С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 4 сеп 2015, 15:58, 14611 прочитания

20 въпроса: Тони Николов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Името на журналиста, философ и главен редактор на портал "Култура" Тони Николов винаги е било свързвано със силни мнения, които ни упътват в хаоса на българската политика. По-рано тази година той издаде сборника с есета "Пропуканата България", а на 10 септември от 18:30 в книжарница "Гринуич" ще представи друга книга в същия жанр, но на писателя и дисидент Георги Марков (1929 - 1978). 

"До моя съвременник. Есета" е съставена от четени в ефира на "Дойче веле" творби в периода 1971 – 1981 г. и излизали премиерно онлайн в "Култура", разпространява се от фондация "Комунитас" и започва с предговор от Николов ("Понякога ни обзема плашещото подозрение, че тези текстове са създадени днес и като че ли сбъдват нашето утре").

Като какъв човек се определяте?

Учуден, леко съзерцателен. Все си повтарям, докато се бръсна пред огледалото, че не би трябвало да се възприемам твърде сериозно. И се сещам за дефиницията на Платон, че "човекът е само двуного без пера". А иначе, колкото и да не ни се иска, човек е такъв, какъвто изглежда в очите на другите. Те са онова огледало, в което разпознаваме какви сме всъщност. Не мисля, че е чак толкова важно как самите ние определяме себе си.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В доброто и в любовта. Може да звучи демодирано, но е така. Не вярвам най-вече в просвещенската илюзия за абсолютния Разум, тоест, че "всичко действително е разумно". Кървавите поля, останали след диктатурите от ХХ век (има ги и в началото на ХХI век), са за мен най-явното опровержение на всякакви утопични проекти за "рай на земята". Вярвам в добрата воля на хората, която е в състояние да намали и премахне много от нещастията, които ни заобикалят. Вярвам в Бог. Но Той не е "нещо", а Някой.

Любимият ви момент от деня?

Рано сутрин, когато градът се пробужда. Където и да съм, обичам да вървя по все още празните улици. Да се вглеждам в онова, което потоците от хора след малко ще скрият от погледа. Да седна в някое кафене, отворило преди малко врати, където вече се разнася ароматът на първото за деня кафе. И с първите посетители да се влея обратно във всекидневието.


Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Доколкото се занимавам с журналистика, следвам принципа на основателя на в. "Монд" Юбер Бьов-Мери, че най-важното правило в тази работа е едновременността на "контакт и дистанция". Щом това правило се наруши, всичко отива на вятъра. И "кой?" от въпрос, предполагащ отговор, се превръща в емблематика на политически или корпоративен слугинаж. А "кога?" и "къде?" стават думи без покритие.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Отговарям на едни думи с други думи. Нещо като игра на думи, но целта е търсене на истината, а то е като да минеш от едно ниво на друго ниво в компютърна игра. Не знам дали в действителност е толкова просто.  

Как си почивате?
С четене. Или с дълги разходки на бърз ход, тогава човек остава насаме със себе си. Удоволствието от четенето за мен е част от почивката, даже по-важна от смяната на пейзажа. Това лято обаче не усетих колко време прекарах пред триптиха на Йеронимус Бош "Страшният съд" в Академията за изящни изкуства във Виена. Има мигове, когато през някаква пролука напускаш времето и те са по-важни от една седмица на плажа.



Какво ви зарежда?
Напоследък усещам, че ставам все повече музикален минималист. С огромно удоволствие слушам композиции на Филип Глас или Арво Пярт, сигурно като реакция срещу децибелите на комерсиалната какофония. А иначе колекционирам стари книги. И само който не е прихванал от тръпката на тази "тиха лудост", не знае как тя качва адреналина на събирача на отминали светове. Колекционерът е детектив, който издирва "веществените доказателства" от миналото, непрестанно избуяващи в нашето настояще. Така човек научава най-неподозирани неща, все едно дали разлиства първо издание на Шатобриан или годишнина на сп. "Мисъл", които преобръщат представата му за текущото и за случайностите в него.

Какво ви разсмива?

Гледам да ме разсмиват глупостите наоколо, иначе има риск те да затулят хоризонта ми и да се превърна в меланхолик.

Какво ви натъжава?

Болката и нищетата. И безсилието понякога да не можеш да помогнеш с нищо.

Какво ви вбесява?
Лъжата. И превръщането на собствения ни живот в низ от едни и същи грешки. Тези дни, докато наблюдавам как за пореден път едни и същи места в София пак се правят през куп за грош, се сетих за едно мое интервю с големия руски художник Иля Кабаков, който в центъра "Помпиду" в Париж бе изложил инсталацията си "Тук живеем ние". Тя представляваше обиколка из един започнал, но така и никога несвършващ ремонт. Кабаков ми каза, че иска да покаже живота на посткомунистическия човек като вечен ремонт на "светлото бъдеще", в съчетание с устойчива корупция и трайна некадърност. Вбесяващо е, ако подобна инсталация задава координатите на живота ни.

Личност, на която се възхищавате?
Трудно ми е да посоча една личност. Винаги съм се възхищавал на инакомислещите, устояли на тоталитарното промиване на мозъците, на хора като писателя Георги Марков, намерили сили, с цената на всичко, да отстояват правото си да казват каквото мислят.

Кое свое качество харесвате най-много?
Може би това, че с годините все още не съм загубил любопитството си към живота. Мисля си, че съм открит към другите и изобщо не ги възприемам като "ад" за себе си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Много неща, но ме е страх да ги призная даже пред мен самия.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Талантът на джаз музикант. Много обичам джаз-импровизацията и винаги съм си мечтал да свиря на цигулка като Стефан Грапели, на китара като Джанго Райнхарт или на пиано като Телониъс Мънк. Едва ли някога ще ми се случи.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подаръкът е изпитание за усета ни към другия. Подарих за една годишнина необичайна тетрадка, чиято корица, в стила на руския авангард, чрез зъбчатите си колела забързваше или спираше времето. А най-ненадейно от почти непознат човек получих като подарък сецесионова картичка от началото на ХХ век.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
От българските издания dnevnik.bg. Много ценя сайта на радио "Свобода" (svoboda.org) като инакомислие и добра журналистика спрямо Путиновата пропаганда. Иначе lemonde.fr или www.nytimes.com, но стават четири и е най-добре да спра тук.

Къде бихте искали да живеете?
Някога смятах, че най-вече искам да живея в Париж. Днес изповядвам максимата на режисьора Отар Йоселиани, че най-добре е там, където не сме.

Любимите ви имена?
Много харесвам името Стелла (заради пътеводната звезда в него) и това е името на дъщеря ми.

Най-интересното място, на което сте били?
В манастир на ордена на картузианците зад Колизея в Рим, където срещнах хора, дали обет за мълчание в продължение на дълги години. Имах възможността да разговарям с човек, трупал слова в себе си близо десетилетие. И няма да забравя как звучаха от неговата уста дори най-обичайните думи.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Наскоро в едно есе на Шарл Пеги прочетох фразата, че "всеки щастлив човек е виновен". Още осмислям тези думи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1667 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1877 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Мино Караджов

Още от Капитал
Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10