Ясен поглед

 

Трябваше ли да избирате между рисуването и музиката като малък?
Като дете слушах много рок, имах и любими оперни арии и обичах да си ги пея. По-късно заобичах операта, някъде на 14-15-годишна възраст и слушах и едното, и другото. Обичам и джаз и класическа инструментална музика. Колкото до операта - човек трябва да има малко шанс в живота, за да се подготви за това изкуство, за да го осмисли и възприеме. И понякога, когато работя, мисля с музикални термини, изграждам книгите си като една цялостна творба, което може би има много общо с построяването на едно голямо музикално произведение – като ритъм, лайтмотив, изграждане, кулминация, финал, така че наистина може да се направи сравнение с музиката. Може би това се извършва подсъзнателно в мен.

Инфографика "Алиса в страната на чудесата" Увеличаване "Алиса в страната на чудесата" Преглед на оригинала Смаляване

Любимите ви музикални произведения тогава?
Ако започнем с операта – творбите на Моцарт, Мусоргски, Верди, но и композитори като Офенбах. Наскоро гледах с дъщеря ми, директно от "Метрополитен", едно представление, в киносалон, беше много вълнуващо. Разбира се, "Дон Жуан" на Моцарт, "Борис Годунов" на Мусоргски. Също The Beatles и Rolling Stones, Led Zeppelin, Pink Floyd, арт рок – имаше тогава едно такова течение, след това дойдоха U2, 90-те години – новата вълна, обичам да ги слушам отново. Сега вече не следя какви са тенденциите, но покрай дъщеря ми чувам от време на време някои хубави нови неща, тя ми ги пуска и аз веднага забравям как се казват изпълнителите.

 

В тишина или на фона на музика предпочитате да работите?
Години наред работех на музика, но в последно време предпочитам на тишина. И очевидно имам нужда от тази тишина.

 

"Медитирате" ли, докато рисувате?
Не, нямам някаква техника, която да използвам, но самата ми работа е нещо като медитация. Тя изисква много време, търпение, усамотение и това е един вид медитация. Дълго време се работи над един детайл, това не е просто да завършиш едно лице или една ръка с няколко замаха, това е дни наред работа върху едно и също нещо.
 

Коя е първата ви илюстрация, към кой текст?
Първите ми опити бяха върху "Дон Кихот". Бях на 14 години с баща ми във Верона, през лятната ваканция, тъкмо бях завършил първи курс в Художествената гимназия и много рисувах. И с моливи, и с акварели, и с перо и туш. Този месец, който прекарах във Верона, го използвах да рисувам пейзажи от града и същевременно четях "Дон Кихот", бях си казал, че искам да прочета тази книга. Тя ме вдъхнови да направя някакви илюстрации, някои от тях са показани в настоящата изложба. Много години по-късно ми се случи да я рисувам вече като професионална поръчка за едно издателство от Берлин.

Илюстрация "Дон Кихот" Увеличаване "Дон Кихот" Смаляване

Текстът ли ви провокира, или имате и друго вдъхновение?
Сега, когато се занимавам професионално, рисувам това, което ми поръчат. Издателите дават текст, който смятат, че е подходящ за теб, и ти трябва да се настроиш така, че да ти хареса този текст. Да извадиш всичко интересно от него. За щастие при мен стана всъщност, както съм си мечтал - издателите видяха това качество да работя добре върху класически произведения. Една класика неслучайно се превръща в такава – тя си има особени достойнства. Когато се върне към нея, човек я преоткрива. Така беше с "Пинокио", който ми поръчаха от едно италианско издателство през 1991 г., тогава живях 2-3 години в Италия. Спомнях си "Пинокио" като една история за забавление на децата, но когато започнах да препрочитам книгата, вече на италиански, разбрах защо "Пинокио" се чете и преиздава вече 150 години по цял свят. Тя е една много сложна, дълбока книга и има няколко нива на прочит и на тълкуване. Това ме вдъхнови да седна и да направя илюстрациите, които впоследствие имаха успех и ми донесоха награди и нови поръчки.
 

От кои страни и издателства ви потърсиха?
След този "италиански" период, в който направих "Пинокио" и ме забелязаха повече хора, се появи поръчка от едно немско издателство, което работеше с много интересни художници. Контакта го бях направил на панаира на детската книга в Болоня, той е ежегоден и човек може да направи успешни контакти и да намери работа, както се случи с мен. С това издателство направих три книги, след него дойдоха други поръчки от още немски издателства - от Хамбург, от Берлин. Дойде и едно предложение, "на което не можех да откажа", както се казва – беше ме намерило едно издателство от Тайван, което се оказа много сериозно, работи с художници от цял свят (всички издателства и наградите на Ясен Гюзелев са споменати на www.iassen.com). Беше едно сериозно сътрудничество, после дойдоха покани в Канада и в Америка. Разпространиха се в целия англоезичен свят "Пинокио", "Алиса в Страната на чудесата", "Кралят на златната река" на Джон Ръскин. След това дойде поръчката за "Оливър Туист" от Лондон. После издателство "Висенс Вивес" в Барселона ми поръча "Големите надежди" на Дикенс. Илюстрирам трета книга за тях – втората беше "Баскервилското куче", сега правя "Декамерон". Трябва да съм готов наесен.

Илюстрация "Пинокио" Увеличаване "Пинокио" Смаляване

Бихте ли се наели да направите свои илюстрации на "Малкият принц", книга която е известна с рисунките на самия автор?
Може би да, но има някои книги, илюстрирани веднъж, към които може би не трябва да се посяга. Това е толкова гениална симбиоза между автор и художник. Самият Екзюпери е рисувал в някакво свое вдъхновение. Няма смисъл и не би било уместно да се прави интервенция. Толкова са гениални неговите лаконични рисунки. Разбира се, всеки илюстратор би могъл да направи в своя стил някакви приказни рисунки на тази тема, но мисля, че в случая не бива.

А бихте ли илюстрирали приказките на Николай Райнов?
Да. Даже съм си го мислил, но трябва да има издател, който да застане зад тази идея, но съм чувал, че има някакъв проблем с правата на издаване на тези приказки.

Илюстрация "Франсоа Вийон" Увеличаване "Франсоа Вийон" Смаляване

Инфографика Автопортет, 1986 г. Увеличаване Автопортет, 1986 г. Преглед на оригинала Смаляване

Имате ли илюстрации на книги от български автори?
Не. Като млад заминах за Италия с идеята да си намеря работа като илюстратор и така поканите ми са само от чужди издателства. Така се случи, че ме канят отвън и това ми дава шанс да съм вътре в професията.

Кои писатели сте илюстрирали с най-голямо окриление?
Като се почне с Карло Колоди, Луис Карол – двете Алиси, Пушкин – "Дама Пика", разбира се. Дикенс, в който потънах и накрая с радост излязох от тази негова атмосфера, защото тя е малко мрачна, да не кажа доста. Един текст за живота на Сократ, макар че не е написан от голям автор – това е поръчка от тайванското издателство, авторът е тайванец, описал някои по-знакови случки от живота на древния философ. Но цялата следа, която Сократ е оставил в човешката световна мисъл, беше много вдъхновяваща за мен, както и епохата, в която е живял.

Как тълкувате неговото "Опознай себе си"?
Очевидно истината за света, за смисъла се носи от всеки от нас. И взирането навътре в себе си, най-вероятно, е по-поучително от наблюдението на цялата Вселена. Ние сме толкова малки, но в нас се събира логиката и смисъла на всичко, на всички закони на природата, които действат в самите нас. Когато успеем да разберем самите себе си, значи сме разбрали и света. Макар че, както казва самият Сократ, пълната истина е непостижима и ние трябва да я търсим, да се опитваме да я намерим.