Хамлет с фотоапарат

Два часа истории за кино и фотография с Антон Корбин в Берлин

13881 прочитания
Кристи Търлингтън в Дъблин, 1993 г. © Anton Corbijn
Клинт Истууд в Кан,1994 г. © Anton Corbijn
Антон Корбин © Stephan van Fleteren
Nirvana в Сиатъл, 1993 г. © Anton Corbijn

Така го нарича режисьорът Джим Джармуш. На идване към сцената притеснението на Антон Корбин е очевидно, избягва очен контакт с хората наоколо и отказва да бъде сниман. След началото на разпродадената лекция той постепенно се отпуска.

"Нямах нищо в живота си, преди да започна да снимам, затова се вглъбих толкова силно в това", казва той пред киносалона в галерия C/O в Берлин, често фон на творбите му, включително на най-известната версия на клипа на One на U2. "Музикален фотограф" е етикет, с който Антон Корбин никога не се е съгласявал въпреки работата му с Joy Division, Depeche Mode, U2, Nirvana, Дейвид Боуи, Джони Ротън, Ник Кейв, The Rolling Stones.

Антон Корбин © Stephan van Fleteren

Интересът към музиката и визуалното изразяване прелива в режисирането на видеоклипове, развива се като графичен и сценичен дизайнер, а в последните години роденият в семейството на свещеник холандец се концентрира върху пълнометражни филми – фокусирания върху историята на Joy Division "Контрол" (2007), "Американецът" с Джордж Клуни (2010), "Най-търсеният човек" (2014), в който Филип Сеймур Хофман прави последната си главна роля, и преминалият през "Берлинале" Life (2015) с Даниел Дехаан и Робърт Патинсън.

Час след прожекцията на последния му филм Life, който пресъздава напрегнатата връзка между фотографа Денис Сток и американската звезда Джеймс Дийн, Корбин говори за голямата си любов – фотографията. Тя запълва 40 години от живота му, но сега правенето на филми е голямото предизвикателство, което го вълнува: "Не искам да се осланям на безопасни мрежи. Фотографията е най-близо до мен, снимането на филми е повече работа – наистина трябва да се трудиш за него, и то заедно с много други хора", казва Корбин, който тази година навърши 60. Събитието, осеяно с професионалисти в областта през почитатели на личностите, с които е работил, отбелязва това с експозицията от 600 аналогови фотографии. Те представят цялостното му концептуално развитие в две части със заглавия Hollands Deep и 1-2-3-4, а лекцията е един от малкото случаи, в които той говори пред публика.

Убеден е: "Твоят стил е неспособността ти да го направиш по друг начин." Несъвършенствата са запазената марка на фотографа, който успява да вникне отвъд повърхността на "звездите", които снима. Понякога субектът е извън фокус, а монохромните тонове провокират усещане за меланхолия и недоизказаност, остър характер. Освен че все още снима само аналогово, Корбин е различен и с това, че успява да "деконструира" славата на личността пред него. "Бляскавият свят на звездите не е моят свят. Винаги търся вътрешната красота в хората. Външната често ме е обърквала и за дълго време не ми беше удобно в присъствие й."

Клинт Истууд в Кан,1994 г. © Anton Corbijn

Никога не е бил студиен фотограф. Самоук и интуитивен, Антон винаги вплита символика в своите изображения и избягва да вкарва професионално осветление или музикални инструменти в кадър. Дава пример с портрет на Франк Синатра, самотен на бара, който цели да загатне усещането, че той в действителност е като човека, за когото пее. "Портретът може да бъде символичен и за работата, която този човек върши", обяснява фотографът, който се старае да страни от клишетата – често снима музикантите без инструментите им, дори и да става въпрос за Кийт Ричардс.

Скептик е към някои от новите тенденции. "Идеята, че днес всеки е фотограф, прави остойностяването на това изкуство все по-трудно." Казва, че винаги се е намирал между изкуството и комерсиалната индустрия и дълго се е борил да утвърди собствен визуален изказ, но в крайна сметка всичко, което има значение, е крайната снимка. Голямата цел на работата му е в нея да има нещо много човешко, което да говори достатъчно на публиката, дори и тя да не знае кой е субектът на портрета. Когато го питат за историите зад кадрите Корбин не отговаря, за да не ги направи банални и за да не променя начина, по който някой би погледнал на тях, без да знае подробностите.

Nirvana в Сиатъл, 1993 г. © Anton Corbijn

Изложбата проследява различните фази от развитието му, а последната част е и символичното сбогуване на Антон с този период от живота му. По време на лекцията казва, че когато снима филми, не може да се занимава с фотография. Смята, че пълнометражният филм е различен начин да разкажеш една история чрез нови елементи и колаборация.

"Мистерията в музикалната индустрия днес е изгубена. Ако трябваше да започна кариерата си в днешно време, никога не бих снимал музиканти. Всяка фотография е пътешествие, което можеш да вземеш със себе си. Ако гледате тези снимки, може и да усетите, че цяла ера си е отишла. Хората вече не снимат по този начин, защото никой няма да ги публикува." И с това фотографът осъзнава колко рядка и специална е позицията му в света на изкуството днес. От една страна, може да си позволи да работи изцяло с почти анахронични подходи, от друга, поддържа приятелски отношения със звездите, които снима, и това му дава уникален достъп до същността зад маската.

Ядрото е онова, което го интересува, онзи интимен спектър, който липсва в студийното снимане. Това е пространството, в което той иска да влезе внимателно, но все пак уверено, със своя Hasselblad. Снима интуитивно и обича моделите му да се чувстват освободени, "но понякога манипулирам посоката на разговора, за да се получи резултатът, който си представям".

В края на срещата Корбин издаде, че работи по идея за нов филм, базиран на наградената с "Пулицър" книга на Гилбърт Кинг Devil In The Grove: "Става дума за расовата несправедливост през 40-те години в Америка. Намирам темата за много подходяща на фона на това, което се случва днес с имигрантската вълна в Европа."

Ретроспективата на Антон Корбин в галерия С/О продължава до 31 януари. Новият му филм Life тръгва по кината в САЩ през декември, а тази есен поетапно излиза в Европа. Повече информация на co-berlin.org и antoncorbijn.com.

Така го нарича режисьорът Джим Джармуш. На идване към сцената притеснението на Антон Корбин е очевидно, избягва очен контакт с хората наоколо и отказва да бъде сниман. След началото на разпродадената лекция той постепенно се отпуска.

"Нямах нищо в живота си, преди да започна да снимам, затова се вглъбих толкова силно в това", казва той пред киносалона в галерия C/O в Берлин, често фон на творбите му, включително на най-известната версия на клипа на One на U2. "Музикален фотограф" е етикет, с който Антон Корбин никога не се е съгласявал въпреки работата му с Joy Division, Depeche Mode, U2, Nirvana, Дейвид Боуи, Джони Ротън, Ник Кейв, The Rolling Stones.

Антон Корбин © Stephan van Fleteren

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    много много добър

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    kukuband avatar :-P
    kukuband

    И какво му е доброто :)

  • 3
    ivanpetrof80 avatar :-|
    Йосиф Давыдович

    Не мога да го разбера туй изкуство фотографията. И на мен да ми се огъзи гола Кристи Търлингтън така на някой мост, и ако имам готин фотоапарат за десет хиляди долара,ще фокусирам, ще щракна, после ще кропна и намажа малко с фотошопа и ще се получи не лоша снимка. Това не означава, че съм голям артист. Оох Кристи беше голяма мацка през онези години..

  • 4
    dimabakalova avatar :-|
    Dima Bakalova

    Не си представях Хамлет така. Може би нямам достатъчно добре развито въображение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход