Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 29 май 2015, 13:57, 6665 прочитания

Естествено, от Кан

Запознайте се с Елица Петкова, чийто късометражен филм "Липсващ" беше избран за германския претендент в конкурсната програма за още незавършили режисьори в Кан

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Вече е тъмно и е трудно да разпознаеш когото и да било. Чудя се как ще намеря Елица между няколкостотин гости на приема на немските филми в Кан. Повечето от хората вече са плъзнали по заградения плаж, когато най-сетне се добирам дотам. Тук трябва да се срещна с Елица за пръв път, а досега съм виждала само нейна микроскопична черно-бяла снимка на wебстраницата й cinemanda.com. Супер, мисля си. Но точно в този момент виждам червената шапка с дантелен волан, огряна от светлината на една телевизионна камера. Никой друг тук не носи шапка. От цялата тълпа Елица се откроява веднага, танцувайки леко пред камерата с широка усмивка, докато отговаря на въпросите. Леко притеснена, но някак си много естествена. Точно така изглежда човек, който се чувства добре в кожата си, но никога не е бил на разпит пред камера.
 
Елица Петкова


Елица Петкова е на 32 годинъ, родена е във Велико Търново и по принцип стои зад камерата. Тя е режисьор, сценарист, монтажист, а понякога и продуцент на филмите си. Все още учи в реномираната филмова академия в Берлин (DFFB) и ще завърши след около две години. Но вече е постигнала нещо, което на повечето режисьори никога в живота няма да им се случи: поканена е на най-реномирания филмов фестивал на света - Кан, за да представи свой филм.
 
Когато приключва със снимките за германската телевизия, се запознавам с нея и със съпруга й Ханес Маргет, който е тоноператор, композитор, монтажист и каквото още се наложи. Двамата правят филмовите си проекти заедно. Тонът на разговора от самото начало е непринуден, малко нетипично за Кан, където всеки млад кинаджия е напрегнат и концентриран в това да се покаже от най-добрата си страна и да завърже контакти за следващите си продукции. Имам чувството, че можехме и да сме в кварталната им кръчма в Берлин Нойкьолн, където живеят.
 
Елица и Ханес се запознават в Дюселдорф, където тя следва философия и японистика и завършва с магистърска степен през 2008 г. Започва докторската си работа по философия и успоредно открива интереса си към филмите, който скоро я кара да зареже доктората точно на последната глава.
 
"Никога не съм била киноманка, не съм гледала много филми", споделя Елица, когато се срещаме на следващия ден за интервю. Странни думи точно в Кан, мисля си, но после нещата се изясняват. Интересът й към киното е по-скоро като към средство да изразиш нещо, което е вътре в теб. "Виждам някаква тема в действителността, която до такава степен ме потриса или обзема, че не ми оставя друг избор, освен да направя филм за нея. Или пък някакъв образ, сцена или просто изречение ми се върти в главата и започвам да търся какво има около него". Колкото са различни изворите на вдъхновение, толкова са и разнообразни филмите, които прави: от политически документални филми, през класически наратив до силно стилизирано нормативно кино. Избира формата според това какво подхожда на историята, която иска да разкаже.
 
"Елица Петкова има много прецизна естетическа визия. Тя притежава рядката дарба, още пишейки сценария, да има ясна представа за визуалната форма на нейните филми", казва Фред Келемен, немски режисьор и оператор и научен ръководител на Елица в академията.
 
Решението да се занимава с филми и да загърби философията очевидно отприщва голяма творческа енергия. От 2008 г. досега Елица вече е завършила три документални, шест късометражни игрални филма и един уебсериал, в момента работи над първата си пълнометражна продукция.
 
"Липсващ", който представя в Кан, е късометражен филм и се състезава в "Селексион Синефондасион", секцията за бъдещи режисьори, които още следват. Избран е заедно с още седемнадесет филма измежду стотици кандидати от цял свят. Елица показва една много обикновена история на самотна майка и раздвоението й между ролята на майка и на жена. Може да се каже, че филмът е доста типичен представител на Берлинската школа, която по принцип се харесва в Кан.
 
От академията в Берлин избират два нейни филма, които изпращат на фестивала, но по-скъп за самата Елица е силно стилизираният "Пъпна връв", над който работи една година. За нея той е по-необичайният, но в Кан избират другия.
 
"Липсващ" е резултат от една среща на кафе с операторката Констанце Шмит. Решават, че много искат да направят нещо заедно, не много сложно, с малко актьори. Елица се връща вкъщи и за няколко часа нахвърля сценария. Цялата продукция отнема само няколко седмици и 400 евро.
 
Разбира се, така се прави филм само ако имаш съответния екип, който е готов да ти съдейства. Когато говорите с Елица, бързо разбирате, че около нея сигурно има такива хора. И наистина от години работи с почти един и същ екип. Както казва тя, "имам чувството, че керванът си върви и просто става все по-голям". Има нещо в начина, по който разказва за това, което прави, което кара слушателя да иска да е  част от него.
 
За интервюто двете с нея седим по турски на пода в ъгъла на немския павилион на фестивала, защото всички столове са заети. "Ние сме хипита", вика тя, когато Ханес и продуцентът на "Липсващ", Тим Оливер Шулц, се приближават. В момента сме в Кан, където дори в 8 часа сутринта хората се движат в смокинг и бални рокли по крайбрежния булевард "Кроазет". А Елица ми разказва как тримата с Ханес и Тим сутринта са пътували на стоп, за да слязат от квартирата си долу в града, защото закъснявали за официална среща с министърката на културата на Германия, Моника Грютерс. Името й Елица научава от мен, не го е запомнила. Запомнила е, че госпожа Грютерс е много естествена и приятна и очевидно има добра представа за нуждите на кинаджиите.
 
Филмът на Елица е единствената немска продукция, поканена на фестивала тази година. Германците по принцип имат комплекс от Кан, защото французите рядко ги канят, тъй че сега енергията на значителна част от немската преса се концентрира върху нея. Изненадана е колко много журналисти я питат дали вече има рокля за премиерата и въобще как това може да е тема на разговор. "Струва ми се, че в Кан има прекалено много суета. Фокусът като че ли не е върху изкуството, а върху това как се презентират хората." Елица повече се интересува от филмите и се стреми да види възможно най-много, вместо да се опитва да се запознае с възможно най-голям брой важни хора. Това в Кан звучи повече от екзотично и както самата тя признава, малко наивно. Но пък е искрено.
 
На награждаването се улавям, че съм разочарована, че "Липсващ" не спечели. Все пак се надявам номинацията да помогне на Елица за следващите й проекти, просто защото ми се гледат още нейни филми.
 


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Енчо Керязов 20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

3 апр 2020, 1987 прочитания

20 въпроса: Надежда Цекулова 1 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 2394 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Ангел Кирчев

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10