С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

11 29 май 2015, 14:51, 14514 прочитания

Говори за нея

HERstory - пешеходният тур из центъра на София, наричан още феминистка разходка, осветлява съдбите на жени - учени и общественички, които са изиграли ключова роля в българската история

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

от архива: Осмомартенски микс от факти и истории за жените по света и у нас

Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички на 8 март 1857 г. в Ню Йорк

8 мар 2018

Да си поговорим за секс. И тормоз

Това е проблем, чието решение изисква промяна в нагласите и обществена чувствителност

27 окт 2017

Паметни жени в смутни времена

Дизайнерката Erka за провокиралата диалог и международен отклик кампания за първия паметник на жена в София

31 мар 2017

18 минути стигат

Три погледа към изкуството на презентирането

14 окт 2016

Постижения с нежни имена

България

2 мар 2016

Право на свободен избор

Жените в българското изобразително изкуство

3 юли 2015
Годината е 1926, започва строежът на нова сграда в центъра на София, това е сегашната Столична библиотека на площад "Славейков". Необичайното е, че архитект на проекта, по който се изгражда сградата, е жена - арх. Виктория Ангелова-Винарова. Само на 24 години, тя печели конкурс и освен че е проектант, ръководи и строителството. Това е епоха, в която жените все още не могат да гласуват. Правото да избират кой да ги управлява българките ще получат чак 14 години по-късно, и то само женените, разведените и вдовиците. Всички жени получават право да гласуват едва през 1947 г.

За пръв път чувам за съдбата на арх. Винарова по време на разходката из тематичните софийски забележителности - "Жените в българската история". Разходката е безплатна и засега се организира на доброволни начала от ентусиасти, които даряват от времето си.


Неделен слънчев следобед е и на разходката сме около петнадесет души, повечето научили за събитието от фейсбук. Историята за строежа на сградата, където в момента се помещава Столичната библиотека, е деветата спирка от тура - вече всички сме се отпуснали, задаваме много въпроси. До един сме изненадани от постиженията на арх. Винарова и от факта, че никой досега не е чувал за нея. "Това е причината да започнем подобни обиколки на София, които да разказват за приноса на българските жени през вековете. Те сякаш са изрязани от популярния, а и от научния исторически наратив", казва една от основателките, Стана Илиев.

Първата феминистка разходка е проведена на 8 март – "искахме да припомним истинската причина за съществуването на този празник – борба за равноправието на половете. Хората, изглежда, бяха забравили – бяхме залети от реклами за шопинг в молове". Разходката има толкова голям успех, че организаторките решават да я "тиражират".

Тръгваме в 14:30 от Журналистическия факултет. В началото всички са леко смутени, но след като екскурзоводката – усмихнатата Светлана Михайлова, започва със завладяващите истории, хората се отпускат. Тя и другите гидове са доброволки, студентки от магистратурата TILDA (European Master in Women and Gender History) в Софийския университет.



Сборният пункт не случайно е тук, това е и първата сграда на Софийския университет, която през 1901 г. приема първите си студентки. "Началото на висшето образование на жените през 1901 г., променя сегашни тенденции, стъкления таван и въобще възможностите за академична кариера", разказва Светлана. Следват спирката пред първото девическо училище, гробът на Екатерина Каравелова, и така до шестата ни точка – домът на Елисавета Багряна. За нея всички сме наясно, че е поетеса, преводачка, и дори номинирана за Нобелова награда. Но никой не знае, че по онова време жена писателка не може да бъде допусната току-така в литературните кръгове и списания, само заради таланта си, всяка от тях е трябвало да има мъж за покровител или ментор. За Елисавета Багряна тази роля е играл Боян Пенев, за Дора Габе – Пейо Яворов.

Една от участничките в разходката – Ани Изворска (30 г.), която идва за втори път, споделя: "Много ми е забавно, някои от историите са като от сериал. Боян Пенев се развежда с Дора Габе, за да се ожени за Елисавета Багряна. Пък и той не е единственият мъж, попадал в този капан – да е между двете невероятни жени. Лора Каравелова ревнува Яворов от бившата му любовница Дора Габе. И от коя ли не още. Анна Карима е бясна от това, че пиеса на Евгения Марс е поставена в Народния театър. Две уникални жени се хващат за гушите, защото едната е любовница на Иван Вазов. Екатерина Каравелова не може да преживее, че дъщеря й се явява на конкурси за красота. И това, че се развежда, и това, че се жени за Яворов..."
След два часа обиколки петнадесетата и последна спирка е Народният театър. Тук разбираме, че професията актриса е била една от първите, позволени на жените за практикуване.
Ани ни прави кратък жълт прочит на тогавашните сюжети. Но когато стигаме до Народното събрание и разговорът се фокусира върху гласуването и първите жени - народни представителки, всички стават сериозни. "Харесва ми, че хората задават въпроси, а и че контекстуализират нещата. Например, сравняват кога в другите страни по света хората са извоювали право да гласуват, в кои исторически моменти това се случва", разказва Ани, която работи в неправитествения сектор. Екскурзоводката допълва: "На всички турове досега посетителите остават изненадани до колко скоро в миналото само мъже са гласували."
Според Стана днес чуваме не само информация за жени, "забравени или недоразказани от историята", а и хвърляме един алтернативен поглед към значимите периоди в съвременната българска история. "Дори, ако щете, поглед към знатни българи през очите на жените до и около тях."

Така неусетно стигаме до Малките пет кьошета, където на ул. "Хан Крум" 15 е бил домът на Цветана Събева-Рашева, зъболекарка, в ръководството на Българския зъболекарски съюз. През 1941 тя дарява дома си за основаването на Българския библиографски институт. Рядко, когато се изброяват филантропи и меценати, се споменават женски имена.

Вече сме на ул. "Граф Игнатиев" 9, където е домът на Юлия Малинова. Всички сме чували за съпруга й Александър Малинов, министър-председател на България, но за нея нищо. "Тя е руска еврейка, основателка и дългогодишна председателка на БЖС, редакторка на в. "Женски глас", филантроп, член на управителния съвет на Българския червен кръст и много други неща." Юлия е завършила висшето си образование в Париж и е приела християнството, за да се омъжи за Малинов. Освен че развива обществена и благотворителна дейност, по нейна инициатива през 1930 г. за пръв път в България се открива приют за жени, финансиран от общината и с помощта на дарения.

Продължаваме и от пл. "Гарибалди" завиваме по ул. "Леге", където още има запазени дюкянчета, оцелели след бомбардировките от 1943-1944 г. Тук Светлана и Стана ни обръщат внимание на магазини и работилници на жени, занимаващи се със занаятчийство и услуги (шапкарство, кроячество, шивачество), а и с амбулантна търговия с дамско бельо, шапки, шушони и др.

След два часа обиколки петнадесетата и последна спирка е Народният театър. Тук разбираме, че професията актриса е била една от първите, позволени на жените за практикуване. "Първото поколение актриси получава образование в чужбина с държавни стипендии, има възможност да специализират в чуждестранни театри на държавни разноски."

В Народния театър актрисите се избирали с конкурс и имали статут и заплати на държавни чиновници. От първото поколение професионални актриси са Адриана Будевска, Златина Недева, Вера Игнатиева, Мария Канели, Елена Снежина и други.

Някои от туровете са обогатени и с историите на жените ромки и бежанки и техния живот в България, има гостуващи лектори. Разказите на Светлана свършват, но никой не иска да си ходи. Мисията на тура е изпълнена – провокира множество въпроси, дискусии и рефлексии.


Един от малкото мъже днес тук - Камер Талалиян, споделя, че е очарован: "Информацията е поднесена по много любопитен начин и разходката е интерактивна, тоест ние също участвахме активно с въпроси. Мисля, че това доста обогатява дискусията. Научих интересни неща, свързани с правата на жените, за които не съм имал ни най-малка представа. Горещо ще я препоръчам на познати." Петко Цветков (42 г.), който идва за пръв път и е разбрал за разходката от фейсбук, казва: "Останах приятно изненадан, въпреки че повечето факти ги знам, за пръв път поглеждам историята от този ъгъл за равноправието между половете. Първоначално събитието се казваше "Феминистка разходка", но според мен не отговаряше на съдържанието и препоръчах на организаторите да го преименуват на "Жените в българската история". Всъщност може би най-вече защото българите масово не знаят истинското значение на думата феминизъм. Разходката беше изключително интересна и се надявам да се превърне в традиция, а и пожелавам да има повече мъже, днес сме само няколко. Не е страшно, гарантирам."
Стана също с признава, че от самото начало другите организатори са искали различно име – "предупреждаваха ме, че с "феминистко" ще имаме проблеми".

Майката на Стана е германка, а баща й българин, но израства в Берлин, от няколко години е в София и учи български от а и б. "Не знаех, че тук думата феминистка е направо мръсна дума, навсякъде по света това означава равноправие на половете и нищо повече или по-малко, тук има изключително негативна конотация." Стана споделя, че откакто е в България, разбира, че още една дума е слабо позната - "сексизъм", а когато човек няма думи за дадени явления, не може и да ги разпознае. "Преди няколко години, току-що дошла в София, работех като икономист. Цял екип работехме усилено по един проект и когато той приключи успешно, прекият ми ръководите пред всички колеги заяви, че ще ми купи сутиен за добре свършената работа. Аз бях в шок, толкова безпардонна проява на неуважение и сексизъм в бизнес среда, но още по-странното беше, че никой от колегите ми не реагира и всички го сметнаха за съвсем нормално. Защото са свикнали."

Стана обяснява, че целта й е разходките да образоват, запознават с историята, с понятията. Освен на български език те се провеждат и на английски при по-голям интерес от чужденци. Засега е имало и две англоезични разходки с посетители от цял свят.

Програмата е съставена от преподавателките от МАТИЛДА (първата европейска интердисциплинарна магистърска програма по история на жените/половете) на СУ и към всяка спирка от разходката си има референции към исторически книги и биографии. Осъществява се със съдействието на Bilitis Resource Centre Foundation.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6346 прочитания

Живот след живота 1 Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 13155 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Дебютът на Радичков

25-годишният Йордан Д. Радичков за първата си книга

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете