Още един филм за България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още един филм за България

Още един филм за България

За прехода на режисьора Кевин Буут от конспиративни филми до документален обзор на клептокрацията у нас. С участието на Моника Маковей и Pussy Riot

Мартин Димитров, Мила Чернева
13556 прочитания

Разбираш, че си имаш взимане-даване с непукист, от първата минута, в която срещнеш Кевин Буут. "Извинете, може ли да намалим звука на музиката тук, не можем да се чуем", изтощен и леко раздразнен казва той на сервитьорката в ресторанта, където се срещаме след дълъг снимачен ден. "Не, казва сервитьорката, ако намалим тук, ще трябва да намалим за всички останали клиенти." С изражение, което крещи "вие и вашите проклети правила", Буут скача и изважда жака на тонколоната над главата си. Тишината е осигурена, а този човек все повече ни допада.

Американският режисьор и продуцент на документални филми винаги е бил бунтар. През 80-те е част от пънк група, а най-известният му филм American Drug War: The Last White Hope се върти около противоречивата тема за легализацията на марихуаната и корупцията около нея в САЩ. Сега американецът е в България, където работи усилено върху филм за клептокрацията, властваща у нас, и опитва да предложи своя интерпретация на обективните причини – исторически, народопсихологични, кой знае какви други, които ни пречат да се освободим от нея.

Провокативен, искащ да се потопи в "отблъскващата мръсотия" на различните слоеве на обществото, Буут не се свени да търси това, което го интересува в България – от високите етажи на властта, през селските кметове, до ромските гета. Междувременно среща какви ли не интересни образи – включително Надя Толоконникова от провокативната руска пънк група Pussy Riot, както и... лицето на румънската правосъдна реформа Моника Маковей.

 

Total Randomness*

Така може да се обобщи зараждането на идеята за филм в България. Буут се озовава в България по покана на свой приятел тук, Майк Страматус – предприемач, работещ и у нас, мултимилионер, по-известен като един от "кралете" на Instagram заради любовта си към разголени момичета, частни самолети и забавления. Неговата фирма Advanced Nutrients произвежда хидропонни добавки и торове, но зад сложното понятие всъщност се крие… канабисът – компанията на Страматус изследва различни начини, по които той влиза в употреба легално в бита и индустриите. Но, изглежда, приятелят на Буут се интересува и от филантропия.

"Майк Страматус се влюби в това място. Опитва се да направи някакви положителни промени, да помага на бедни хора. Започна и инициатива с името Holiday Heroes", разказва Кевин. С нея Страматус има за цел да помага на социално слаби семейства, възрастни хора, самотни майки и хора с увреждания, като насърчава корпоративна благотворителност, дарителство от всякакви партньори и участието на известни личности.

Страматус споделя на Буут за проблемите, които среща в България. "Той дойде с идеята да направя филм за България и аз казах: "В Холивуд, филм за България? На никого не му пука, имаме си достатъчно неща, за които да се притесняваме в Америка." Все пак Буут идва, с екипа му се влюбват в мястото и хората и откриват интересните истории и героите, чрез които да ги разкажат. Все още трупат впечатления, чрез които да покажат възможно най-много, но през чуждестранна перспектива. "България е фонът на филма. Самият той ще бъде пътешествие, почти като roadtrip с кола. По-голямата част се развива в нашите ванове, включително и частта с Pussy Riot.

Надя Толоконникова от Pussy Riot в София по-рано този месец © Надежда Чипева

" Като става дума за Pussy Riot, много хора биха се запитали какво прави Надя Толоконникова в България. Ами, както стана дума по-рано – total randomness. Буут е фен на рускините бунтарки, откакто гледа документален филм по HBO за тях. А и преди да дойде тук, в съзнанието на документалиста Източна Европа е едно голямо сиво пространство, обвързано с Русия по един или друг начин. След усилени опити успяват да се свържат с тях чрез неправителствената организация Amnesty International. "Когато Надя дойде, заяви: "Уау, тук е точно като в Русия." Не беше идвала преди." Един бог знае как сцената ще се впише във филма, но нещо ни кара да не се съмняваме във въображението на Буут.

Адаптирай това

Понеже не смята, че американската публика би смелила лесно филма му, ако той се концентрира само върху сериозните теми, Буут избира да разглежда проблемите в България през призмата на героите си. Затова и екипът му още от началото се запознава с хора от всякакви социални слоеве на българското общество, включително и с роми. "Точно приключихме снимките в ромска гимназия в Стара Загора. Една от главните героини във филма ни е младо ромско момиче на име Томи и ние следваме семейството й почти година в ромско село до Стара Загора." Съгласяваме се с Кевин, че расизъм в България съществува, но под доста по-различна форма, отколкото в Щатите. "Аз съм от Тексас, на юг, така че познавам расизма. В Ел Ей също имаме много от него. Мисля, че би било интересно американската публика да види различен тип ксенофобия."

Всъщност най-големия си успех Кевин Буут достига с филмите си за наркотиците, като първият, American Drug War: The Last White Hope, излиза през 2007 г. Ако се чудите какво общо има между предишните му интереси и филма, който снима у нас, то е именно корупцията, която според него е "интересна и вълнуваща". Фактът, че последното му посещение съвпада с местните избори, му дава възможност да разгледа отблизо как протича този инструмент на демокрацията у нас. Загатва, че вероятно във филма ще проследи и кампанията на кандидат за кмет от провинцията.

Буут споделя, че ще търси забавния ефект в историята, вероятно и за да може да привлече интереса на американската публика, която едва ли се вълнува от политиката на малка източноевропейска страна. Всъщност лековатото отношение към сериозни проблеми произтича от връзката му с един от най-популярните stand-up комедианти от 80-те – Бил Хикс. Приятелството им, зародило се в Тексас и продължило седемнайсет години, ражда почти всички музикални албуми и комедийни записи на Хикс. Буут ги продуцира, като взима и нещо много важно от годините, прекарани около крайно сатиричния хумор на Хикс – неговата социална ангажираност. "Животът е като да се возиш на влакче на ужасите, понякога е страшно, понякога е купон, но в крайна сметка не е нищо повече от влакче, така че не го взимай много насериозно", цитира го Буут.

От Бил Хикс Буут заема и още нещо – скептичността към всякакви форми на властта. А това го среща с един от най-известните конспиративни теоретици в САЩ – Алекс Джоунс. През 1993 г. в Тексас се оказват на точното място в точния момент и заснемат обсадата в Уако, Тексас, която трае 51 дни, и след сблъсък между цивилни от секта и федералните сили загиват над 80 души. Впоследствие Буут и Джоунс започват да снимат политически документални филми. Но режисьорът внимава доколко се сближава с конспиратори като Джоунс, защото е наясно със съдбата на много конспиратори – алкохолизиране и самоубийство. "Не искам да свърша така", казва Буут.

Българският поглед

Що се отнася до българския пейзаж, Кевин споделя: "Голяма част от контекста на филма е, че това е била страна, контролирана от Русия в продължение на много години. Изглежда, че изпитва повече трудности да излезе изпод това за разлика от други държави." Според Буут именно начинът на мислене на хората трябва да се промени, за да се подобри демокрацията. В седмиците, прекарани в България, той сякаш е напипал някои ключови български парадокси. "Обожавам хората тук толкова много, но всички са толкова вманиачени в правилата! Не е като да ги следват през цялото време, но всички са толкова притеснени от тях", казва той. Това си проличава повече от всякога по време на изборите, които Буут и екипът му следят. В Пазарджик, Стара Загора и София те разговарят с граждани и кандидат-кметове, за да разберат повече за механизмите на политиката у нас. "Интересно ми е да следя изборите, защото, изглежда, кметовете са се превърнали в тези градски вождове – някои добри, други лоши."

Отвличането на Моника Маковей

Екипът дори успява да засече и Моника Маковей, бившия румънски правосъден министър, докато е на посещение в България. Предлагат да я закарат до летището, за да я интервюират, тъй като тя е прекалено заета по време на престоя си у нас.

Впоследствие преживяват неловка ситуация. "Седнахме отзад във вана, а хората отпред решиха да минат по по-дълъг маршрут до летището. Така по време на интервюто тя си мислеше, че я отвличаме. Беше много смешно. Тя седеше, гледаше павираните пътища и изведнъж каза: "Не си спомням да съм минавала оттук на път за летището." Докато се опитваше да измисли как да избяга, ме погледна и попита "Кой сте вие?!", а аз й отговорих "Кевин Буут, дадох ви визитката си". Дори не бях разбрал, че си мисли, че я отвличат", смее се американският режисьор.

Това, което учудва най-много Буут у българите, е отношението им към властта. По думите му "всички я мразят, но всеки си живее в своя свят" и не може да й се противопостави. Режисьорът отбелязва, че населението е твърде разделено. "Тук има много малки групи, разграничаващи се по начин на мислене. Трябва да се опитате и да създадете по-големи групи. Например, ако опиташ да легализираш марихуаната, трябва да се мине през много различни начини и да се измисли как да се обединят хората на едно ниво, така че да надвият ГЕРБ или която и да е друга голяма партия. В България има толкова много малки неща, които ви смазват. Мисля, че това, което би помогнало, е хората да мислят по подобен начин на едно базово ниво и да оставят всички различия настрана."

Кога тогава ще излезе филмът на Кевин Буут за България? "Вече всичко е заснето, а премиерата ще бъде някъде след юли 2016 г." И нищо чудно да се окаже, че в крайна сметка ще видим дори Владимир Путин в странния коктейл, в който филмът обещава да се превърне.

Разбираш, че си имаш взимане-даване с непукист, от първата минута, в която срещнеш Кевин Буут. "Извинете, може ли да намалим звука на музиката тук, не можем да се чуем", изтощен и леко раздразнен казва той на сервитьорката в ресторанта, където се срещаме след дълъг снимачен ден. "Не, казва сервитьорката, ако намалим тук, ще трябва да намалим за всички останали клиенти." С изражение, което крещи "вие и вашите проклети правила", Буут скача и изважда жака на тонколоната над главата си. Тишината е осигурена, а този човек все повече ни допада.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    oserv avatar :-|
    Patilan

    Най-важното от статията е
    " Според Буут именно начинът на мислене на хората трябва да се промени, за да се подобри демокрацията."
    и
    "Режисьорът отбелязва, че населението е твърде разделено"

    Иначе ми писна да обяснявам на привидно интелгинтни хора, че политиците не са проблемът на Б-я. Единствено хора живяли повече от 2, 3 години в бяла държава ме разбират.

    Напоследък даже и осъзнавам, че животъът си е много справедлив и красив - ето защо иизтасква мат'ряла към Терминал 1&2.... за да се очовечат.

  • 2
    didco avatar :-|
    didco

    [quote#1:"Patilan"]Иначе ми писна да обяснявам на привидно интелгинтни хора, че политиците не са проблемът на Б-я. Единствено хора живяли повече от 2, 3 години в бяла държава ме разбират.[/quote]

    Това е като да спорим кое е първо - яйцето или кокошката. Защото стадото ще избере такива политици, а мат'ряла воден от такива политици ще става още по-голямо стадо. 3-та година живея извън БГ и не мога да се съглася напълно с теб.

  • 3
    dimabakalova avatar :-?
    Dima Bakalova

    Надявам се, че ще бъде достатъчно поучителен както за младото поколение, така и за по-състаряващото.

  • 4
    oserv avatar :-|
    Patilan

    До коментар [#2] от "didco":

    Ако не можеш да се съгласиш с мен, то вземи някоя статия от преди 100 на години и виж какво пише.
    Ще ти подскажа - абсолютно същите щуротии които се пише и днес.
    Ако всички журналисти в Б-я изчезнат, и просто се превеждат статии от преди 100 години, то никой няма да забележи.
    И преди, и сега мат'ряла възприема политиците като митични същества от друга планета, и има приказни очаквания от тях.
    За тези 100 на години обаче, са се сменили много политици, партии и системи.
    Гарантирам ти и че след 100 години промяна в съзнанието няма да има.... не защото нещата няма да са се променили, а защото мат'ряла който ги интерпретира ще си е същият.

    Политиците са проблем, но не са проблема на Б-я!

  • 5
    didco avatar :-|
    didco

    [quote#4:"Patilan"]И преди, и сега мат'ряла възприема политиците като митични същества от друга планета, и има приказни очаквания от тях.
    [/quote]
    Ето ти съседна Румъния - преди няколко месеца бях там за седмица. По-големи мундари и тарикати са от нас. И макар Букурещ да изглежда доста по-зле в някои отношения от София като град, реформите им вървят и много скоро ще ни засрамят. Там промените в мат'ряла се случват в следствие промените на политиците, не обратно!

  • 6
    oserv avatar :-|
    Patilan

    До коментар [#5] от "didco":


    [quote#5:"didco"]Ето ти съседна Румъния - преди няколко месеца бях там за седмица. По-големи мундари и тарикати са от нас. И макар Букурещ да изглежда доста по-зле в някои отношения от София като град, реформите им вървят и много скоро ще ни засрамят. Там промените в мат'ряла се случват в следствие промените на политиците, не обратно![/quote]

    може да са мундри, но не са мурзилки.... надявам се да чèтеш между думите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK