С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 29 май 2015, 16:20, 5077 прочитания

Нечужденецът

Палестинският автор и журналист Махмуд ал-Римауи за писането като лек и колко много си приличаме всички

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Представяш ли си?! Разбирам да беше заминал за Турция или Египет, но за България? Какво общо имат с България? Всичко това става заради калпавите планове на жена му. Единствената връзка с България е агнешкото месо, но дори вече не го внасят", пише палестинският автор Махмуд ал-Римауи в един от разказите си в "Обаждане посред сън".
 
Сега тази страна се оказва първата европейска, в която е преведена книгата му. Спорно дали заради или въпреки популярността му в Близкия изток. Дебютният му сборник излиза през 1972 г. и оттогава авторът има множество успешни книги, включително два романа, един от които става фаворит за арабския "Букър". Междувременно вече четири десетилетия той е журналист и политически анализатор за медии от Арабския залив.
 
"Невъзможно е да се издържаш от книги, така че професия писател не съществува в арабския свят. Ако някой ме попита с какво се занимавам, определям се като журналист", казва Махмуд ал-Римауи, вътрешно отброяващ времето до дългоочакваната цигара, преди да представи сборника в рамките на Пролетния базар на книгата в НДК. Място, което (добронамерено) определя като "толкова красиво, колкото навярно е България".
 
Роден е през 1948 г. в малкия палестински град Бани Заид. Започва да пише поезия на десетгодишна възраст, но учителят му по литература го съветва да се насочи към разказите. Спомня си, че "Клетниците" на Виктор Юго е първата книга, която го разтърсва. Когато е в гимназията, той е "мъчен от философски въпроси" и прави първите си публикации. Но кратките форми не са добре приемани и към днешна дата все още са рядкост в тази географска ширина. В началото неговите срещат силна критика. "Казах си, че по-лошо няма да стане, така че продължих да пиша още по-уверено."

Никога не си е представял друга реализация. Живее в Бейрут и Кувейт, преди да се установи в Аман, Йордания. "Може да се каже, че през деня съм журналист, през нощта писател. Старая се да ги разделям максимално и докато правя едното, забравям, че някога съм правил другото."
 
Двете призвания не се пресичат и в още едно отношение. Ако очаквате произходът на Махмуд ал Римауи да носи своята тежест върху книгите му, то положението е точно обратното. Политиката и войната почти отсъстват в кратките му разкази, които на моменти напомнят по настроение и дължина тези на израелския му колега Етгар Керет. Нещо повече – Махмуд не мисли, че те са въобще особени за европейската аудитория, въпреки че се занимават предимно с ежедневието на палестинците. С историите си той ни отвежда към улиците с молещите за цигара бездомници, трудно общуващите семейства с втренчени в телефоните си деца, приказливите шофьори, интровертните хора на изкуството, надлъгващите се полицаи и протестиращи. Познато?
 
"Честно казано, не усещам кой знае какви различия между хората по света." Мрази думата чужденец, тъй като е на мнение, че "всички сме гости на този свят". "Живеем в отворено време и влиянията идват от всяка точка на планетата. Заради това наблюдаваме как американски автор пише като японски, а писател от Ориента - като европеец. Но ако има нещо специфично при нас, то е, че палестинците пишат директно за реалността. Политиката присъства, но често без да е назована директно – тя се вижда от страданието на индивида." Това като че ли е терапия и за самите творци. "Вероятно ако не пишех, щях да си говоря сам на висок глас."
 
Пуска една от редките си усмивки и отива да успокои никотиновия глад.
 
"Обаждане посред сън" е преведена на български от Хайри Хамдан и се разпространява от издателство "Ерго" като част от поредицата "Източна сбирка". 



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4465 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1577 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Кристо на 80

Най-често задаваните въпроси, свързани с личността и работата на Христо Явашев, и техните изчерпателни отговори

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10