е най-галената книга, която ми се е случвало да видя. В смисъл че на всички, ВСИЧКИ, им идва да погалят образите в нея. Това е книга за едно меланхолично, сияйно мече, а с него - и за всичко важно. Ей такива неща умее Кирил Златков. И освен другото е Светла Личност.

  • 2
    oligofree avatar :-|
    Radoslav Minchev

    Така ми се иска тихо да се гмурна сред стенописните и иконописните занимания с учител като Кирил...

  • 3
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Кирил Златков е личност с особена аура, позитивен и етичен. Никъде не усетих и намек за фалш или поза. Занимава се с неща, близки до моите интереси, да не пропусна и Тоскана. :)
    Отговорът му на последния въпрос прочетох няколко пъти. Има почти библейски смисъл и послание. Респект!

  • 4
    ttrafopostt avatar :-|
    трафоПОСТ

    Много благ, умен и талантлив приятел. Жалко, че толкова рядко се виждаме.

  • 5
    mmiu avatar :-P
    mmiu

    Такива хора ни трябват повече. "И в София е добре, но трябва да се направят някои промени – главният архитект на града трябва задължително да бъде холандец, французин или португалец, може и да се редуват. Всички ръководни длъжности в държавата до ниво управител на пощенски клон трябва да бъдат трайно заемани от германци, тук-таме за цвят – норвежци. Всички сервитьори трябва да бъдат гърци или турци."

    И... Да. Повече такива хора ни трябват.

  • 6
    evitkova avatar :-|
    evitkova

    Изключителен художник на корици на книги! Каквото направи - все е хубаво!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK