20 въпроса: Мино Караджов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Мино Караджов

Мино Караджов

20 въпроса: Мино Караджов

14013 прочитания

Мино Караджов

© Надежда Чипева


Мино Караджов е на 15 години и има ясна позиция за нещата около себе си. Разликата с обикновения тийнейджър е, че Мино умее да се аргументира и полага усилия да промени средата. Вече кове своето бъдеще в програмирането и уеб дизайна, но поводът да се срещнем е платформата с вдъхновено от песен на Емил Димитров име "Ако си дал", която създава през юни заедно с готвача Стефан Чолаков. Двамата се запознават във Facebook. Целта им е да оползотворят неизползвана, но годна храна по заведенията в хладилници, предназначени за социално слаби и бездомни хора. Вече имат доброволци във Варна, Добрич и Пловдив (където се опитват да отворят подобни хладилници, но засега не получават разрешение от кмета).

"Сблъсках се с всякакви истории – от хора, пострадали от измама, до човек, на когото майка му е заложила апартамента на бинго", казва ученикът, който се запознава с институционалните проблеми покрай инициативата си – България е единствената държава в Европейския съюз, която облага дарения с ДДС. "Винаги разговаряме и се опитваме да преценим мотивите. Познаваме всеки от тях. Има една госпожа на около 60 години, която готви изцяло за нашата инициатива, въпреки че й казахме, че не е необходимо да отделя от бюджета си за това." Скоро предстои пускането на блог за последните новости около платформата. "Не правим статистика на колко хора сме помогнали, но и не искаме, тъй като е малко грубо да се отнасяш с хората като цифри."
Повече за проекта на Мино и Стефан може да прочетете на http://akosidal.ga/
Като какъв човек се определяте?

Компютърен маниак. Страстта ми е да програмирам, да разработвам софтуер. Научих първия си програмен език, когато бях в пети клас, и не съм спирал да надграждам.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Доказаната наука.

Любимият ви момент от деня?

Когато след дълъг ден се прибирам уморен вкъщи, взимам един душ и релаксирам.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

По отношение на "Ако си дал", това е самият контакт с хората. Не можеш просто да подадеш храната. Преди да говоря с някого, винаги го питам дали мога да му отнема от времето. В "професионалния" аспект – проектите по линията на програмиране и уеб дизайн са ме научили, че една добра идея е неприложима, ако няма комерсиална приложимост.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Бих му обяснил, че след няколко години ще разбере как светът не е в светли цветове, а всичко в него е много объркано. А това, което правим, цели да го направи с една идея по-добър. Покрай всичко имам чувството, че печеля много – не пари, а валута, която не се обменя. Това са човешките усмивки, и то от хора, които се усмихват рядко. Виждат, че добрият свят не е на изчезване.

Как си почивате?

Моментите, когато пакетираме храната за нуждаещите си. За мен това не е задължение, не е работа. Просто един от начините да махнеш една преграда между себе си и другите, за да могат всички да бъдат равни.

Какво ви зарежда?

Усещането да правя нещо отново и отново. Постоянството. От три месеца не сме спирали, вече имаме тринадесет хладилника в София и това беше направено за десет дни. Какво би станало за една година? А за десет? Ами ако в един момент не остане гладен човек? Трябва сами да се направим цивилизовани, не може да разчитаме за това на държавата. От нея може да очакваме само да ни направят на маймуни, които скачат от единия клон на другия. Когато няма държава, има хора. Зарежда ме и готовността на хората да ни помагат.

Какво ви разсмива?

Човешката идиотия. Особено хората, които подхождат подозрително към платформата ни или смятат, че не правим достатъчно. Не че съм особено вярващ, но в Библията е казано просто да дадеш своята риза на другия - няма изискване каква да е ризата.

Какво ви натъжава?

Отново човешката идиотия. Насилието, което те кара да се чувстваш изкуствено силен. Простащината. Това, че манталитетът на българина все още не е в ХХI век.

Какво ви вбесява?

Неправдата, особено в училище. В него няма честност, няма феърплей. Винаги има любимец на госпожата, който ще е с плюс пред всички останали. Вбесява ме и че в България търпението към тези, които се подиграват с нацията, е най-дълго. Търпим и ситуацията, в която всички млади кадърни хора изчезват от страната. Тук всичко е направено така, че да стоиш по цял ден вкъщи, да си опъваш краката и да гледаш някое риалити шоу. И всичко се случва страшно бавно – веднъж намерих връзка ключове, отидох в полицията и се обяснявах половин час защо искам да ги дам, докато те ме караха да си ходя. Буксуваме на гара Абсурдистан. Наистина, кой ще остане тук след десет години?

Личност, на която се възхищавате?

Стив Джобс! Стаята ми е пълна с негови снимки.

Кое свое качество харесвате най-много?

Винаги се съобразявам с другите и гледам да не злоупотребявам с чуждото търпение.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Твърде съм търпелив.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да разбирам хората по-добре.

Последният подарък, който направихте/получихте?

За мен подарък не е чисто нов телефон или таблет. Например това, че майка ми всеки ден ми казва "Добро утро, как си", за мен е страхотен подарък. Има хора, които не могат да го получат и няма кой да им казва "Добро утро".

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook, един сайт, който е playground за хакери, и форумът на Kaldata.

Къде бихте искали да живеете?

Много ми се иска да уча в Калифорния. И да посетя гаража, в който е създаден прототипът на Apple 1...

Любимите ви имена?

Хм, Дейвид, Жозефина, Георги?

Най-интересното място, на което сте били?

Наскоро бях в Плана, едно село между Рила и Черни връх. Там се намира сателитната станция, откъдето е връзката с цялата телевизия, но жителите например нямат интернет. На един връх из местността пък има будистки паметник със златен купол. Изключително магично място, на което наистина усещаш нещо специално, чувстваш се променен.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Цитати са три и са от Стив Джобс: "Когато знаеш, че ще умреш, това ти дава мотивация да направиш нещо днес", "Мисли различно" и "Животът е твърде кратък, за да живееш нечий друг живот".

Мино Караджов е на 15 години и има ясна позиция за нещата около себе си. Разликата с обикновения тийнейджър е, че Мино умее да се аргументира и полага усилия да промени средата. Вече кове своето бъдеще в програмирането и уеб дизайна, но поводът да се срещнем е платформата с вдъхновено от песен на Емил Димитров име "Ако си дал", която създава през юни заедно с готвача Стефан Чолаков. Двамата се запознават във Facebook. Целта им е да оползотворят неизползвана, но годна храна по заведенията в хладилници, предназначени за социално слаби и бездомни хора. Вече имат доброволци във Варна, Добрич и Пловдив (където се опитват да отворят подобни хладилници, но засега не получават разрешение от кмета).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    staska avatar :-|
    staska

    Това дете е надраснало повечето възрастни около себе си. Достоен пример.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK