Дебютът на Радичков
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дебютът на Радичков

Йордан Д. Радичков

Дебютът на Радичков

25-годишният Йордан Д. Радичков за първата си книга

Светослав Тодоров
20422 прочитания

Йордан Д. Радичков

© Надежда Чипева


"Не е този, за когото си мислите. Това е псевдоним." Уточнението под линия следва публикация на разказ от Йордан Радичков преди няколко години. Но грешката е в някаква степен вярна – зад познатото първо име и фамилия не е известният български писател, а неговият внук. Двадесет и пет годишният Йордан Д. Радичков издаде тази седмица дебютен сборник с разкази - "Малка човешка мелодия".

"У нас винаги е имало огромна библиотека и това да бъда заобиколен от книги и да имам постоянен достъп до тях със сигурност ми е повлияло", разказва Дани ден след като се е завърнал от Брюксел покрай презентация в българското посолство на Klaxon Press, литературното списание, в чийто екип участва. "Но нямам никаква идея откъде е дошло желанието."

Осъзнато то се появява, когато е на деветнадесет, студент първи курс по българска филология в Софийския университет. Преди това опитите са свързани с по-разчупени есета, които учителката му по литература поставя в гимназията. След първото в IX клас тя го спира из коридорите на 134-о училище и му казва, че не трябва да спира да пише. Това го амбицира, но минават още няколко години. "И изведнъж казах на един приятел: "Копеле, супер много искам да пиша." Дадох му някакви опити за разкази, които бяха доста глупави. Започна да ме пита кое какво означавало, тъй като не можеше да разбере за какво става въпрос. Това ми даде посока да пиша по-смислено, но нямам отговор защо се случило така." Интересите на Йордан извън писането и помагането в организацията на литературни събития са ориентирани предимно към музиката – от колекционирането на плочи до пускането им в клубове като диджей.

Писател като Йордан Радичков се ражда веднъж на столетие, казал е много важни неща за времето си.

И това всъщност ме освобождава от очаквания или желание да се сравнявам. 

Научен съм да да гледам своя живот и да не се съревновавам с другите.

"Отговорите не задоволяваха освирепялото човешко любопитство, но след като селяните се вглеждаха в кротките очи на своя съсед, те биеха няколко пръчки на любопитството си, хокаха го, че е такова нахално, и то подвиваше опашка и спираше да лае настървено." *

Досеща се за мисъл на дядо си: като четеш много и красиви неща, иска ти се и ти да започнеш да ги правиш. При Дани читателското образование е покрай литературните класики. Казва, че баща му е имал добър усет коя книга за каква възраст е подходяща и покрай него изчита Оруел и Гогол.

"Но никога не съм имал амбиция да вървя по нечии стъпки. Никой и не го е очаквал от мен, тъй като родителите ми са либерални хора и са ми давали пълна свобода как да водя живота си – надявам се добре да съм се ориентирал в нея. Ясно е, че писател като Йордан Радичков се ражда веднъж на столетие, казал е много важни неща за времето си. И това всъщност ме освобождава от очаквания или желание да се сравнявам. Научен съм да гледам своя живот и да не се съревновавам с другите."

Никога не е чувствал нужда да се отдалечи от това наследство, не смята, че би му попречило да се утвърди самостоятелно. "Това име е на корицата на книгата, тъй като така се казвам. Иронично е, че личността му е едновременно близко и далеч – в неговото семейство съм, но това е човек, който почина, когато бях ученик в осми клас. Така че никога не съм имал с него особено съзнателен разговор. А бих искал да го попитам за много неща – примерно дали има смисъл да пиша, кое според него би могло да звучи по-добре."

"Вървеше по зимните улици на града, сблъскваше се с навалицата, която се пазеше да не се хлъзне по леда, гледаше кишата и на него едно такова кишаво му беше отвътре."

Пише само когато се чувства щастлив, но винаги разказите се получават доста мрачни. С неловка усмивка казва, че в историите му става въпрос "за живота", но след като се замисля, излизат по-конкретни теми. "Като че ли в разказите често става въпрос за липсите. Какво изпускаме в живота и защо. Донякъде смятам това за голяма част от нашето време – усещането, че нещо важно ни липсва или че го приемаме за даденост. По-скоро морални ориентири, не толкова материални неща."

Част от приятелите му остават всъщност изненадани, че той пише – някак си екстровертното поведение и интровертните разкази са трудна за възприемане от тях комбинация. Вместо рецензия от някое доказано име в литературата на задната корица на "Малка човешка мелодия" са включени отзиви от приятели, сред които "вече пишеш като за 12 лв". Или поне като за награда – преди време печели приз в Бали за кратък разказ от европейски автор.

"Междувременно голямото жълто петно в кухнята на мама Ева започна да пуска все повече капки, като мелодията вече се беше дообогатила до такава степен, че съвременните музиканти биха нарекли това изкуство, биха го записали и изследвали и след това биха се опитали да го продадат евтино..."

Покрай издаването на първата си книга, четенията, за чиято организация е помагал през годините, и събирането на творби за следващия брой на Klaxon Press впечатленията му за това как се движат новите автори в България са събрани от различни ъгли. "Не ми харесва, че доста хора са посегнали към литературата с идеята да я използват като инструмент за изпъкване и казване на неща, които за авторите имат голямо значение, а за публиката никакво. Те създават едно нарочно писане, а няма как да се получи нищо качествено така. Има хора, които много искат да са забелязвани, известни и богати, а последното е най-смешно, тъй като няма пари в тази работа", казва уверено Дани, но бързо уточнява, че талантливи млади имена не липсват, и дава за пример също наскоро издалия първа книга Светозар Георгиев - ghostdog.

"Писането го правиш за себе си, защото е въпрос на лична нужда. До каква публика ще стигне ти няма как да знаеш. Може да си най-добрият автор, но в конкретното време да няма кой да те хареса. "Аз съм писател" и "аз съм поет" са неща, които не трябва да казваш сам за себе си – това кой си или не си го определят читателите."

"Малка човешка мелодия" е на книжния пазар от Университетското издателство към Софийския университет и поредицата му "Нова проза и поезия". Книгата, заедно с новите попълнения в поредицата, ще бъде представена днес (28 май) от 19 ч. в библиотеката на СУ. 

"Не е този, за когото си мислите. Това е псевдоним." Уточнението под линия следва публикация на разказ от Йордан Радичков преди няколко години. Но грешката е в някаква степен вярна – зад познатото първо име и фамилия не е известният български писател, а неговият внук. Двадесет и пет годишният Йордан Д. Радичков издаде тази седмица дебютен сборник с разкази - "Малка човешка мелодия".

"У нас винаги е имало огромна библиотека и това да бъда заобиколен от книги и да имам постоянен достъп до тях със сигурност ми е повлияло", разказва Дани ден след като се е завърнал от Брюксел покрай презентация в българското посолство на Klaxon Press, литературното списание, в чийто екип участва. "Но нямам никаква идея откъде е дошло желанието."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    romolus avatar :-|
    Додо

    Ако си издаден от издателството на СУ, което по една случайност се ръководи от Димитър Радичков, син на Йордан Радичков, и ако ти самият пък от своя сткрана си внук на същият този Йордан Радичков, това определено не е дебют. Това е най-лошата възможна услуга, която може да му направи някой на този млад автор.
    Не се прави така, защото, това не е чистоплътно. Не съм чил нищо от младият Йордан, може би е много добър, но начинът, по който е издаден не е добър.
    Хубава игра на думи е заглавието, но аз да попитам, колко са авторите, български, които са получили статия тук, в Капитал, при техният литературен дебют?
    Няма нужда от отговор, всъщност!

  • 2
    flakes avatar :-|
    P.

    "Писането го правиш за себе си, защото е въпрос на лична нужда. До каква публика ще стигне ти няма как да знаеш. Може да си най-добрият автор, но в конкретното време да няма кой да те хареса. "Аз съм писател" и "аз съм поет" са неща, които не трябва да казваш сам за себе си – това кой си или не си го определят читателите."

    Страхотно хлапе! :)

  • 3
    tsyki avatar :-|
    tsyki

    Додо,

    ако беше чел/а нещо на младия Йордан, щеше да предположиш друго - когато някой пише толкова добре, може би много издателства искат да го издадат и е въпрос на негов избор при кого да отиде.

    В неговия случай не виждам нищо лошо да избереш това, което ще се отнесе най-добре с теб.

  • 4
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Под сянката на старите орехи нищо не вирее. Несъзнателно ще подражава на дядо си. Безсъмнено е прочел всичко написано от дядо си и то му е повлияло. Личи от цитираните откъси. Старият Й.Р. му имаше много оригинален стил .

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#3] от "tsyki":

    Аз мислех, че Издателството на Софийския Университет издава основно научна литература. Колко други художествени творби (особено на дебютиращи автори) е издало? Ако се окаже, че няма прецедент - или, че прецедентът е пак някой, който е свързан със СУ или с Издателството по някакъв начин, то ситуацията определено придобива лош привкус.

  • 6
    tsyki avatar :-|
    tsyki

    Николай Николов,

    заповядайте: http://azcheta.com/nova-portsiya-savremenna-balgarska-poeziya-i-proza-predstavya-universitetsko-izdatelstvo/

    "Инициативата на Университетското издателство да търси и издава млади дебютиращи български автори продължава вече трета година, като досега на книжния пазар са представени 12 млади писатели."

    Апропо, ако бяхте прочели последният абзац в статията на Капитал, може би нямаше да зададете този въпрос.

  • 7
    romolus avatar :-|
    Додо

    [quote#3:"tsyki"] когато някой пише толкова добре, може би много издателства искат да го издадат и е въпрос на негов избор при кого да отиде.[/quote]

    а/ Нямате идея как работи издателският бизнес в България
    б/ Приятел сте,роднина или сте много близък да Радичкови
    в/ Просто сте наивен човек

    Надявам се да сте в зоната на подточка в...

    Според мен, да си наивен не е никак лошо, дори е много добре. Това значи, че все още не си се/не са те пречупил/и.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#6] от "tsyki":

    Благодаря - не знаех, че издават художествена литература на дебютиращи автори. Сега ситуацията изглежда малко по-приемливо. Макар, че най-добре щеше да е въобще да няма такава сянка на съмнение.

    Успех му желая на автора, а и на другите.

  • 9
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    да видим.
    или е добър, и ще пробие.
    или е добър, и няма да пробие.
    или не е добър и ще пробие.
    или не е добър и няма да пробие.

    истината е, че не се впечатлих. но може би защото съм дърт стар циник, не защото не е добро писането.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK