С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 авг 2015, 14:01, 10163 прочитания

20 въпроса: Нада Нешева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
20 въпроса: Нада Нешева

Автор: Цветелина Белутова
Ако не сте сигурни какво точно означава съвременно изкуство, Нада Нешева ще ви обясни с усмивка. По-рано тази година тя проведе курса "Наръчник за съвременно изкуство" в София и Пловдив, а от 18 август започва още една поредица от уроци в столицата.

"Често хората имат объркани знания и понятия за съвременното изкуство, но ме радва, че все повече се говори за него. На курсовете виждам предимно хора, които са си задавали определени въпроси и са ентусиазирани за отговорите им", казва Нада. Миналата година тя се връща в София след пет години във Великобритания, където специализира съвременна теория на изкуството. "Имах чувството, че завръщането ще бъде тежко, но се оказа обратното. Вече курсът сам си набира хора, тъй като записаните веднага го препоръчват на приятелите си."


Скоро тя отново ще бъде на британска земя - за докторска дисертация, посветена на това как междуполовите различия влияят на нашето усещане за пространството. Но преди това ще довърши няколко провокативни проекта в София със свои курсисти и Destructive Creation - един от тях е изложба със старинни рамки, които хората са изхвърлили, без да са наясно за стойността им. Останалите засега пази в тайна.

Повече информация за предстоящия курс може да намерите скоро на страницата A Companion To Contemporary Art във Facebook.


Като какъв човек се определяте?
Благодарен, или по-точно благодарна.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Изкуството. Вероятно това идва от соца – режимите се страхуват от артистите и по тази причина оказват натиск върху тях. Така засилват усещането за тяхната роля. Имам сляпа вяра в изкуството, мисля си, че то може да освобождава, променя, осъзнава.



Любимият ви момент от деня?
След залез и преди изгрев – заради дифузната светлина.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Предразсъдъците.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Бих му казала, че това са играчки за пораснали или игри за големи. Обикновено, когато чуем "играчки за възрастни", си представяме скъпи джаджи или нещо, свързано със секс, но така или иначе – нещо за консумация... А въпросът е да видим играчката само като играчка, играта – само като игра, точно като детето. Изкуството – като игра, която при това може да не бъде никак скъпа. Ние приемаме, че едно дете може да си играе с пръчка и две топчета, например. В същото време мнозинството хора все още очакват от изкуството да бъде "скъпо", да се опира на конкретни материали - боя, бронз и т.н. А неговата работа, както казва и Бойз, често е да ни зареди с игрива активност, да ни освободи именно от такива условности и предразсъдъци.

Как си почивате?
Спя. От години нямам работно време, но когато почувствам натоварване, лягам за половин–един час. Или сядам на някоя пейка в парка и гледам игрите на кучетата там.

Какво ви зарежда?
В момента – хората от курса ми. Усещането, че започват да вярват почти колкото мен в изкуството и откриват необикновените му възможности. А иначе – зареждат ме неочаквани жестове извън обичайната логика "пито - платено".

Какво ви разсмива?
Людмил Станев.

Какво ви натъжава?
Раздялата. Честно казано, мисля, че изкуството и особено литературата докъм средата на миналия век малко попрекалиха с естетизирането на тъгата. Тя се е превърнала в едва ли не най-красивото и романтично усещане. Така започваме да се пристрастяваме към нея.

Какво ви вбесява?
Много неща, но сексизмът е най-лесният начин да бъда извадена от релси. Ако искате да ме видите с пяна на устата, кажете, че жените не могат да рисуват например. Но първо си подгответе добре бягството.

Личност, на която се възхищавате?
Вивиан Уестууд, Гризелда Полък, Луиз Буржоа. Историята на изкуството е пълна с изключителни жени.

Кое свое качество харесвате най-много?
Вече го казах, благодарността. Но подобно на Труман Капоти имам склонност да изпитвам благодарност към хора, които не познавам лично – артисти, писатели, философи – Фройд, Лакан, Фуко, Вивиан Уестууд, Гризелда Полък, френските феминистки... Не само защото са променили възгледите ми, те са направили възможно моето съществуване в сегашния ми вид. Без тях (вероятно) жените и днес щяха да имат основно задължение да бъдат добре изглеждащи домакини, а тези, които не се справят – обявявани за вещици или хистерички, в зависимост от времето и мястото.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Вкопчването за дълго време в невъзможни идеи и надежди, макар една голяма част от мене да осъзнава, че са нереални.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Да пея. Толкова фалшиво пея, че и майка ми си запушва ушите. А ми се пее понякога, като на всеки човек.

Последният подарък, който направихте/получихте?
"Зюлейка Добсън", каталог на Георги Божилов-Слона и златна флашка. Последният се появи сюрреалистично. Сънувах, че флашката с презентациите ми от курса е станала златна, а на нея пише "Това не е флашка". След време един от курсистите пожела да изнесе своя лекция по тема, която го вълнува. И когато извади флашката с презентацията си – тя се оказа във формата на златно кюлче. Тогава си казахме: ето тук имаме две теми от изкуството нагледно - флашката сама по себе си е кич или дори супер кич, но това, което се случва в момента, е сюрреализъм.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, пощата ми, jstor.org.

Къде бихте искали да живеете?
Не бих искала да живея някъде за постоянно. В момента – в Англия и в България – на смени. В Англия са музеите, архивите, библиотеките с книгите за изкуство и хората, които са ги чели и ще ме посъветват. Там всичко се постига по-лесно с помощта на институциите. Тук всичко се случва единствено благодарение на приятелите и на ентусиазма в хората. Това е безценно като усещане – енергията, с която е заредено всяко начинание.

Любимите ви имена?
Райна и Илия, Сара, Нигрита.

Най-интересното място, на което сте били?
Едно място, което сънувам непрекъснато, но не мога да кажа, че някога съм била в него. Особена сграда, която отвътре е много по-голяма, отколкото изглежда отвън. Появяват се извити коридори и нови странни стаи точно там, където очаквам да са външните стени. Понякога, за секунди, в първия ми университет в Англия имах чувството, че съм на това място.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Погрижи се за свободата и истината ще се погрижи сама за себе си" – Ричард Рорти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4347 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1561 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Снимка на повикване

Иван Богданов от "Компот колектив" за "Инстаграми", първата си фотоизложба

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10