С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 сеп 2015, 9:11, 3699 прочитания

Пълни с истории Балкани

Писателят Миленко Йергович за войната, за миналото (и спомена за него) на балканските народи, Европа и бежанците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато започва окупацията на Сараево през 1992 г., Миленко Йергович е на 26 години, студент в местния университет. Роден и израснал в града, той винаги го е смятал за спокойно място; такова, където векове наред съжителстват различни етноси и религии. "Там, където живеех в центъра на Сараево, в квартала "Мейташ", имах за съседи и мюсюлмани, и евреи, и сърби. А точно до нас бяха църквата, джамията и синагогата." Живот, който, без да е идиличен, Миленко описва като съвсем нормален.

"Изведнъж, както си говорихме в парка, също както с вас сега, започнаха да падат гранати, беше толкова странно. Без предизвестие, без увод", разказва Миленко. Неговият начин да се справи с шока от войната е да започне да пише. Така разказ след разказ се оформя сборникът "Сараевско Марлборо". И без патос и тежко обяснение на войната той се опитва да запази собственото си чувство за нормалност в едни ненормални условия, както и чувството за нормалност на героите в разказите си.


Обсадата на Сараево продължава 1425 дни – най-дългата обсада на голям град в модерната история. Дни, през които храна и лекарства достигат трудно до хората, а и когато успеят, дажбата от хуманитарните помощи е по-малко от дневната дажба на концлагерист в "Освиенцим". Миленко продължава да пише за живота около себе си. Двайсет и три години по-късно тези разкази са преведени на двайсет и седем езика. 

Последните части от сборника дописва в Загреб, където се налага да се премести след войната заедно със семейството си, защото са етнически хървати. "До ден днешен се чувствам като чужденец в Загреб. Не точно емигрант, но чужденец. Виждам нещата отстрани."

Това усещане на Миленко се засилва донякъде от факта, че след книгата му "Рута Таненбаум" – излезлият през 2006 г. роман за евреите в Хърватия, избити по време на Втората световна война – писателят получава и доста заплахи от крайни националисти. "Животът ми стана по-тежък, но не съжалявам. Писателят трябва да пише за истината, а проблемът на Балканите е, че се опитваме да забравим за миналото си. А като се правим, че не съществува, всъщност никога не го надживяваме." Според Миленко това е и причината сърбите да са още в 1995 г. "Не могат да се извинят за случилото се в Сребреница и остават да живеят в миналото. И хървати, и сърби твърдят, че са християнски народи, но нито едните, нито другите се държат като такива. Нали идеята за покаянието е най-основополагаща за християните, а те не могат да се покаят и да продължат напред." Подобен е и проблемът на хърватите. "Неспособността им да погледнат проблема в очите ги оставя да живеят в 1945 г." 



Миленко обобщава балканските страни като несериозни – не позволяват на миналото си да отмине и не могат да го надживеят. Самият той се опитва да надживее спомена от обсадата на Сараево, но това, което му липсва най-много, е именно онова Сараево отпреди войната. "Това време не може да се върне, както не могат да се върнат и хората оттогава. Повечето мои приятели и съседи, които оцеляха, сега живеят в САЩ, в Израел, в Германия, в Сърбия."

Самият той, принуден да напусне родния си град заради война, смята, че на бежанците, които в момента търсят убежище в Европа, трябва да се помогне. "За съжаление те само преминават през Хърватия и не искат да останат и да живеят там. А бих искал да сме такава държава, в която тези хора да искат да останат…"

Според Миленко Европа ще се обогати и културно, и икономически, ако позволи на бежанците да останат. "Сигурен съм, че от децата сред бежанци, които в момента търсят спасение в Европа, ще излязат поне петима бъдещи гениални писатели, няколко музиканти, а сигурно и един изследовател на средновековния български език, само да им се даде шанс." В момента Миленко пише четиридесет и първото си произведение, но не иска да сподели за какво се разказва, докато не го е завършил. Балканите са толкова много пълни с истории, че един балкански писател няма нужда да си търси теми, те сами го намират.

Тази седмица излезе второто издание на български език на "Сараевско Марлборо", издателство "Жанет 45". Други книги от автора преведени на български са: "Орехови двори", издателство "Летера", 2015 г, "Буик ривера", издателство "Панорама", 2012 г, "Мама Леоне", издателство "Жанет 45", 2014г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4456 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1576 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Инди от сутрин до вечер

Инди Зара пред Light за новия си албум и концерт в София

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10