Хамлет с фотоапарат

Два часа истории за кино и фотография с Антон Корбин в Берлин

14039 прочитания

Така го нарича режисьорът Джим Джармуш. На идване към сцената притеснението на Антон Корбин е очевидно, избягва очен контакт с хората наоколо и отказва да бъде сниман. След началото на разпродадената лекция той постепенно се отпуска.

"Нямах нищо в живота си, преди да започна да снимам, затова се вглъбих толкова силно в това", казва той пред киносалона в галерия C/O в Берлин, често фон на творбите му, включително на най-известната версия на клипа на One на U2. "Музикален фотограф" е етикет, с който Антон Корбин никога не се е съгласявал въпреки работата му с Joy Division, Depeche Mode, U2, Nirvana, Дейвид Боуи, Джони Ротън, Ник Кейв, The Rolling Stones.

Интересът към музиката и визуалното изразяване прелива в режисирането на видеоклипове, развива се като графичен и сценичен дизайнер, а в последните години роденият в семейството на свещеник холандец се концентрира върху пълнометражни филми – фокусирания върху историята на Joy Division "Контрол" (2007), "Американецът" с Джордж Клуни (2010), "Най-търсеният човек" (2014), в който Филип Сеймур Хофман прави последната си главна роля, и преминалият през "Берлинале" Life (2015) с Даниел Дехаан и Робърт Патинсън.

Час след прожекцията на последния му филм Life, който пресъздава напрегнатата връзка между фотографа Денис Сток и американската звезда Джеймс Дийн, Корбин говори за голямата си любов – фотографията. Тя запълва 40 години от живота му, но сега правенето на филми е голямото предизвикателство, което го вълнува: "Не искам да се осланям на безопасни мрежи. Фотографията е най-близо до мен, снимането на филми е повече работа – наистина трябва да се трудиш за него, и то заедно с много други хора", казва Корбин, който тази година навърши 60. Събитието, осеяно с професионалисти в областта през почитатели на личностите, с които е работил, отбелязва това с експозицията от 600 аналогови фотографии. Те представят цялостното му концептуално развитие в две части със заглавия Hollands Deep и 1-2-3-4, а лекцията е един от малкото случаи, в които той говори пред публика.

Убеден е: "Твоят стил е неспособността ти да го направиш по друг начин." Несъвършенствата са запазената марка на фотографа, който успява да вникне отвъд повърхността на "звездите", които снима. Понякога субектът е извън фокус, а монохромните тонове провокират усещане за меланхолия и недоизказаност, остър характер. Освен че все още снима само аналогово, Корбин е различен и с това, че успява да "деконструира" славата на личността пред него. "Бляскавият свят на звездите не е моят свят. Винаги търся вътрешната красота в хората. Външната често ме е обърквала и за дълго време не ми беше удобно в присъствие й."

Никога не е бил студиен фотограф. Самоук и интуитивен, Антон винаги вплита символика в своите изображения и избягва да вкарва професионално осветление или музикални инструменти в кадър. Дава пример с портрет на Франк Синатра, самотен на бара, който цели да загатне усещането, че той в действителност е като човека, за когото пее. "Портретът може да бъде символичен и за работата, която този човек върши", обяснява фотографът, който се старае да страни от клишетата – често снима музикантите без инструментите им, дори и да става въпрос за Кийт Ричардс.

Скептик е към някои от новите тенденции. "Идеята, че днес всеки е фотограф, прави остойностяването на това изкуство все по-трудно." Казва, че винаги се е намирал между изкуството и комерсиалната индустрия и дълго се е борил да утвърди собствен визуален изказ, но в крайна сметка всичко, което има значение, е крайната снимка. Голямата цел на работата му е в нея да има нещо много човешко, което да говори достатъчно на публиката, дори и тя да не знае кой е субектът на портрета. Когато го питат за историите зад кадрите Корбин не отговаря, за да не ги направи банални и за да не променя начина, по който някой би погледнал на тях, без да знае подробностите.

Изложбата проследява различните фази от развитието му, а последната част е и символичното сбогуване на Антон с този период от живота му. По време на лекцията казва, че когато снима филми, не може да се занимава с фотография. Смята, че пълнометражният филм е различен начин да разкажеш една история чрез нови елементи и колаборация.

"Мистерията в музикалната индустрия днес е изгубена. Ако трябваше да започна кариерата си в днешно време, никога не бих снимал музиканти. Всяка фотография е пътешествие, което можеш да вземеш със себе си. Ако гледате тези снимки, може и да усетите, че цяла ера си е отишла. Хората вече не снимат по този начин, защото никой няма да ги публикува." И с това фотографът осъзнава колко рядка и специална е позицията му в света на изкуството днес. От една страна, може да си позволи да работи изцяло с почти анахронични подходи, от друга, поддържа приятелски отношения със звездите, които снима, и това му дава уникален достъп до същността зад маската.

Ядрото е онова, което го интересува, онзи интимен спектър, който липсва в студийното снимане. Това е пространството, в което той иска да влезе внимателно, но все пак уверено, със своя Hasselblad. Снима интуитивно и обича моделите му да се чувстват освободени, "но понякога манипулирам посоката на разговора, за да се получи резултатът, който си представям".

В края на срещата Корбин издаде, че работи по идея за нов филм, базиран на наградената с "Пулицър" книга на Гилбърт Кинг Devil In The Grove: "Става дума за расовата несправедливост през 40-те години в Америка. Намирам темата за много подходяща на фона на това, което се случва днес с имигрантската вълна в Европа."

Ретроспективата на Антон Корбин в галерия С/О продължава до 31 януари. Новият му филм Life тръгва по кината в САЩ през декември, а тази есен поетапно излиза в Европа. Повече информация на co-berlin.org и antoncorbijn.com.

Така го нарича режисьорът Джим Джармуш. На идване към сцената притеснението на Антон Корбин е очевидно, избягва очен контакт с хората наоколо и отказва да бъде сниман. След началото на разпродадената лекция той постепенно се отпуска.

"Нямах нищо в живота си, преди да започна да снимам, затова се вглъбих толкова силно в това", казва той пред киносалона в галерия C/O в Берлин, често фон на творбите му, включително на най-известната версия на клипа на One на U2. "Музикален фотограф" е етикет, с който Антон Корбин никога не се е съгласявал въпреки работата му с Joy Division, Depeche Mode, U2, Nirvana, Дейвид Боуи, Джони Ротън, Ник Кейв, The Rolling Stones.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    много много добър

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    kukuband avatar :-P
    kukuband

    И какво му е доброто :)

  • 3
    ivanpetrof80 avatar :-|
    Йосиф Давыдович

    Не мога да го разбера туй изкуство фотографията. И на мен да ми се огъзи гола Кристи Търлингтън така на някой мост, и ако имам готин фотоапарат за десет хиляди долара,ще фокусирам, ще щракна, после ще кропна и намажа малко с фотошопа и ще се получи не лоша снимка. Това не означава, че съм голям артист. Оох Кристи беше голяма мацка през онези години..

  • 4
    dimabakalova avatar :-|
    Dima Bakalova

    Не си представях Хамлет така. Може би нямам достатъчно добре развито въображение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход