С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

3 3 юли 2015, 15:13, 5974 прочитания

Дълбоко в раната

"Не сме единствените, които не се страхуват да критикуват Русия". Как Софи Оксанен превърна историята на Естония в бестселър.

Младен Петров | Варшава
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Софи Оксанен

Софи Оксанен

Автор: Тони Харконен
Един слънчев следобед стотина полски читатели са се събрали да посрещнат Софи Оксанен, най-известната съвременна финска писателка и една от важните гости на протичащия във Варшава пореден литературен фестивал. Високите температури изненадват всички и особено Северната звезда, както я представя афишът, която е причакана от телевизионен екип на окъпания в слънце двор на изоставената фабрика, превърната в арт пространство. Софи е с високи токчета и черна рокля на бели точки. Няма как да не я забележите – с дългите си цветни расти и силен артистичен грим Софи е освежаваща гледка този горещ следобед.

"Е, най-накрая. Хубаво е да видим, че не сме единствените, които не се страхуват да критикуват Русия", стиска своя екземпляр за автограф една от читателките, събрани в залата. От отворените прозорци долита комбинираният шум на дрелки и пневматични чукове от съседния строеж, а операторът настройва камерата си – срещата със Софи ще бъде предавана на живо в интернет.
С три романа, които разнищват историята на Естония през Втората световна война и нейните последствия, Софи е преведена на почти 40 езика, в това число и на български. (Последните й две книги, "Чистка" и "Когато изчезнаха гълъбите", излязоха у нас миналата година от издателство "Персей".) Тя е отлично продаван автор и в САЩ, чийто книжен пазар не толерира особено преводната литература. "Американските издатели не вярват, че преводачът е в състояние точно да предаде посланието на автора. Така преведената литература представлява едва три нищожни процента от новите заглавия", казва пред Light Софи.


Най-новата й книга "Когато изчезнаха гълъбите" наскоро се появи и в САЩ, с позитивна рецензия в The New Yorker, а "Чистка" – заплетената история за две жени от различни поколения, Зара, жертва на сексуалния трафик на жени от Владивосток, и Алиде, самотна пенсионерка, намерили се не по случайност в началото на 90-те в малко естонско село – е с повече от 200 хиляди продадени копия отвъд океана.


С "Когато изчезнаха гълъбите" Софи Оксанен отново отваря тъмните страници от естонската история във времената, когато немската окупация е бързо заменена от тази на съветските "спасители", които забравят да си тръгнат. Двойната окупация е естонски феномен, за който много семейства могат да говорят, но предпочитат да мълчат. "Естонци са съдействали и на единия окупатор, и на другия. Или и на двамата, един след друг. Невидима линия минава през естонските семейни маси. Тази линия разделя братовчеда, сътрудничил си с нацистите, от братовчеда, помагал на руснаците. Тъмни времена, за които е по-добре да не се говори."

Героите на Софи Оксанен функционират между двете окупации, стараейки се да намерят нормалност във времена, в който такава не съществува. Носителка на силната финска традиция на историческия роман ("Това, че историческият роман е моят жанр, не подлежеше на никакво съмнение. Във Финландия всеки пише исторически романи."), Софи използва като основа историите, скрити в богатите архиви.

Интересът към Естония и нейната история от страна на родената във Финландия Софи Оксанен не е чисто съседски. "Гробът на основоположника на естонския род на майка ми още си стои в Естония. Говорим си за началото на XVII век. Вкъщи винаги се е говорило на естонски основно защото естонските ни роднини така и не научиха фински, езика на семейството на баща ми", смее се Софи.

Отношенията между Финландия и Естония могат да бъдат описани с популярния Facebook статус за интимни отношения "сложно е". Двете държави, така близки по произход, десетилетия са разделени от желязната завеса. Естония е окупирана, а Финландия, винаги така внимателна да не предизвика могъщия си съсед Русия, не може да приеме ролята на изявен критик.



Днес Естония е един от хвалените нови членове на ЕС, който се чувства по-добре в компанията на скандинавските си съседи, отколкото в една група с Латвия и с Литва. Миналото обаче продължава да преследва малката държава. "Естонците още се борят с травмата от онези времена и нямат голям интерес да пишат романи по темата. Така че аз се заех с този въпрос", казва Софи. С университетска диплома в областта на Women’s studies, Софи, която изследва и темата за мястото на жената в обществото, често получава упреци за липса на историческо образование. "В Италия никой не вярва, че толкова млад – по техните думи – автор може да пише по тази тема. Благодаря за комплимента, но аз съм по-скоро на средна възраст. Докато не станеш на 80 години и лично не преживееш тези събития, явно нямаш право да ги описваш."

Дълбоко в раната


Пребиваването в миналото и общуването с тъмни персонажи е предизвикателство както за читателя, така и за самия автор. Софи има успешен метод за изолиране от случващото се на лаптопа й. "Просто го затварям и готово." В момента тя работи върху следващата си книга, която пази в тайна, и либрето за опера. Междувременно страницата на Софи във Facebook се изпълва с нови снимки от поредните премиери в чужбина. "Прекарвам цели дни на срещи с читатели и прибирайки се в хотелската стая, няма как просто да започна да пиша. Невъзможно е да пишеш нова книга, когато всички те разпитват за предишните. Затова спирам с пътуванията за месец-два и просто пиша", разкрива стратегията си Софи.

Наскоро тя се завърна от Колумбия. Преди поредното дълго пътуване Софи се пита за пореден път какво е накарало новите й читатели да прелистват книга за тъмното минало на малка северна държава на хиляди километра разстояние. "В Колумбия журналистите обикновено откриват книжарници, но и доскоро те бяха и една от мишените на наркокартелите, тероризиращи страната. Нещата там се променят. Мирът постепенно се завръща в Колумбия и наркокартелите малко по малко отстъпват. Сега се откриват повече книжарници просто защото нещата се поуспокояват за техните собственици. И все пак защо толкова ги интересува Естония?"

Читателите, без значение къде живеят, разбират универсалното послание на книгите на Оксанен. Естонският мотив е важен, но излизайки от европейския кръг, той не е водещ. "Държавите като Естония още трябва да си отговорят на много въпроси, за да се погодят с миналото. Ние се вълнуваме от военнопрестъпници и мястото им в обществото след промяната, а в Колумбия въпросът е какво да правим с хилядите работили за наркокартелите в една променяща се държава? В Мексико, държава, която е едновременно източник и коридор за трафика на жени към САЩ, историята на Зара от "Чистка" – младо момиче от Русия, принудено да проституира в Германия, е твърде добре позната. Лесно намираме общ език."

В Полша книгите на Оксанен се четат през призмата на постоянно витаещата заплаха от Русия. В контекста на случващото се в съседна Украйна историите за съветския окупационен режим са притеснително актуални. За занимаващите се с историята на миналия век фински писатели бягството от темата Русия е невъзможно. "Русия е част от нашата литературна памет и фолклор. Тази държава винаги е намесена в недалечната ни история, така че е невъзможно да подминем темата."

Дълбоко в раната


"Когато изчезнаха гълъбите" излиза и на руски, без шум и с минимален тираж от 2000 бройки. Софи Оксанен не отива в Москва за премиерата. По всичко личи, че въпреки близостта тя скоро няма да предприеме такова пътуване. Руските медии в последно време, по думите на Софи, представят Финландия основно в негативна светлина. На руски можем да прочетем например за съществуването във Финландия на концентрационни лагери за деца от смесени финско-руски бракове с неизяснено правно положение. Един от сборниците със статии за Русия, включващ автори като Софи Оксанен и Ан Епълбаум, бързо е заклеймен от партията на Владимир Путин като антируска публикация. Последвалите протести на националистически групи и фактът, че за пръв път от разпадането на СССР Русия се опитва да влияе на независимия фински книжен пазар, прави сборника още по-популярен. "Финландците четат много така или иначе, но със сигурност не биха пропуснали да прочетат нещо, което Русия се опитва да забрани."

И все пак тазгодишният панаир на книгата, който ще се проведе в Хелзинки в края на октомври, е с неочакван предвид обстоятелствата главен гост – Русия. Софи не пропуска мигновено да се обяви срещу това решение, което ясно показва, че поканата за Русия идва от по-високо, правителствено ниво. "Дискусиите коя държава да бъде поканена като главен гост започват няколко години преди решението да бъде взето", побързаха да уточнят организаторите на фестивала. Да допълним само, че руската програма в Хелзинки се подготвя от Съюза на писателите в Русия, в тясно сътрудничество с руското посолство във Финландия и други държавни руски институции.

Група студенти финска филология чака за бърза среща със Софи, с която си говорим за статута й на постколониален автор. "Забавно е да се наричам така предвид факта, че СССР успешно се рекламираше като мирно обединение на приятелски държави. Западът прие тази версия и така Русия, която до днес отказва да използва думата окупация, не се считаше за колонизатор. Историята се повтаря, затова трябва да продължаваме да я описваме."

Софи получава истински комплимент за работата си на изследовател на миналото от германския си издател, представител на държава, която описва Втората световна война с хирургическа прецизност. "Нямам забележки. Добре си предала събитията", казва той. Ироничният отговор на Софи не закъснява: "Благодаря, старая се да не греша."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ралица Петрова 20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

13 сеп 2019, 1364 прочитания

Софийската Индиана Джоунс Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

13 сеп 2019, 1882 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Ивайло Христов

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг