С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

4 4 юни 2015, 9:24, 16825 прочитания

Кристо на 80

Най-често задаваните въпроси, свързани с личността и работата на Христо Явашев, и техните изчерпателни отговори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

За Кристо и тъпите комплекси

На 81 години Кристо отдавна се е помирил и с миналото си и със статута си на "безотечественик"

24 мар 2017

Плаващите кейове на прогнилия модернизъм

Въпреки че направи инсталация, с която хиляди хора успяха да "ходят по вода", Кристо пак си намери майстора в лицето на българските разбирачи от всичко

24 юни 2016

Икономиката на Кристо

Мащабните проекти на артиста носят огромни приходи на местата, на които се случват, и съживяват местните бизнеси

24 юни 2016

Три километра щастие

Да се разходиш по "Плаващите кейове" на Кристо

22 юни 2016

Кристо: Изкуството е над всичко

Христо Владимиров Явашев пред "Капитал Light" - за ходенето по вода, първата си голяма изложба в България и свободата

11 сеп 2015

Спри или Ники ще стреля

Най-голямата ретроспективна изложба на френско-американския визуален артист Ники дьо Сен Фал в музея Monumental във Фрибур, Швейцария

14 авг 2015

Имало едно време... „порталите“ в ню йорк

„имало едно време“ е един от любимите изрази на Кристо и Жан-Клод. За „Порталите“ в Ню Йорк, последното „дете“ на артистичната двойка, това време е точно сега. В събота, 27 февруари, усиленият 26-годишен труд на творците ще стане история.

26 фев 2005

Порталите

Кристо и Жан-Клод осъществяват дългоочакван проект - Сентръл парк в Ню Йорк ще заблести в огненочервени багри никола кръстев

29 яну 2005

България - мръсна приказка

Владимир Явашев: Все по-малко значение има къде живееш

25 фев 2000
Христо Явашев-Кристо посреща 80-годишния си юбилей на 13 юни със завидна енергия. Както обикновено, той работи по няколко проекта едновременно. Два от тях - "Над реката" в Колорадо и "Мастабата" в Абу Даби, преследва съответно вече 23 и 38 години. За съвсем скоро, само след година, е планирано реализирането на "Плаващите кейове" на италианското езеро Изео. Проектът трябва да е завършен през юни 2016 г.

Духът на е художника е бодър, а целите напред го мотивират да живее дълго и все така на бързи обороти. Рождената си дата, обща за него и вече покойната му спътница Жан-Клод, ще отбележи както винаги в тесен кръг от близки и приятели. Тази година той ще бъде с братята си Анани и Стефан и техните семейства.
 
Няколко пъти съм имала щастието да се срещна с Христо Явашев. Случило се е, защото искрено съм се интересувала от работата му и от възгледите, които стоят зад творбите, създавани от него и Жан-Клод. Всеки път съм се изумявала колко е енергичен и как без умора и в детайли говори за произведенията им. И колко е посветен и вглъбен във всичко това. Учудвала съм се на широтата на познанията и интересите му в областта на архитектурата, театъра, киното, а също и на факта, че следи обществените процеси. Тези неща той коментира рядко, не обича да дава оценки на чуждата работа.


Поставя свободата на пиедестал като истинска космополитна личност.  Винаги е успявал да ме изненада с факт, твърдение, идея.
 
След всяка среща с него в България настойчиво ми задават едни и същи въпроси, предпоставени още във формулировката си. Те очевидно са се превърнали в трайни клишета за мнозина сънародници. Обяснявам си го не само с неинформираност, но и с последователността на дългогодишната пропаганда. Затова ще отговоря предварително на тях. Правя го според моето възприятие като журналист, който вярва на очите си и разполага с информация от първа ръка.

Защо Кристо не обича България?
Христо Явашев напуска България при травматични обстоятелства. Прави го, въпреки че е силно привързан към семейството си и въпреки че се наслаждава на природата и обича България. Той обаче е от рядката порода хора, които от малки знаят какво искат да правят и целенасочено се стремят към това. Обича да рисува. Иска да е художник. С ентусиазъм извървява пътя до Националната художествена академия. Това, което не може да понесе, са ограниченията, които системата налага на изкуството по онова време.

Става въпрос за 1953 - 1956 г. и тоталната стагнация и подчинение на всички сфери под партийната линия и властта на Съветския съюз. Христо усвоява уроците на академизма, които ще са му полезни за в бъдеще. Но превръщането на изкуството в агитация, отнемането на най-ценното му качество – свободата, не е приемливо за него и той заминава за Чехия. Оттам, скрит в товарен вагон, поема пътя на политическата имиграция към Виена.

През цялото време Христо поддържа топли връзки със семейството си. Кореспондира си с тях, а когато властите ги пускат да пътуват, се среща с вълнение с тях след години раздяла.
В България се води не само бежанец, но и дезертьор, защото не е завършил военната си служба. Затова преди 10 ноември 1989 г., когато умира майка му, не той, а Жан-Клод идва да посети неговия баща. За него все още не е безопасно.



Христо Явашев не отказва среща на българи, които се интересуват от работата му. С него са разговаряли Лъчезар Бояджиев, Тома Томов, Филип Зидаров, Георги Лозанов, Стоян Радев и други, а аз съм се срещала с него вече четири пъти. В екипите му за някои от най-големите проекти има български инженери. Племенникът му Владо Явашев е негов помощник. Кристо подари свои постери на Националната художествена академия. Обещал е сътрудничество на сдружението "Нашето по-голямо Габрово" за бъдещ музей на модерното изкуство и прави това, въпреки че фабриката на родителите му е национализирана. 

Инфографика

The Floating Piers (Project for Lake Iseo, Italy)
Collage 2014 Pencil, wax crayon, enamel paint, photograph by Wolfgang Volz, technical maps, fabric sample and tape
Photo: André Grossmann © 2014 Christo

Увеличаване



Твърдението, че не обича България, е целенасочено повтаряно от комунистическата пропаганда, когато е напуснал страната и когато преподаването на изобразително изкуство е свършвало преди импресионизма. Ехото очевидно е силно и до днес.

Кристо не пътува на места, където няма проект в развитие или изложби. Програмата му е запълнена с години напред и ангажиментите му не позволяват този лукс.

В неговите биографии българският му произход и влияние са изтъкнати обстойно, в новинарските материали за проектите му винаги се подчертава, че е роден в България.
 Защото сте  българка, ще ви кажа как се поддържам толкова енергичен. Всяка сутрин изяждам цяла глава чесън, смачкана в кисело мляко. Пътувам с чесън в куфара си, защото не мога да ходя да търся да пазарувам чесън.  През деня не обичам да ям много, почти не обядвам, вечерям съвсем малко. Обичам да съм с празен стомах, за да съм наострен и бодър.

Защо не иска да говори български?

След като заминава от България през 1956 г., Христо Явашев многократно сменя езиковата среда. Пребивава за кратко в Чехия, Австрия, след това Франция, преди да се установи в Ню Йорк. Откъснат е от езика повече от 60 години, през цялото време живее с жена французойка, с която говори на английски. Спомените му за езика са изгубени, чувала съм го да извиква в паметта си думи от детството. Като всеки човек, който цени смисъла на думите, за него е важно  да се изразява точно. Затова и Юлия Кръстева предпочита да дава интервюта на френски, макар да се изразява прекрасно и на български. Английският е езикът, който Кристо говори най-добре.

Защо има особен характер?
"Винаги съм мислила, че е вечно сърдит, а той е постоянно усмихнат" – това ми каза монтажистката на репортажа за проекта му в Италия, докато гледаше материала. Моето лично впечатление също е за одухотворен и отворен към живота човек, умеещ да се наслаждава на залеза, на галенето на вятъра, на цветовете на небето. Вероятно за "лош характер" у нас се възприема, когато човек има собствено мнение, което често се отличава от общоприетото.
 
Откъде намира пари за проектите?
Проектите на Кристо се финансират единствено от него и от Жан-Клод чрез продажбата на картините за проекта, както и с приходи от негови по-ранни произведения. Най-скъпите проекти се осигуряват и чрез кредитна линия от банка срещу залог от творби на автора. Кристо и Жан-Клод не печелят от продажбата на рекламни материали от проектите, а същевременно плащат наеми на местата, където ги осъществяват. Не приемат поръчки и чужди идеи за реализация.
 
Това изкуство ли е?

Christo е най-влиятелният творец от български произход в световен мащаб. Доказателство за това е фактът, че именно неговото име присъства в учебници и енциклопедии. Той е известен и като артист, участвал в търсенията на групата на "новите реалисти", след това дал свой емблематичен принос за land art-а и за environmental art или "природно изкуство". Кристо е обект на десетки специализирани изкуствоведски изследвания и книги. На "бизнес модела" му е посветено специално проучване на университета "Харвард". Произведенията му са в престижни музеи, колекции и галерии по цял свят.

Цитати от Кристо: 

"Изкуството е въпрос на свобода. Всеки истински артист държи на това. Истинският артист няма никаква нужда да обяснява защо е сложил жълто тук, черно там, а червено на друго място. Това е негово решение, няма защо да го защитава. Подобна е ситуацията и с нашите проекти. Ние имаме изключителен повик да направим нещо, което мислим, че ще е вълнуващо и ще му се насладим. Обяснението е толкова просто."
 
 ****************
"Процесът на получаване на разрешение при нас всеки път е значителна част от работата, понякога много дълъг, но не и изморителен, защото всеки път става въпрос за нещо ново. Всеки проект е като експедиция към нещо непознато, затова искаме да го направим. Освен това никой до този момент не го е правил, няма технология за начина, по който ще се случи."

Илюстрация


 
 ****************
"Хората не се замислят, че цялото пространство принадлежи на някого. В момента, в който излезете оттук, по нашата улица, някой е решил какъв да бъде тротоарът. Като спрете на "Бродуей", друг е решил къде да е светофарът, всяко каре, всяко пространство е регламентирано от урбанистите, пълно е с регулации, спецификации. Ние не мислим за това, но всяко наше движение 24 часа в денонощието е контролирано от пространството. Това засяга чувствително нашата работа с Жан-Клод. Когато отидем на едно място за наш проект, ние заемаме това място за известно време и създаваме "нежно безпокойство".

 ****************
Наемайки това място, ние наследяваме всичко, което то носи, и го правим част от творбата. Ние не създаваме политиката в Райхстага, тя е в Райхстага, не създаваме екосистемата в Бискин бей, Флорида, тя е там. Нашите произведения абсорбират това огромно количество от правила, регулации, всякакви неща, които стават част от арт преживяването. Затова тези произведения имат толкова много нива на взаимоотношения. Но, разбира се, ние обичаме това обезпокояване, произведенията на изкуството безпокоят живота. Това е част от качеството на нашата работа, да бъде нежна провокация, необичайна провокация, която виждаме за няколко дена."
 
 ****************
"Ние живеем в Ню Йорк от 49 години и това е най-дългото време, в което аз и Жан-Клод сме живели на едно място. Когато дойдохме през 60-те, ми хареса, защото всички говорят английски и никой не се интересува как точно го говориш. Това е груб град, неприятен понякога, не е лесен град, брутален, може да бъде изморителен за хората, но е енергичен. Аз го обичам и Жан-Клод го обичаше и решихме да останем тук."

 ****************
"Жан-Клод беше трудна личност. Тя имаше изобилие от настроения. Аз също съм изключително трудна личност и няма начин това да бъде скрито. Това е, защото сме опиянени от работата си. Мислим за нашите проекти като за наши деца. Искаме да се случват по нашия начин. Ако не, просто не ги правим. За много хора това е трудно разбираемо."
 

Илюстрация



 ****************
акто и Жан-Клод казваше винаги, ние правим произведения на изкуството, радостта и красотата. Често споменавам красотата, когато става въпрос за художествени произведенията, но хората обичат красотата в живота, без непременно да си дават сметка за това. Те обичат да видят млада жена на улицата и да се усмихнат, защото е красива.  Харесва им, когато природата разцъфне през пролетта, когато сняг покрие улиците. За жалост мнозина предпочитат да се вглеждат в нещастията и това им пречи да забелязват красотата. Има толкова красиви неща по света, но трябва да се настроиш, за да ги усетиш."
 
 ****************
"Духът ми е млад, защото умея да се наслаждавам, да обичам. Не казвам, че съм пълен оптимист, но аз и Жан-Клод винаги сме се опитвали да бъдем положително настроени.  Знам, че има трагедии, катастрофи, земетресения, но в крайна сметка това не бива да пречи да гледаме позитивно на живота. Жан-Клод обичаше светлина, открити пространства, дори не обичаше да яде в тъмни ресторанти. Затова, когато подготвяхме събитието за възпоменанието й, направихме така, че принципно тъмната зала в "Метрополитън" да стане много светла.
Тя се изразяваше по-добре от мен... а и двама е по-добре от един..."
 
www.christojeanneclaude.net
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Живот след живота Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

15 ное 2018, 391 прочитания

Всички сме обидени 3 Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

9 ное 2018, 10089 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Онази с косата

Исландската визуална артистка Храпнхилдур Артнардотир за търсенето на идентичността, защо Европа е "черно-бяла", а Америка "цветна"

В ритъма на "Райхле"

Радослав Радев, управител на "Райхле и Де-Масари България пръдакшън", пред "Капитал"

Брюкселският заложник

Германецът Манфред Вебер изглежда като най-вероятния бъдещ председател на ЕК, но вече има съмнения дали ще бъде силен лидер

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете