С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 21 сеп 2015, 17:01, 11063 прочитания

20 въпроса: Ваня Ефтимова Белинджър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Преди да започне магистратурата си по военна история в САЩ, Ваня Ефтимова Белинджър е чувала за немския военен стратег от XIX век Карл фон Клаузевиц, но само покрай работата си като журналист в БНТ и "Капитал". Самият Клаузевиц има много изследователи, сред които Каспър Уайнбъргър, Дейвид Петреъс, Стенли Маккристъл, Хенри Кисинджър и Колин Пауъл. Смятан за най-влиятелния теоретик, по света едва ли има военна академия, където да не го преподават поне по два семестъра. Но за човека, спомогнал за достигане на трактата до наши дни - Мари, не се знае нищо.
 
"Със задълбочаването в историята на Клаузевиц ме учудваше защо, въпреки че всички изследователи говорят за ролята на жена му Мари при създаването на трактата "За войната", данни за нея почти липсват." А именно тя е тази, която след смъртта на Карл публикува "За войната". Известно е също така, че двамата са си разменяли много писма, които обаче са в неизвестност – унищожени, както се предполага, през Втората световна война.
 
Ваня се сеща да ги потърси в пруския таен архив в Германия, но оттам не намират нищо. Любезно служителите в библиотеката записват данните й за контакт и няколко месеца по-късно се свързват с нея. Благородническа фамилия, наследила кореспонденцията на Мари фон Клаузевиц, я дарява изневиделица на библиотеката. 283-те писма са дигитализирани и изпратени на Ваня в Щатите.
 
Събитията оттук нататък се развиват лавинообразно. Три години по-късно Ваня написва биография на Мари фон Клаузевиц, правата за която се държат от Oxford University Press USA. В книгата Marie von Clausewitz. The Woman Behind the Making of On War тя успява да извади на светло неизвестни факти за живота Мари и Карл.
 

"Когато човек чете теорията през погледа на Мари, се вижда, че Карл е разсъждавал и върху това, че войниците и обикновените хора трябва да разберат какво е войната, колко разрушителен феномен е тя, колко опасна, и че когато се прилага като инструмент в международните отношения, всички трябва да си дават ясна сметка какво може да се постигне чрез нея и на каква цена. Този факт променя рязко перспективата: Карл се оказва също и ранен феминист, за което преди това не се беше предполагало."

Marie von Clausewitz. The Woman Behind the Making of On War е по книжарниците от 1 ноември. Книгата е вече в предпродажба в Amazon
 
Като какъв човек се определяте?
Малко късметлийка, малко небрежна и разпиляна, редовно обсебена, често щастлива, нерядко нещастна. Нормален човек.
 
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Абсолютното е абстракция, тя е идеална, но несъществуваща форма, която би трябвало да служи за сравнение и разбиране на реалния свят около нас. Представата за абсолютната любов например ни помага да осъзнаем колко несъвършена, сложна и противоречива е реалната. Тоест да кажеш, че вярваш абсолютно в нещо, е да се самозалъгваш. Нищо на този свят не е идеално, вечно или абсолютно… Но пък оттам идват и красотата и авантюрата на живота.
 
Любимият ви момент от деня?
Сутрините. Тогава настъпва един сладък миг, точно след като съм си изпила кафето и прочела най-важните новини и статии, и преди да се затворя в стаята ми за писане. Въздухът е пълен с толкова много надежди, идеи и очаквания. После естествено и половината не се случват, но за няколко минути е прекрасно.
 
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да преведа големите абстрактни идеи на човешки, разбираем език. Не знам дали винаги успявам, но постоянно опитвам.
 
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
"Пиша, и пиша още. И после за разнообразие пиша още повече." Това всъщност е цитат от Сюзан Орлийн, но пасва и за мен.
 
Как си почивате?
На път.
 
Какво ви зарежда?
Приятелите. Хубавите, смислени разговори. И сега, като съм в България, колкото и странно да звучи, да играя и обяснявам света на племенниците ми и малките хора около мен. Както ми каза 10-годишният Иван, докато строяхме една картонена средновековна крепост, "Ванче, ние с теб най-много си играем". Ох, не знам какво точно казва това за мен.
 
Какво ви разсмива?
Много неща. Аз май често се смея без големи поводи.
 
Какво ви натъжава?

Че остаряваме.
 
Какво ви вбесява?
Ненужната грубост и стихийната жестокост в отношенията.
 
Личност, на която се възхищавате?
Можем да се възхищаваме само на хора, които реално не познаваме. Когато опознаем някого отблизо, той или тя неминуемо ще разочарова. Когато се касае за творческа личност, близостта обаче се отразява на начина, по който възприемаме произведението й. Не можем повече да четем или слушаме обективно, все има един грам "Хубава книга, ама писателят, като го видях какъв е на живо…" Затова например вече предпочитам да не опознавам автори или творци, чиито произведения много обичам. Не искам да се разочаровам или възприятията ми да се изкривяват, а предпочитам чистото удоволствие, без предразсъдъци или лични чувства… Май "Остава" са единствените, които не са разочароващи отблизо.
 
Кое свое качество харесвате най-много?

Както казах, мога да се засмея бързо.
 
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Въпреки всичко не прощавам или забравям лесно.
 
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Музикален. Наистина съм най-фалшиво пеещият човек на света.
 
Последният подарък, който направихте/получихте?
Троянска керамика от леля ми. Оказа се, че вкъщи имаме чинии от Полша, Португалия, Мексико, Италия и т.н., но никакви от България. Сега вече сме окомплектовани.
 
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Аз съм доста стандартен интернет консуматор. Главно Facebook и Тwitter, за да следя какво се случва. Също онлайн библиотеките. Голям фен съм на книгите за слушане - нищо чудно да отмина познат на улицата, защото съм погълната от някой роман. 
 
Къде бихте искали да живеете?
Колко страници за пълнене имам? Защото мисля, че за да ги изброя, няма да ми стигне целият брой на "Капитал Light". Навсякъде ми се живее.
 
Любимите ви имена?

Нямам. Аз харесвам хора, не имена.
 
Най-интересното място, на което сте били?
Прашните архиви са необозрим, омагьосан свят.
 
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Не е важно откъде си тръгнал, важно е къде ще стигнеш." Не знам кой го е казал – чух го веднъж по телевизията.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4443 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1572 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Френски хамелеон

Актьорът и музикант Мелвил Пупо – между новите филми на Камен Калев и Анджелина Джоли

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10