Пълни с истории Балкани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пълни с истории Балкани

Пълни с истории Балкани

Писателят Миленко Йергович за войната, за миналото (и спомена за него) на балканските народи, Европа и бежанците

3815 прочитания

© Таня Драшкич


Когато започва окупацията на Сараево през 1992 г., Миленко Йергович е на 26 години, студент в местния университет. Роден и израснал в града, той винаги го е смятал за спокойно място; такова, където векове наред съжителстват различни етноси и религии. "Там, където живеех в центъра на Сараево, в квартала "Мейташ", имах за съседи и мюсюлмани, и евреи, и сърби. А точно до нас бяха църквата, джамията и синагогата." Живот, който, без да е идиличен, Миленко описва като съвсем нормален.

"Изведнъж, както си говорихме в парка, също както с вас сега, започнаха да падат гранати, беше толкова странно. Без предизвестие, без увод", разказва Миленко. Неговият начин да се справи с шока от войната е да започне да пише. Така разказ след разказ се оформя сборникът "Сараевско Марлборо". И без патос и тежко обяснение на войната той се опитва да запази собственото си чувство за нормалност в едни ненормални условия, както и чувството за нормалност на героите в разказите си.

Обсадата на Сараево продължава 1425 дни – най-дългата обсада на голям град в модерната история. Дни, през които храна и лекарства достигат трудно до хората, а и когато успеят, дажбата от хуманитарните помощи е по-малко от дневната дажба на концлагерист в "Освиенцим". Миленко продължава да пише за живота около себе си. Двайсет и три години по-късно тези разкази са преведени на двайсет и седем езика. 

Последните части от сборника дописва в Загреб, където се налага да се премести след войната заедно със семейството си, защото са етнически хървати. "До ден днешен се чувствам като чужденец в Загреб. Не точно емигрант, но чужденец. Виждам нещата отстрани."

Това усещане на Миленко се засилва донякъде от факта, че след книгата му "Рута Таненбаум" – излезлият през 2006 г. роман за евреите в Хърватия, избити по време на Втората световна война – писателят получава и доста заплахи от крайни националисти. "Животът ми стана по-тежък, но не съжалявам. Писателят трябва да пише за истината, а проблемът на Балканите е, че се опитваме да забравим за миналото си. А като се правим, че не съществува, всъщност никога не го надживяваме." Според Миленко това е и причината сърбите да са още в 1995 г. "Не могат да се извинят за случилото се в Сребреница и остават да живеят в миналото. И хървати, и сърби твърдят, че са християнски народи, но нито едните, нито другите се държат като такива. Нали идеята за покаянието е най-основополагаща за християните, а те не могат да се покаят и да продължат напред." Подобен е и проблемът на хърватите. "Неспособността им да погледнат проблема в очите ги оставя да живеят в 1945 г." 

Миленко обобщава балканските страни като несериозни – не позволяват на миналото си да отмине и не могат да го надживеят. Самият той се опитва да надживее спомена от обсадата на Сараево, но това, което му липсва най-много, е именно онова Сараево отпреди войната. "Това време не може да се върне, както не могат да се върнат и хората оттогава. Повечето мои приятели и съседи, които оцеляха, сега живеят в САЩ, в Израел, в Германия, в Сърбия."

Самият той, принуден да напусне родния си град заради война, смята, че на бежанците, които в момента търсят убежище в Европа, трябва да се помогне. "За съжаление те само преминават през Хърватия и не искат да останат и да живеят там. А бих искал да сме такава държава, в която тези хора да искат да останат…"

Според Миленко Европа ще се обогати и културно, и икономически, ако позволи на бежанците да останат. "Сигурен съм, че от децата сред бежанци, които в момента търсят спасение в Европа, ще излязат поне петима бъдещи гениални писатели, няколко музиканти, а сигурно и един изследовател на средновековния български език, само да им се даде шанс." В момента Миленко пише четиридесет и първото си произведение, но не иска да сподели за какво се разказва, докато не го е завършил. Балканите са толкова много пълни с истории, че един балкански писател няма нужда да си търси теми, те сами го намират.

Тази седмица излезе второто издание на български език на "Сараевско Марлборо", издателство "Жанет 45". Други книги от автора преведени на български са: "Орехови двори", издателство "Летера", 2015 г, "Буик ривера", издателство "Панорама", 2012 г, "Мама Леоне", издателство "Жанет 45", 2014г.

Когато започва окупацията на Сараево през 1992 г., Миленко Йергович е на 26 години, студент в местния университет. Роден и израснал в града, той винаги го е смятал за спокойно място; такова, където векове наред съжителстват различни етноси и религии. "Там, където живеех в центъра на Сараево, в квартала "Мейташ", имах за съседи и мюсюлмани, и евреи, и сърби. А точно до нас бяха църквата, джамията и синагогата." Живот, който, без да е идиличен, Миленко описва като съвсем нормален.

"Изведнъж, както си говорихме в парка, също както с вас сега, започнаха да падат гранати, беше толкова странно. Без предизвестие, без увод", разказва Миленко. Неговият начин да се справи с шока от войната е да започне да пише. Така разказ след разказ се оформя сборникът "Сараевско Марлборо". И без патос и тежко обяснение на войната той се опитва да запази собственото си чувство за нормалност в едни ненормални условия, както и чувството за нормалност на героите в разказите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK