Два живота щастие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Два живота щастие

Давид Фоенкинос

Два живота щастие

Френският писател Давид Фоенкинос за джаза, защо не разбира успеха си и какво е да излизаш вечер с Фредерик Бегбеде

Светослав Тодоров
8572 прочитания

Давид Фоенкинос

© "Колибри"


Давид Фоенкинос е автор на петнайсет романа, често награждавани и вече преведени на 40 езика. Но кариерата на писател никога не е изглеждала като сигурен път – започва да пише, когато е на шестнадесет след като преживява тежка сърдечна операция и лежи с месеци в болницата. Преди да се отдаде на писането, свири на китара и следва джаз в Сорборната. Най-големият му успех до момента е романът "Деликатност", който дава живот и на филма със същото име, режисиран от него и от брат му, с участието на Одри Тоту.

Новата му книга е писана в продължение на осем години. "Шарлот" e фрагментарен роман в свободни стихове, пресъздаващ и изследващ осеяния с трагични събития живот на художничката Шарлот Сaломон (1917 - 1943), която заедно с все още нероденото си дете намира смъртта си в "Аушвиц". Картините й започват да се показват през 60-те години, но романът на изчелия всичко за живота й Фоенкинос я представя пред ново поколение публика.

По-рано този месец писателят представи книгата в София и Варна. Визитата му е също така продуктивна – казва, че вече е започнал да работи по следващия си роман, а тъй като често идеите идват, докато е на път, част от него е вече написана в България.

Почитател сте на джаза. Ако трябва да направите класация с любимите си музиканти, кои ще включите?

Да видим... на първо място е Джон Колтрейн, особено в периода на албума A Love Supreme. Със сигурност Майлс Дейвис, както и Пат Метини с Bright Size Life. Някъде там трябва да е и Хърби Хенкок. Иначе действително джазът беше голяма част от живота ми, преди вече 20 години, преди писането...

Има ли връзка между начина, по който усещате музиката, и начина, по който пишете?

За мен е едно и също. Джазът се гради върху импровизацията, a в литературата изграждаш историята си от нищото. След като спрях да свиря и се отдадох на писането, разбрах, че това са доста сходни занимания. Всеки роман има определена тоналност и музикално влияние. При "Шарлот" това със сигурност е Шуберт. Дори бих казал, че ако не бях намерил музикалното съответствие, нямаше да мога да напиша книгата. Важно е да намериш ритъма. Когато реших да напиша романа в стихове, да започвам всяко изречение на нов ред, намерих ключа към историята, тя се превърна в песен. Преди това постоянно се отказвах и отлагах завършването й. Но нямах избор – идеята за този роман периодично се връщаше, а и самото проучване отне много години. Беше труден период – бях спрял да пиша за цяла година. Но във всички случаи е по-малко стресиращо преживяване от по-ранните години, когато всяка от книгите ми беше провал.

Какво разбирате под провал?

Намирам провала за нещо нормално. По-скоро не разбирам успеха. Преди време за мен успех беше, ако имам няколко хиляди читатели. Не съм предполагал, че ще достигна до милиони. Ако можех да разбера какво искат читателите, щях да напиша "Деликатност", осмия ми роман, много по-рано. Но след него не написах продължение, а се впуснах в доста различен тип книги, които нямат много общо помежду си. А в случая на "Шарлот" – тя е написана по толкова некомерсиален начин, че бях сигурен, че няма да се продава. А стана бестселър. Изводът е, че няма рецепта за успеха и той не трябва да се преследва умишлено.

Като добре продаван и приеман писател коя е най-лошата критика, която сте чувал за себе си?

Интересно е, че настъпи момент – след комерсиалния ми успех, когато медиите, които ме намираха за гениален, се обърнаха срещу мен. Не критиките намирам за проблем, а липсата на честност. Нямам нищо против някой да не харесва книгата ми, но се надявам, когато пристъпи към следващата, да го направи без предубеждение. Изведнъж след екранизацията по "Деликатност" отношението се промени, все едно филмът ме беше направил изкуствено писател. Ако го беше създал някой неизвестен, отзивите щяха да са по-добри. Това е, което понякога ме дразни, но не си мислете, че ми пука особено. Добре де, и завистта. Фредерик Бегбеде, който беше мой голям приятел, написа доста язвителна статия за мен в момента, в който започнах да продавам повече от него.

A как изглежда една вечер, в която вие и Фредерик Бегбеде сте навън?

Да кажем, че аз се прибирам по-рано, тъй като съм успял да впечатля момичето преди него. Иначе той е впечатляващ случай – може да е навън до шест сутринта, да лази на пода, да повръща. Събужда се в десет и – чудо, той е напълно свеж!

Франция постоянно е свързвана с литературни постижения, а междувременно като че ли всички четат Уелбек. В добра форма ли е съвременната френска литература от ваша гледна точка?

Определено, тя е интересна, богата, разнообразна, може да съществува в много страни. Иначе не съм особен фен на "Подчинение", новата книга на Уелбек, въпреки че го смятам за гений. Не ми харесва, когато творбата се превърне в полемично чудовище. Понякога големият шум може да разруши един роман, влиза в него като паразит. Но този процес сам по себе си е интересен и симптоматичен за епохата, в която се намираме. Днес не е важен текстът, а какво казваме за него.

Има един момент от "Шарлот", в който пишете: "Така ли ставаш човек на изкуството? Като се нагаждаш към чуждата лудост?" Това ли е и личната ви позиция?

Мисля, че да. За да бъдеш творец, трябва да си наистина на крачка от лудостта.

Няма ли по-здравословен начин?

Всъщност смятам, че съм го открил, тъй като имам живот, в който мога да си позволя свобода, излишък, пътувания, и друг, в който доминират самотата и многото работа. Намирам щастие и в двата.

Значи не мислите за самотата като нещо негативно?

Самотата е като дрога, не ми е необходимо нищо друго, когато тя е с мен. Не я избягвам, имам дори луда нужда от нея.

Откъс от "Шарлот"

Романът е преведен от Анна Ватева и издаден от "Колибри".

Да се върнем в 1933 година.

Шарлот вече не вярва, че омразата ще отмине.

Не става дума за неколцина надъхани безумци, а за цяла нация.
Страната се ръководи от една освирепяла банда. В началото на месец април се разпространява призив за бойкот на еврейските предприятия. Тя става свидетел на демонстрацията и на разграбването на магазините.
Прочита надписите по стените: "Който пазарува при евреите, е свиня". Лозунгите се скандират яростно. Можем ли да си представим ужаса на Шарлот?
Обявяват се все нови и нови унизителни мерки. В училище всички трябва да представят акт за раждане на баба си и дядо си. Някои момичета разбират, че са от еврейски произход.
За миг преминават от страната на заклеймените. Лоша кръв. Някои майки забраняват на дъщерите си да дружат с еврейки.
Ами ако е заразно? Други се възмущават. Трябва да се обединим и да се борим срещу нацистите, негодуват те.
Но подобни изказвания са опасни. Така че стават все по-тихи.

Преди да замлъкнат съвсем.

Алберт се опитва някак да успокои дъщеря си.

Но има ли думи, с които да се потуши омразата на другите?
Шарлот се затваря още повече. Не спира да чете, мечтае все по-малко. Рисуването влиза в живота ѝ точно в този момент.

Увлечението ѝ по Ренесанса ѝ помага да се откъсне от собствената си епоха.

Бабата и дядото на Шарлот често пътуват през лятото.

Тази година те предприемат дълго културно пътешествие в Италия. И искат да вземат внучката си. Въпреки тревогите, свързани с миналото, баща ѝ и Паула се съгласяват на драго сърце.

Шарлот ще бъде щастлива далеч от погрома.

Това пътешествие се оказва основополагащо за младото момиче.

Баба ѝ и дядо ѝ са страстни почитатели на древните цивилизации. На всичко, което може да се нарече останка.

Особено се увличат по мумиите.

И по живописта, разбира се.

Шарлот обогатява познанията си.
Открива нови хоризонти. Пред някои картини сърцето ѝ подскача, сякаш е влюбена.

Тази любов става очевидна именно през лятото на 1933 година.

Всеки човек на изкуството преминава през един определен момент в развитието си.

Моментът, в който собственият му глас започва да се чува.

Той става все по-плътен, сгъстява се като вода, в която се излива кръв.

По време на пътуването Шарлот пита за майка си.

С годините споменът за присъствието ѝ е избледнял. Останали само смътни усещания и неопределени емоции. Боли я, че е забравила гласа ѝ, миризмата ѝ.
Баба ѝ избягва прекалено болезнената тема. Шарлот усеща, че не бива да задава въпроси. Франциска продължава пътешествието си в царството на мълчанието.

Причината за смъртта ѝ остава тайна за дъщеря ѝ.

Дядо ѝ намира утеха в произведенията на изкуството.

Те го зареждат с абсурден оптимизъм. Този път Европа няма да се впусне в безумно кръвопролитие. Той заявява това, посещавайки руините.
Могъществото на древните цивилизации му дава кураж. Теориите му са придружени от безразборни ръкомахания. Жена му – вечната му сянка – го следва по петите.

Невъобразимият им дует кара Шарлот да се усмихне.

Двамата изглеждат толкова стари.

Дядо ѝ си е пуснал дълга бяла брада, като на апостол. Макар че ходи с бастун, той все още е як и едър. Баба ѝ все повече заприличва на скелет.

Стои изправена като по чудо, чиято тайна знае само тя.

Двамата старци кръстосват галериите неуморно.

Шарлот е тази, която се моли за почивка. Изтощена е от интензивния ритъм. Те искат да видят всичко във всеки музей.
Шарлот си казва, че тази булимия понякога е безплодна. Струва ѝ се, че би било по-удачно да се посветиш на едно-единствено произведение. Да му отдадеш цялото си внимание.
Не е ли по-добре да познаваш до съвършенство една-единствена картина? Отколкото да разпиляваш погледа си, докато не го изгубиш съвсем.

За да престане най-сетне да търси онова, което не намира.

Давид Фоенкинос е автор на петнайсет романа, често награждавани и вече преведени на 40 езика. Но кариерата на писател никога не е изглеждала като сигурен път – започва да пише, когато е на шестнадесет след като преживява тежка сърдечна операция и лежи с месеци в болницата. Преди да се отдаде на писането, свири на китара и следва джаз в Сорборната. Най-големият му успех до момента е романът "Деликатност", който дава живот и на филма със същото име, режисиран от него и от брат му, с участието на Одри Тоту.

Новата му книга е писана в продължение на осем години. "Шарлот" e фрагментарен роман в свободни стихове, пресъздаващ и изследващ осеяния с трагични събития живот на художничката Шарлот Сaломон (1917 - 1943), която заедно с все още нероденото си дете намира смъртта си в "Аушвиц". Картините й започват да се показват през 60-те години, но романът на изчелия всичко за живота й Фоенкинос я представя пред ново поколение публика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK