Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 юли 2015, 11:23, 5172 прочитания

Лошото момче на джаза

Малко преди A to Jazz Festival носителят на "Грами" Рой Харгроув разказва за сънищата си и защо аплодисментите не са достатъчни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Още преди да навърши 25, Рой Харгроув е вече име в джаза, работи с личности като Хърби Хенкок и Оскар Питърсън, и е част от легендарния за жанра лейбъл Verve – най-вече благодарение на постоянните турнета из Европа и Северна Америка. Няколко години по-късно, през 1998 г., той печели първото си "Грами" (с афро-кубинския проект Crisol), което отваря врати за още интересни колаборации: роденият в Тексас тромпетист е работил по песни на Ди Анджело (в дългоочаквания му Black Messiah от миналата година), Принс, Мейси Грей, Нийл Роджърс, Ерика Баду. Перфектна кариера, помрачена единствено от арести за притежание на кокаин и марихуана, последният отпреди година.

Днес от 21 ч. Рой Харгроув ще свири за първи път в България – на сцената на безплатния A To Jazz Festival в Южен Парк.


Ден преди концерта, той изглежда изморен от пътуването към София, издирва цигарите си, но при спомена за първите си стъпки в музиката и хората, които са му повлияли, той започва да преразказва диалози, да имитира сола на тромпет и дори за няколко секунди сваля неизменните тъмни очила с червени рамки.

Талантът ви е открит в ранна възраст. Винаги ли сте бил уверен в музикалните си способности?

Никога не съм бил особено уверен в таланта си. Нещо повече: не смятам, че е здравословно да си твърде уверен. Все пак винаги има някой, който е по-добър от теб. Не ти остава нищо друго освен да правиш най-доброто, на което си способен. Но със сигурност като малък съзнавах, че музиката ми носи удовлетворение, че се чувствам прекрасно на сцена. Тя малко или много ме отдели от положението, в което се намирах тогава – семейството ми живееше в лош квартал с малко възможности за реализация. Не бих казал, че музиката беше като бягство от тази среда, но ме накара да се чувствам по-добре в нея.



Помните ли момента, в който си казахте, че музиката е това, на което искате да отдадете живота си?

Помня го, сякаш беше вчера. Случи се, когато бях на десет или единадесет години, вече свирех на тромпет от две. В началото ми беше много трудно, не звучах добре, но след много много, наистина много упражнения достигнах до определено ниво. Бях напълно погълнат от инструмента. Преместиха ме в групата за напреднали, когато все още не бях приключил уроците за начинаещи. Това ме замисли, че може би има нещо в мен.

И някъде по това време имах сън. Бях нa сцената, свирех, изправен върху стол. Пред мен имаше тълпа, която скандираше името ми, искаше още. "Давай, продължавай да свириш". Събудих се, все едно получил осенение. Сякаш вече знаех към какво се стремя. А да искаш да бъдеш музикант не беше особено популярна амбиция. Тогава повечето момчета от квартала ставаха престъпници, бяха част от различни гангстерски банди. Рядко нещо като музиката можеше да им привлече вниманието.

Но в началното училище имахме един преподавател – мистър Хил. Той направи училищен джаз бенд. Взимаше хитовете от топ 40 и ги реаранжираше за нас. Този човек беше огромно вдъхновение. Когато завършихме, той се премести в гимназията, в която повечето учихме, за да бъде с нас. Мистър Хил беше идеалният учител – не само преподаваше, той показваше. Канеше в училището ни доказани джазмени, които да свирят пред нас – хора, като Дейвид "Фетхед" Нюмън. Гледах и си казвах колко искам и аз да стигна до това ниво. А цялата музика, която бях учил дотогава, бяха просто ноти на лист. Дори не знаех кои са Чет Бейкър, Клифърд Браун или Майлс Дейвис – разбрах за съществуването им чак, когато ме приеха в Бъркли.

Поддържате ли връзка с учителя си?

Всеки път, когато се връщам в Тексас, го посещавам. За мен той е част от семейството. Вече е доста възрастен, но изглежда по същия начин и все още преподава музика на деца. Веднъж посетих негов урок и имаше едно хлапе, което вече имаше самочувствието, че свири по-добре от мен.

Наскоро се появи изследване според което 71 % от музикантите страдат от депресивни епизоди заради интензивните турнета. След толкова много години на сцената, как запазвате желанието си да бъдете на нея?

Нямам усещането, че имам контрол над креативността си, тъй като тя зависи от толкова много неща, които ти се случват като житейски опит. Винаги подхождам много сериозно върху това, което правя, но наистина не мисля, че имам контрол върху каквото и да е. Най-трудното в това да си професионален музикант днес са действително честите пътувания – концертът е като подарък на фона на всичко останало. Но е нормално, защото в момента музиката е безплатна, никой не я купува. Записите почти не носят приход, особено в джаза и класиката, така че турнетата са последната възможност да се издържаш като музикант.

Основната ми мотивация е да правя хората щастливи. Искам да крещят, а не просто да пляскат с ръце. Не се задоволявам с обикновени аплодисменти. Работата ми е да накарам хората да усещат неща, които не усещат по принцип. Целта ми е, когато излязат от концерта ми, да си кажат, че това е най-хубавото, което им се е случило този ден. "Това промени живота ми!" - ей такива неща.

Носталгичен ли се към времената, в които хората са купували музиката?

Не, светът се движи напред. Трябва да се променяш с него. Какво мога да направя? Нямам идея каква може да бъде алтернативата. Не знам дори точно какво означава да "стриймваш" музика – това беше, когато тя е в интернет, нали? Май съм твърде стар за тези неща. Живея ден за ден, гледам да оценявам всеки момент и нямам друга стратегия за живота си.

Рой Харгроув и неговият квинтет ще свирят днес в рамките на A To Jazz Festival от 21 ч. В Южен парк, зад музей "Земята и хората". Вход свободен.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Надежда Цекулова 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 1850 прочитания

20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo 20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo

Nasimo е сред хората, които проправят път на графити културата в България

20 мар 2020, 2608 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Тим Стоунс

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10