С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 авг 2015, 8:45, 8206 прочитания

Два живота щастие

Френският писател Давид Фоенкинос за джаза, защо не разбира успеха си и какво е да излизаш вечер с Фредерик Бегбеде

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Откъс от "Шарлот"

Романът е преведен от Анна Ватева и издаден от "Колибри".

Да се върнем в 1933 година.


Шарлот вече не вярва, че омразата ще отмине.
Не става дума за неколцина надъхани безумци, а за цяла нация.
Страната се ръководи от една освирепяла банда.
В началото на месец април се разпространява призив за бойкот на еврейските предприятия.
Тя става свидетел на демонстрацията и на разграбването на магазините.
Прочита надписите по стените: "Който пазарува при евреите, е свиня".
Лозунгите се скандират яростно.
Можем ли да си представим ужаса на Шарлот?
Обявяват се все нови и нови унизителни мерки.
В училище всички трябва да представят акт за раждане на баба си и дядо си.
Някои момичета разбират, че са от еврейски произход.
За миг преминават от страната на заклеймените.
Лоша кръв.
Някои майки забраняват на дъщерите си да дружат с еврейки.
Ами ако е заразно?
Други се възмущават.
Трябва да се обединим и да се борим срещу нацистите, негодуват те.
Но подобни изказвания са опасни.
Така че стават все по-тихи.
Преди да замлъкнат съвсем.

Алберт се опитва някак да успокои дъщеря си.
Но има ли думи, с които да се потуши омразата на другите?
Шарлот се затваря още повече.
Не спира да чете, мечтае все по-малко.
Рисуването влиза в живота ѝ точно в този момент.
Увлечението ѝ по Ренесанса ѝ помага да се откъсне от собствената си епоха.

Бабата и дядото на Шарлот често пътуват през лятото.
Тази година те предприемат дълго културно пътешествие в Италия.
И искат да вземат внучката си.
Въпреки тревогите, свързани с миналото, баща ѝ и Паула се съгласяват на драго сърце.
Шарлот ще бъде щастлива далеч от погрома.



Това пътешествие се оказва основополагащо за младото момиче.
Баба ѝ и дядо ѝ са страстни почитатели на древните цивилизации.
На всичко, което може да се нарече останка.
Особено се увличат по мумиите.

И по живописта, разбира се.
Шарлот обогатява познанията си.
Открива нови хоризонти.
Пред някои картини сърцето ѝ подскача, сякаш е влюбена.
Тази любов става очевидна именно през лятото на 1933 година.

Всеки човек на изкуството преминава през един определен момент в развитието си.
Моментът, в който собственият му глас започва да се чува.
Той става все по-плътен, сгъстява се като вода, в която се излива кръв.

По време на пътуването Шарлот пита за майка си.
С годините споменът за присъствието ѝ е избледнял.
Останали само смътни усещания и неопределени емоции.
Боли я, че е забравила гласа ѝ, миризмата ѝ.
Баба ѝ избягва прекалено болезнената тема.
Шарлот усеща, че не бива да задава въпроси.
Франциска продължава пътешествието си в царството на мълчанието.
Причината за смъртта ѝ остава тайна за дъщеря ѝ.

Дядо ѝ намира утеха в произведенията на изкуството.
Те го зареждат с абсурден оптимизъм.
Този път Европа няма да се впусне в безумно кръвопролитие.
Той заявява това, посещавайки руините.
Могъществото на древните цивилизации му дава кураж.
Теориите му са придружени от безразборни ръкомахания.
Жена му – вечната му сянка – го следва по петите.
Невъобразимият им дует кара Шарлот да се усмихне.
 
Двамата изглеждат толкова стари.
Дядо ѝ си е пуснал дълга бяла брада, като на апостол.
Макар че ходи с бастун, той все още е як и едър.
Баба ѝ все повече заприличва на скелет.
Стои изправена като по чудо, чиято тайна знае само тя.

Двамата старци кръстосват галериите неуморно.
Шарлот е тази, която се моли за почивка.
Изтощена е от интензивния ритъм.
Те искат да видят всичко във всеки музей.
Шарлот си казва, че тази булимия понякога е безплодна.
Струва ѝ се, че би било по-удачно да се посветиш на едно-единствено произведение.
Да му отдадеш цялото си внимание.
Не е ли по-добре да познаваш до съвършенство една-единствена картина?
Отколкото да разпиляваш погледа си, докато не го изгубиш съвсем.
На нея толкова много ѝ се иска да се привърже към нещо.
За да престане най-сетне да търси онова, което не намира.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 628 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: DJ Коста Костов

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10