"Това е доста особено произведение. Работих го в продължение на 2-3 години. Там има една обща картина, която разказва всичко едновременно, но може да се разчлени и да се види в различни детайли. И другите ми книги – "Пинокио", "Царицата на пчелите", "Дон Кихот", също са оказали голямо влияние за моето развитие", казва Гюзелев по повод откриването на ретроспективата му в СГХГ. По време на изложбата излезе и "Алиса в Огледалния свят", отново с негови илюстрации.

"Изключително прецизен съм и влизам в максималните дълбочина и детайл, които са възможни за човешкото око", казва артистът, чиито последни илюстрации са към "Декамерон" на Бокачо. 

Обича да пътува по света и има любими места в България – като с. Лещен, например, където се вижда с приятеля си, поета Борис Христов. 

Изложбата на Ясен Гюзелев в СГХГ продължава до 31 май.

Рисковано ли е за един художник да се отдаде само на илюстрацията?

Рискът е моята посока на развитие. Живея от професията си, което не е малко... Трябваше ли да избирате между рисуването и музиката като малък?

Като дете слушах много рок, имах и любими оперни арии и обичах да си ги пея. По-късно заобичах операта, някъде на 14-15-годишна възраст и слушах и едното, и другото. Обичам и джаз и класическа инструментална музика. Колкото до операта - човек трябва да има малко шанс в живота, за да се подготви за това изкуство, за да го осмисли и възприеме. И понякога, когато работя, мисля с музикални термини, изграждам книгите си като една цялостна творба, което може би има много общо с построяването на едно голямо музикално произведение – като ритъм, лайтмотив, изграждане, кулминация, финал, така че наистина може да се направи сравнение с музиката. Може би това се извършва подсъзнателно в мен.

"Алиса в огледалния свят"

Преглед на оригинала

"Алиса в страната на чудесата"

Преглед на оригинала

Любимите ви музикални произведения тогава?

Ако започнем с операта – творбите на Моцарт, Мусоргски, Верди, но и композитори като Офенбах. Наскоро гледах с дъщеря ми, директно от "Метрополитен", едно представление, в киносалон, беше много вълнуващо. Разбира се, "Дон Жуан" на Моцарт, "Борис Годунов" на Мусоргски. Също The Beatles и Rolling Stones, Led Zeppelin, Pink Floyd, арт рок – имаше тогава едно такова течение, след това дойдоха U2, 90-те години – новата вълна, обичам да ги слушам отново. Сега вече не следя какви са тенденциите, но покрай дъщеря ми чувам от време на време някои хубави нови неща, тя ми ги пуска и аз веднага забравям как се казват изпълнителите. В тишина или на фона на музика предпочитате да работите? Години наред работех на музика, но в последно време предпочитам на тишина. И очевидно имам нужда от тази тишина. "Медитирате" ли, докато рисувате?

Не, нямам някаква техника, която да използвам, но самата ми работа е нещо като медитация. Тя изисква много време, търпение, усамотение и това е един вид медитация. Дълго време се работи над един детайл, това не е просто да завършиш едно лице или една ръка с няколко замаха, това е дни наред работа върху едно и също нещо.  Коя е първата ви илюстрация, към кой текст?

Първите ми опити бяха върху "Дон Кихот". Бях на 14 години с баща ми във Верона, през лятната ваканция, тъкмо бях завършил първи курс в Художествената гимназия и много рисувах. И с моливи, и с акварели, и с перо и туш. Този месец, който прекарах във Верона, го използвах да рисувам пейзажи от града и същевременно четях "Дон Кихот", бях си казал, че искам да прочета тази книга. Тя ме вдъхнови да направя някакви илюстрации, някои от тях са показани в настоящата изложба. Много години по-късно ми се случи да я рисувам вече като професионална поръчка за едно издателство от Берлин.

"Дон Кихот"

Преглед на оригинала

Текстът ли ви провокира, или имате и друго вдъхновение?

Сега, когато се занимавам професионално, рисувам това, което ми поръчат. Издателите дават текст, който смятат, че е подходящ за теб, и ти трябва да се настроиш така, че да ти хареса този текст. Да извадиш всичко интересно от него. За щастие при мен стана всъщност, както съм си мечтал - издателите видяха това качество да работя добре върху класически произведения. Една класика неслучайно се превръща в такава – тя си има особени достойнства. Когато се върне към нея, човек я преоткрива. Така беше с "Пинокио", който ми поръчаха от едно италианско издателство през 1991 г., тогава живях 2-3 години в Италия. Спомнях си "Пинокио" като една история за забавление на децата, но когато започнах да препрочитам книгата, вече на италиански, разбрах защо "Пинокио" се чете и преиздава вече 150 години по цял свят. Тя е една много сложна, дълбока книга и има няколко нива на прочит и на тълкуване. Това ме вдъхнови да седна и да направя илюстрациите, които впоследствие имаха успех и ми донесоха награди и нови поръчки.

"Орфей"

Преглед на оригинала

От кои страни и издателства ви потърсиха?

След този "италиански" период, в който направих "Пинокио" и ме забелязаха повече хора, се появи поръчка от едно немско издателство, което работеше с много интересни художници. Контакта го бях направил на панаира на детската книга в Болоня, той е ежегоден и човек може да направи успешни контакти и да намери работа, както се случи с мен. С това издателство направих три книги, след него дойдоха други поръчки от още немски издателства - от Хамбург, от Берлин. Дойде и едно предложение, "на което не можех да откажа", както се казва – беше ме намерило едно издателство от Тайван, което се оказа много сериозно, работи с художници от цял свят (всички издателства и наградите на Ясен Гюзелев са споменати на www.iassen.com). Беше едно сериозно сътрудничество, после дойдоха покани в Канада и в Америка. Разпространиха се в целия англоезичен свят "Пинокио", "Алиса в Страната на чудесата", "Кралят на златната река" на Джон Ръскин. След това дойде поръчката за "Оливър Туист" от Лондон. После издателство "Висенс Вивес" в Барселона ми поръча "Големите надежди" на Дикенс. Илюстрирам трета книга за тях – втората беше "Баскервилското куче", сега правя "Декамерон". Трябва да съм готов наесен.

"Пинокио"

Преглед на оригинала

Бихте ли се наели да направите свои илюстрации на "Малкият принц", книга която е известна с рисунките на самия автор?

Може би да, но има някои книги, илюстрирани веднъж, към които може би не трябва да се посяга. Това е толкова гениална симбиоза между автор и художник. Самият Екзюпери е рисувал в някакво свое вдъхновение. Няма смисъл и не би било уместно да се прави интервенция. Толкова са гениални неговите лаконични рисунки. Разбира се, всеки илюстратор би могъл да направи в своя стил някакви приказни рисунки на тази тема, но мисля, че в случая не бива.

А бихте ли илюстрирали приказките на Николай Райнов?

Да. Даже съм си го мислил, но трябва да има издател, който да застане зад тази идея, но съм чувал, че има някакъв проблем с правата на издаване на тези приказки.

"Франсоа Вийон"

Преглед на оригинала

Автопортет, 1986 г.

Преглед на оригинала

Имате ли илюстрации на книги от български автори?

Не. Като млад заминах за Италия с идеята да си намеря работа като илюстратор и така поканите ми са само от чужди издателства. Така се случи, че ме канят отвън и това ми дава шанс да съм вътре в професията.

Кои писатели сте илюстрирали с най-голямо окриление?

Като се почне с Карло Колоди, Луис Карол – двете Алиси, Пушкин – "Дама Пика", разбира се. Дикенс, в който потънах и накрая с радост излязох от тази негова атмосфера, защото тя е малко мрачна, да не кажа доста. Един текст за живота на Сократ, макар че не е написан от голям автор – това е поръчка от тайванското издателство, авторът е тайванец, описал някои по-знакови случки от живота на древния философ. Но цялата следа, която Сократ е оставил в човешката световна мисъл, беше много вдъхновяваща за мен, както и епохата, в която е живял.

Как тълкувате неговото "Опознай себе си"?

Очевидно истината за света, за смисъла се носи от всеки от нас. И взирането навътре в себе си, най-вероятно, е по-поучително от наблюдението на цялата Вселена. Ние сме толкова малки, но в нас се събира логиката и смисъла на всичко, на всички закони на природата, които действат в самите нас. Когато успеем да разберем самите себе си, значи сме разбрали и света. Макар че, както казва самият Сократ, пълната истина е непостижима и ние трябва да я търсим, да се опитваме да я намерим. Кое ви отблъсква най-много в човека?

Глупостта.

А вярвате ли, че изкуството може да ни направи по-добри?

Навярно може, но това е моментно. А навярно човек, който общува с изкуството става по-добър, знам ли. Има хора, които творят прекрасно изкуство и са лоши като хора. Знам, че без изкуството щеше да е по-скучно.

Шекспир чрез своя крал Лир казва, че не може да страда този, който не е изстрадал себе си, какво мислите вие?

Да изстрадаш себе си, това е нещо като да опознаеш себе си – съвпада с мисълта на Сократ, просто е казано с поетичен език. Познанието в голяма степен е страдание. Самият Сократ казва: "Колкото повече знам, знам, че нищо не знам."

Книгите за Алиса помогнаха ли ви да запазите детското в себе си и да бъдете близък с дъщеря си Алиса?

Опитвам се да не забравям времето, когато аз съм бил дете. Опитвам се да намалявам дистанцията между мен и нея. Мисля, че двамата се разбираме доста добре, отнасям се с нея като с възрастен човек. Гледам да не забравям какво е в главата на едно дете или тийнейджър.

На кое най-ценно искате да я научите?

Тя самата ни пита, мен и майка й: "Каква искате да стана? Какво очаквате от мен?". Казваме й, че ще бъдем радостни да стане един честен човек, независимо дали е добила слава, пари и някакъв статут в обществото; пожелаваме й да изгради щастливо семейство и това е достатъчно – това е толкова много за един човешки живот. Всичко останало или ще дойде, или няма да дойде, или няма нужда да идва. На това я учим и се опитваме да й дадем образование, било в областта на музиката, било в рисуването – каквото иска, или пък нещо друго, което тя си избере.

А най-важното, което научихте от своя баща?

От него съм научил, без да искам, колко много работа стои зад един талант. Когато носиш талант – колкото по-голям, толкова повече работа и толкова повече усилие, и воля се изисква, за да можеш да го осъществяваш в по-голямата част от живота си; а не да се получи веднъж или два пъти и да си кажеш: това ме задоволява. Т.е. да носиш отговорност към собствения си талант, както и към близки и семейство. Спомням си, че ми беше купил албум на един художник и в посвещението, което ми написа, ми беше пожелал да бъда отговорен. И години по-късно ми каза: "Ти май го взе това много насериозно и стана твърде отговорен. Я, малко отпусни...", той обичаше да се шегува, да разказва вицове и смешни истории, случили се някога.

Как върви работата ви върху илюстрациите на "Декамерон" от Бокачо?

Изключително любопитно е, защото това е средата на 14-ти век, България още не е паднала под турско робство, но в Италия вече се е писала такава литература, която е изпреварила цяла Западна Европа. Сигурно, ако го нямаше Бокачо, нямаше да го има и Чосър – тези истории са толкова богати, че съдържат целия живот – от малодраматични и кървави сюжети до най-весели и хумористични случки – изневери, измами, интриги. Това ми харесва в класическите книги, че те носят и описват целия живот, абсолютно всичко. От Симеон Пиронков съм чувал една мисъл на Густав Малер, че ако в едно произведение на изкуството не се съдържа целия свят, то няма смисъл да се прави.

"Кралят на златната река"

Преглед на оригинала