20 въпроса: Ваня Ефтимова Белинджър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Ваня Ефтимова Белинджър

20 въпроса: Ваня Ефтимова Белинджър

11293 прочитания

© Katie Currid


Преди да започне магистратурата си по военна история в САЩ, Ваня Ефтимова Белинджър е чувала за немския военен стратег от XIX век Карл фон Клаузевиц, но само покрай работата си като журналист в БНТ и "Капитал". Самият Клаузевиц има много изследователи, сред които Каспър Уайнбъргър, Дейвид Петреъс, Стенли Маккристъл, Хенри Кисинджър и Колин Пауъл. Смятан за най-влиятелния теоретик, по света едва ли има военна академия, където да не го преподават поне по два семестъра. Но за човека, спомогнал за достигане на трактата до наши дни - Мари, не се знае нищо.

"Със задълбочаването в историята на Клаузевиц ме учудваше защо, въпреки че всички изследователи говорят за ролята на жена му Мари при създаването на трактата "За войната", данни за нея почти липсват." А именно тя е тази, която след смъртта на Карл публикува "За войната". Известно е също така, че двамата са си разменяли много писма, които обаче са в неизвестност – унищожени, както се предполага, през Втората световна война.

Ваня се сеща да ги потърси в пруския таен архив в Германия, но оттам не намират нищо. Любезно служителите в библиотеката записват данните й за контакт и няколко месеца по-късно се свързват с нея. Благородническа фамилия, наследила кореспонденцията на Мари фон Клаузевиц, я дарява изневиделица на библиотеката. 283-те писма са дигитализирани и изпратени на Ваня в Щатите.

 

Събитията оттук нататък се развиват лавинообразно. Три години по-късно Ваня написва биография на Мари фон Клаузевиц, правата за която се държат от Oxford University Press USA. В книгата Marie von Clausewitz. The Woman Behind the Making of On War тя успява да извади на светло неизвестни факти за живота Мари и Карл.

"Когато човек чете теорията през погледа на Мари, се вижда, че Карл е разсъждавал и върху това, че войниците и обикновените хора трябва да разберат какво е войната, колко разрушителен феномен е тя, колко опасна, и че когато се прилага като инструмент в международните отношения, всички трябва да си дават ясна сметка какво може да се постигне чрез нея и на каква цена. Този факт променя рязко перспективата: Карл се оказва също и ранен феминист, за което преди това не се беше предполагало."

Marie von Clausewitz. The Woman Behind the Making of On War е по книжарниците от 1 ноември. Книгата е вече в предпродажба в Amazon

Като какъв човек се определяте?

Малко късметлийка, малко небрежна и разпиляна, редовно обсебена, често щастлива, нерядко нещастна. Нормален човек.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Абсолютното е абстракция, тя е идеална, но несъществуваща форма, която би трябвало да служи за сравнение и разбиране на реалния свят около нас. Представата за абсолютната любов например ни помага да осъзнаем колко несъвършена, сложна и противоречива е реалната. Тоест да кажеш, че вярваш абсолютно в нещо, е да се самозалъгваш. Нищо на този свят не е идеално, вечно или абсолютно… Но пък оттам идват и красотата и авантюрата на живота.

Любимият ви момент от деня?

Сутрините. Тогава настъпва един сладък миг, точно след като съм си изпила кафето и прочела най-важните новини и статии, и преди да се затворя в стаята ми за писане. Въздухът е пълен с толкова много надежди, идеи и очаквания. После естествено и половината не се случват, но за няколко минути е прекрасно.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да преведа големите абстрактни идеи на човешки, разбираем език. Не знам дали винаги успявам, но постоянно опитвам.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

"Пиша, и пиша още. И после за разнообразие пиша още повече." Това всъщност е цитат от Сюзан Орлийн, но пасва и за мен.

Как си почивате?

На път.

Какво ви зарежда?

Приятелите. Хубавите, смислени разговори. И сега, като съм в България, колкото и странно да звучи, да играя и обяснявам света на племенниците ми и малките хора около мен. Както ми каза 10-годишният Иван, докато строяхме една картонена средновековна крепост, "Ванче, ние с теб най-много си играем". Ох, не знам какво точно казва това за мен.

Какво ви разсмива?

Много неща. Аз май често се смея без големи поводи.

Какво ви натъжава?

Че остаряваме.

Какво ви вбесява?

Ненужната грубост и стихийната жестокост в отношенията.

Личност, на която се възхищавате?

Можем да се възхищаваме само на хора, които реално не познаваме. Когато опознаем някого отблизо, той или тя неминуемо ще разочарова. Когато се касае за творческа личност, близостта обаче се отразява на начина, по който възприемаме произведението й. Не можем повече да четем или слушаме обективно, все има един грам "Хубава книга, ама писателят, като го видях какъв е на живо…" Затова например вече предпочитам да не опознавам автори или творци, чиито произведения много обичам. Не искам да се разочаровам или възприятията ми да се изкривяват, а предпочитам чистото удоволствие, без предразсъдъци или лични чувства… Май "Остава" са единствените, които не са разочароващи отблизо.

Кое свое качество харесвате най-много?

Както казах, мога да се засмея бързо.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Въпреки всичко не прощавам или забравям лесно.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Музикален. Наистина съм най-фалшиво пеещият човек на света.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Троянска керамика от леля ми. Оказа се, че вкъщи имаме чинии от Полша, Португалия, Мексико, Италия и т.н., но никакви от България. Сега вече сме окомплектовани.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Аз съм доста стандартен интернет консуматор. Главно Facebook и Тwitter, за да следя какво се случва. Също онлайн библиотеките. Голям фен съм на книгите за слушане - нищо чудно да отмина познат на улицата, защото съм погълната от някой роман. 

Къде бихте искали да живеете?

Колко страници за пълнене имам? Защото мисля, че за да ги изброя, няма да ми стигне целият брой на "Капитал Light". Навсякъде ми се живее.

Любимите ви имена?

Нямам. Аз харесвам хора, не имена.

Най-интересното място, на което сте били?

Прашните архиви са необозрим, омагьосан свят.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Не е важно откъде си тръгнал, важно е къде ще стигнеш." Не знам кой го е казал – чух го веднъж по телевизията.

Преди да започне магистратурата си по военна история в САЩ, Ваня Ефтимова Белинджър е чувала за немския военен стратег от XIX век Карл фон Клаузевиц, но само покрай работата си като журналист в БНТ и "Капитал". Самият Клаузевиц има много изследователи, сред които Каспър Уайнбъргър, Дейвид Петреъс, Стенли Маккристъл, Хенри Кисинджър и Колин Пауъл. Смятан за най-влиятелния теоретик, по света едва ли има военна академия, където да не го преподават поне по два семестъра. Но за човека, спомогнал за достигане на трактата до наши дни - Мари, не се знае нищо.

"Със задълбочаването в историята на Клаузевиц ме учудваше защо, въпреки че всички изследователи говорят за ролята на жена му Мари при създаването на трактата "За войната", данни за нея почти липсват." А именно тя е тази, която след смъртта на Карл публикува "За войната". Известно е също така, че двамата са си разменяли много писма, които обаче са в неизвестност – унищожени, както се предполага, през Втората световна война.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    kpn37306121 avatar :-|
    kpn37306121

    "Малък" умен човек! Поздравления, Ваня!

  • 2
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    Много ми допаднаха отговорите на Ваня; напр., това, че харесва личности, а не имена.
    Определението й за нормален човек ме накара да я почувствам близка - "Малко късметлийка, малко небрежна и разпиляна, редовно обсебена, често щастлива, нерядко нещастна."
    Желая Музата да не напуска дома й, та Ваня да напише запомнящи се четива!

  • 3
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Накратко, Ваня Евтимова е имала заблуди за труда на Клаузевиц и сметнала, че прочитът през погледа на Мари била променяла перспективата.
    А всъщност нищо не променя. Клаузевиц още в първата глава пише в прав текст, че:
    1. Войната е акт на насилие и че тази страна, която не се притеснява от крайното насилие ще получи превес над противника.
    2. Заблудата, че противникът може да бъде съкрушен без особено кръвопролитие трябва да бъде разсеяна.

    Язък за магистратурата по военна история. Трябвало е първо да прочете внимателно Клаузевиц, а чак после писмата между него и жена му.

  • 4
    mrtosh avatar :-|
    mrtosh

    До коментар [#2] от "Bramasole":

    Аз мисля че това противоречи е предишния отговор - когато казва че е по-добре да се възхищава на някой, без да го познава. Възхищавайки се на някого без да го познаваш, ти се възхищаваш на едно име, на една марка, а когато го опознаеш, това означава че се възхищаваш на самият човек.

  • 5
    mrtosh avatar :-|
    mrtosh

    До коментар [#3] от "tamada":

    В Щатите стандарта за наука е друг - там се търси сензацията, а статията просто е реклама на книгата, за да си я купиш от Амазон.

  • 6
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    До коментар [#4] от "mrtosh":

    Приемам, че възхищението е по-скоро на символ, на събирателен образ, затова е и на непознати. Харесвайки свой познат, човек го приема, бидейки наясно с всички негови черти, като положителните все пак "натежават". Защото не съществува идеална личност. В този смисъл, не намирам противоречие.
    Пък и, както точно сте отбелязал/а в следващия коментар, целта на представянето е съвсем друга. :)

  • 7
    e_mil avatar :-|
    tamada

    [quote#5:"mrtosh"]В Щатите стандарта за наука е друг - там се търси сензацията...[/quote]Е, не. В науката няма такъв стандарт - имат чудесни изследвания в една или друга област. Иначе просто не е наука. Така е в научно-популярните издания насочени към средния читател. И то даже не в самите издания, а в рекламните им кампании.
    [quote#5:"mrtosh"]...а статията просто е реклама...[/quote]"Капитал" отдавна пускат тази рубрика и фокусът обикновено е към лицето, а не към стоките му. Сега просто изборът е съвпаднал с пресен продукт, защото не вярвам вестникът да се облажи от продажбите на Амазон, нито пък Евтимова ще продаде достатъчно бройки за България, че да има смисъл от платена реклама тук.

    Но дори и реклама да беше, то тя не е насочена към американската публика, а към местната българска. В такъв случай прилагането на американски тип внушение би представлявало нарушаване на един от основните принципи в маркетинга: "Мисли глобално, действай локално!" :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK