Съдба на чужденец
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдба на чужденец

Юлия Кръстева

Съдба на чужденец

Юлия Кръстева за нуждата от вяра, за търсенето на по-фината връзка с другия и за това провалиха ли се мултикултурните общества

10677 прочитания

Юлия Кръстева

© kristeva.fr


"На какъв език предпочитате да разговаряме? На български някои технически термини ми убягват", казва на български без никакъв акцент Юлия Кръстева, която предпочита да отговаря на въпросите на френски език.

С най-известната в света българско-френска интелектуалка говорим в библиотеката на Institut Francais в Мадрид, където предишната вечер тя представя на конференция испанското издание на книгата си Therese Mon Amour (изд. Paso de Barca). През 2015 г. се навършват 500 години от рождението на известната испанска мистичка света Тереза Авилска, основателка на ордена на босите кармелитки и първата жена (заедно със света Катерина Сиенска), обявена за учител на римокатолическата църква.

Родена през 1941 г. в Сливен, Юлия Кръстева от малка учи френски. През 1966 г., две години след като завършва френска филология в Софийския университет, тя заминава за Франция със стипендия на френското правителство. Там скоро се превръща в част от водещите философски и литературни кръгове. "Бях въведена по много щедър начин в това интелектуално общество без никаква разлика заради произхода ми или факта, че съм жена", казва Кръстева.

Във Франция Юлия Кръстева се присъединява към философската група Тel Quel и се омъжва за нейния лидер, писателя Филип Солерс, с когото имат син. По-късно завършва докторати по семиология и лингвистика. Кръстева е професор в парижкия университет "Дени Дидро" и има частна практика като психоаналитик. Доктор хонорис кауза на много университети в света, тя е автор на голям брой научни и литературни трудове. През 1997 г. получава Ордена на почетния легион на Франция. През 2004 г. й е присъдена Холбергова награда, смятана за Нобелова награда в хуманитарните науки. Убедена хуманистка и феминистка, Юлия Кръстева вече няколко десетилетия неизменно попада в списъка на най-известните и социално ангажирани европейски и световни интелектуалци.

Как бихте представили Юлия Кръстева на някой, който не е чувал за вас?

Енигматична личност от български произход, с френска националност, осиновена от Америка, убедена европейка, която има за девиз "Аз пътувам".

Десет години работите над книгата си за света Тереза Авилска. С какво ви привлече тя, още повече че нерядко се определяте като най-големия атеист на света?

Аз действително съм силно убеден атеист, но смятам също, че нуждата на човек да вярва е универсална предрелигиозна и предполитическа способност, която днес отново излиза на първи план на световната сцена. Хуманизмът, който аз отстоявам, атакува предимно злоупотребите с тази необходимост от вяра най-вече в монотеистичните религии в различни етапи от историята. Понякога забравяме, че същите тези религии могат да донесат удовлетворение на много хора, когато те се чувстват нещастни. А хуманистите не сме намерили достатъчно ценности и идеали, способни да заместят тази нужда от вяра.

С какво ви впечатли най-силно света Тереза?

Преди всичко с нейната способност да пресъздаде чрез езика истински вулкан от страсти. Тя е много чувствена жена, една от малкото, да не кажа единственият мистик, която обича Господ като мъж, с цялото му тяло. Това й носи големи страдания, защото пред тази връзка има много препятствия. Тя изпитва екстравагантната радост от убеждението си, че е постигнала взаимно проникване с Господ. Той навлиза в нея и тя – в него, и изживява тази страст като истински оргазъм. Вчера разговарях с един свещеник, който нямаше голямо желание да стигнем до тази точка. Света Тереза е жена с голямо чувство за хумор и силна ирония, но тя е и голям бунтовник. В един ръкопис, който не е включен в официалната история за нея, казва на монахините, че въпреки официалната забрана да се играе в манастира тя не само им позволява, но дори ги насърчава да го правят. Най вече шах, самата тя е много добра в тази игра. Когато я питат защо, тя отговаря: "Защото, когато направите мат на противника, всъщност го правите на Господ."

Посвещавате книгата на баща си. Разказвате, че той е бил вярващ за разлика от вас с майка ви, и че сте била сериозен негов опонент. Може ли посвещението да се приеме като символично извинение към него?

Може би малко. Баща ми беше вярващ, майка ми като биолог и дарвинист беше пълен атеист. Но в следвоенна България не беше добра идея жената да противоречи на мъжа, затова на мен се падна ролята на момчето, което отговаря на баща си. Какво ли не го наричахме, динозавър, архаик, много се ядосваше човекът. С годините разбрах, че това е бил начин да се противопостави на догматизма и да насърчи у мен и сестра ми някакъв вътрешен духовен живот, който преминаваше най-вече през литературата. Той не настояваше да станем вярващи. Бяхме малки и не е искал да породи у нас някакви съмнения и дилеми, които могат да ни донесат проблеми. Но в същото време искаше да отстоява своите вярвания и затова често спорехме, когато сядахме на масата.

Вярата и различните вероизповедания днес е неделима част от силно актуална тема като тази с бежанците в Европа.

Това е много комплексен проблем, защото изисква едновременно политически, икономически и социални решения. Също, проблем е на култури и на срещи на религиите. Липсва ни ярък, утвърден европейски политик, изразител на ясна, обща позиция. Нуждаем се от европейски президент за емиграцията, чрез когото Европа да говори само с един глас. По тези въпроси интелектуалците не носим основната отговорност. Имаме обаче голяма отговорност при повлияването на общественото мнение и позицията на страните, които се страхуват. Чух тази сутрин Марин льо Пен по радиото да говори за страха Европа да бъде завладяна от друга култура, в случая исляма. Трябва да обсъждаме преосмислянето на религиите. Как да опознаем по-добре исляма и да помогнем на поддаващите се на религиозния интегризъм млади хора да не го правят. Ако в училище се преподава история и интерпретация на религиите, това ще позволи еволюция на религията, така че тя да се дистанцира от смъртоносни и насилствени прояви като фанатизма. Участвам в един интелектуален кръг, в който всички, включително и ислямските религиозни лидери, са съгласни, че ислямът, който реже глави, е деформация.

Юлия Кръстева по време на лекцията си "Нови форми на бунта" в Софийския университет през септември 2014 г.
Фотограф: Анелия Николова
Източник: Дневник

През последните години се засилват мненията, че мултикултурните общества са се провалили.

В случая с бежанците тази междукултурност трябваше да се направи по по-разумен начин, що се отнася до числеността и прекалено бързото отваряне на границите. Големият наплив от хора дестабилизира местното население в страни, които освен това са и в криза. Още не сме успели да опознаем и интерпретираме религиите и така да създадем мостове между различните религиозни и културни системи. Това е неспособност на хуманизма, който трябва да бъде преразгледан и обновен. Но не смятам че мултикултурализмът трябва да бъде спрян. Разполагаме с всички средства той да бъде развиван.

Какви са вашите интереси извън науките?

Плуването, музиката, майчинството, любовта.

Какво ви прави щастлива?

За мен, откакто се помня, щастието е траурът на нещастието. Животът ни носи много проблеми и несгоди, няма чисто щастие. Но ако сме способни да изживеем траура на тези нещастия, можем да имаме достъп до известен душевен мир, да го наречем щастие.

Каква е ролята на науката и съответно на религията в търсене на това щастие?

Науката постоянно прави нови открития. Например различни хормони и медикаменти, засилващи проводимостта на нервната система, които разрешават някои депресивни състояния или засилват моментите на ентусиазъм. Но мисля, че психиката не е напълно обусловена от биологията. Психическите изживявания са много хетерогенни. Влияят се както на биологично ниво, така и от отношенията ни с другите. Религиите са инсталирали своя бизнес именно в отношенията с другите. Психоанализата, изкуствата, диалогът трябва да предложат нови начини за управление на отношенията ни с другите. Да не смятаме, че всичко ще се оправи на базата на биологията, а да намерим по-фина връзка с другите – оттам идва силният ми интерес към необходимостта на хората да вярват и в същото време желанието им да знаят. Понякога подобни психоаналитични тънкости могат да изглеждат абсурдни, но са начин да навлезем във владенията на религията и да допринесем с отговори и възможности различни от подчинението и екзалтацията.

Вие сте и действащ психоаналитик. Защо психоанализата продължава да не е особено добре приета в много страни?

По различни причини. В страни с ислямски интегризъм е невъзможно да бъдат освободени тялото и жените, забранени са и всички въпроси за сексуалната свобода, като например този за хомосексуализма. В САЩ и някои страни от Западна Европа хората много не се доверяват на психоанализата, защото, въпреки че на пръв поглед има сексуална свобода, психическият живот остава потиснат. Има неща, които могат да се практикуват в личния живот, но не трябва да се мисли много за тях. Тоест живей сексуалния си живот както искаш, но преди всичко не го показвай. Позволен е например еднополовият брак, но не трябва да се говори за хомосексуалността. От тази потиснатост идва и неприязънта към психоанализата, която позволява еротичните изживявания и измерения да бъдат пренесени в културата. Последната причина за неприемането на психоанализата са често самите психоаналитици, които използват прекалено херметичен език и не навлизат в общественото обсъждане на горещи теми като религията и семейния живот. Аз го правя.

Къде се позиционирате между крайно апокалиптичните и крайно позитивните прогнози за бъдещето?

Аз съм енергичен песимист. Нищо не върви, всичко отива на зле, идва апокалипсис. Но, добре, какво правим? Ще ви дам един пример. Когато президентът Ширак ме назначи за президент на Националния съвет за хора с увреждания, отивам на среща със здравния министър. Той ме изслушва и казва: "Госпожо, нали знаете добре, че с хората с увреждания нищо не може да се направи. Ако сте незрящ или глух, то не е като някакво заболяване, което отминава." Гледам го и му отговарям: "Много добре, значи няма какво да се направи. И какво правим тогава? Дори и да не може да бъде върнато зрението на някой човек, винаги може да му се помогне да се чувства по-добре и да има по-добър живот. От една страна, постоянно има нови постижения в науката, които премахват някои увреждания. Със сигурност може да се повлияе и начинът, по който в обществото се гледа на хората с увреждания, и така да се промени отношението към тях. Ако го постигнем, много човешки същества ще бъдат малко по-близо до щастието."

Съгласна ли сте с твърдението на перуанския писател и носител на Нобелова награда Марио Варгас Льоса, че западните демокрации не са перфектни, но са най-добрата измислена форма на управление в историята досега?

Напълно. Смятам че имаме потенциала, културната памет и способността днес чрез хуманитарните науки да преодолеем кризата. Демокрацията е не само политическа система, но и съвкупност от цялата културна памет и научноизследователската дейност. Това ни кара да мислим, че без Европа в света би настъпил хаос.

Прогнозирате, че в съвсем обозримо бъдеще всички ще бъдем чужденци в един глобализиран свят.

Но да си чужденец е прекрасно. Да си чужденец е избор. Трудно е, но ти дава възможност да мислиш за другия, а това е единственият начин да бъдеш свободен – не принадлежа на конкретно място и това ме прави свободен. Големите писатели като Марсел Пруст винаги са го знаели. Икономическата и психологическа ситуация на чужденеца може да е сложна, но в същото време да се превърне в извор на голямо щастие. Зависи от чужденеца, но зависи също и от погледа към чужденеца. Затова е толкова важно новото поколение да бъде възпитано в универсалността на неговата съдба, съдбата на чужденеца, която ще се налага все повече и повече.

"На какъв език предпочитате да разговаряме? На български някои технически термини ми убягват", казва на български без никакъв акцент Юлия Кръстева, която предпочита да отговаря на въпросите на френски език.

С най-известната в света българско-френска интелектуалка говорим в библиотеката на Institut Francais в Мадрид, където предишната вечер тя представя на конференция испанското издание на книгата си Therese Mon Amour (изд. Paso de Barca). През 2015 г. се навършват 500 години от рождението на известната испанска мистичка света Тереза Авилска, основателка на ордена на босите кармелитки и първата жена (заедно със света Катерина Сиенска), обявена за учител на римокатолическата църква.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    Yeah, What She Said...?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Тази говори лато Ксали...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    krassimir1988 avatar :-|
    krassimir1988

    Много интересно интервю на голямата Юлия Кръстева. Винаги е огромно удоволствие да се чете такъв голям ум като нея. Therese Mon Amour е страхотна книга, която излезе и на английски тази година. Обожавам книгите и „Истории на любов” и „Сетивното време", нейните текстове се отличават с ерудицията и широтата на изследователския хоризонт, с оригинално мислене и новаторство. Което е безспорно и признато по света. Многобройните й публикации и награди, както и броят на хуманитаристите по света, които я цитират сами говорят за значимостта й. Велика е!

  • 4
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    "Затова е толкова важно новото поколение да бъде възпитано в универсалността на неговата съдба, съдбата на чужденеца, която ще се налага все повече и повече."

    Дали? Точно чужденец като Юлия Кръстева няма правото да го каже. Защото не е имала никакъв избор, колкото и да се опитва да се убеди, че е имала. Никой няма да избере да бъде чужденец, ако може да избира. Емиграцията е перверзията на модерния свят и негово проклятие. Чужденецът е дърво без корен. За какво ни е да живеем без корени. За да е по-интересно ли?

  • 5
    apollon avatar :-P
    Phoebus Apollo ♕

    Приятна изненада е да попаднеш в сайта на Капитал на това интервю с невероятната Юлия Кръстева. Романът и за света Тереза Авилска, за който става въпрос, "Тереза любов моя" е наистина голяма литература. Според мен е една от най-добрите и книги, като форма и като съдържание, проследявайки по особено оригинален начин 5 века от европейската история, от времето на Тереза Авилска до наши дни. Много съм впечатлен и от разсъжденията и за съвременния свят и за литературните и естетическите форми в XXI век.

  • 6
    blaueaugen avatar :-|
    blaueaugen

    Хубаво интервю, но ми стана мъчно за татко й. Ех, тези атеисти...

  • 7
    owen avatar :-|
    owen

    невероятно. тази жена може да говори нормално. колко приятно. отгоре на всичко съм съгласна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK