С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

17 дек 2015, 9:00, 4092 прочитания

Каква поредна испанска драма

Писателят Андрес Барба пред Light за смисъла на хумора, какво крием от близките си и колко е трудно да пишеш за баща си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Смях се много в деня на погребението на баща ми. Когато на опелото всеки трябваше да каже нещо за него, брат ми го имитираше и беше забавно. Този смях беше акт на обич, но лесно би могъл да се възприеме и като обида. Тези нюанси ме вълнуват", казва Андрес Барба, докато разговаряме във фоайето на хотела, в който е отседнал за гостуването си на Софийския международен литературен фестивал. Наоколо масите са заети, но никой не говори един с друг, така че размислите му за литературата и живота огласят пространството.
 
Андрес Барба е роден в Мадрид през 1975 г., издава първата си книга през 1997 г., а през последното десетилетие прозата му е все по-награждавана. През 2010 г. сп. Granta го нарежда сред десетте най-обещаващи млади испански новелисти. Завършва философия и я преподава в Университета в Мадрид, живее три години в САЩ, две в Италия, а сега разпределя времето си между родния си град и Буенос Айрес, откъдето е съпругата му. Издържа се основно от дейността си като колумнист и преводач от испански и италиански – сред авторите, по които е работил, са Херман Мелвил, Джоузеф Конрад, Скот Фицджералд, Луис Карол, Кристофър Ишъруд, Хенри Джеймс, за когото ще стане въпрос след малко. Въпреки че не го споменава, в биографията му попада и изложба с негови снимки от 2011 г.
 
Но не очаквайте той да е от авторите, които ще изпаднат в дълги обяснения колко трудно е да живееш от писане. Според него "професионалният писател" не е препоръчително да съществува, тъй като когато един пишещ човек спре да работи нещо странично, той се затваря в себе си и не вижда реалността. А за Барба литературата е изследване на действителността. "Смятам, че човекът, който има професионално мнение за всичко, се превръща в социален гуру и това е много опасно. Все пак това, че пишеш и си имал успех, не означава, че имаш картбланш да си адекватен по други теми", каза той на представянето, а после на прицел се оказаха и наградите. "Не знам за България, но в Испания, ако ти дадат националното отличие за принос, значи ти остават две-три години живот." В разговора ни той също засяга тази двойственост. "Писателите често оставят много погрешно впечатление за себе си. Може да имаш познание в определена област, но това да не означава, че си го осмислил на емоционално ниво и си взел някаква поука."


 
В България той е засега познат само със сборника от повести "Добрите намерения", издаден от "Ерго" и преведен от Стефка Кожухарова. Основните теми сред четирите истории са сложните семейни взаимоотношения, несигурността в начина, по който се осъзнаваме, и грешките, които допускаме с близките си. Какво го привлича към тези теми?
 
"Семейството е мястото, на което изграждаме характера и определяме мястото си в света. И го правим пред "свидетели", които после сравняват какво си бил преди и сега. Те смятат, че ни познават по-добре от всеки друг, но имаме и живот извън него, където сме съвсем различни. Вълнува ме тази биполярност в отношенията с близките ни – в едни случаи ги отбягваме, за да бъдем себе си, в други се връщаме към тях, за да се спасим от себе си." В каква среда тогава е отраснал Андрес Барба? Според него "всяко семейство е по естествен начин малко или много извратено". "Моето е средно извратено и рядко засягам лични теми в книгите си."
 
С едно голямо изключение – през миналата година пише книга с поезия, която е замислена като портрет на покойния му баща. Казва си, че със сигурност не трябва да спестява и лошите моменти. "Интересно, че дълго време се мъчих над идеята в Мадрид, където той е роден. А когато бях в Буенос Айрес и трябваше да пиша за събитията от дистанция, всичко потръгна на момента." Баща му, психолог по професия, е този, който го насочва към литературата и го запознава с автори като Уолт Уитман, Жан-Пол Сартр, Мария Самбрано, Труман Капоти. Но The Pupil на Хенри Джеймс се оказва книгата, която истински го трогва и го научава, че "всяко чувство може да бъде изразено". Идентифицира се с героя – 11-годишно самотно дете в привидно уредено семейство.
 
Но това не се случва, когато Андрес Барба е малък, а когато е вече на осемнадесет. "Обикновено, ако някой е религиозен от началото на живота си, остава вярващ по еднакъв начин. Ако си станал такъв на по-късен етап, се превръщаш във фанатик. И ето, аз станах литературен фанатик." Преди това намира четенето за скучно, има други интереси – да ходи на театър и да гледа порно. На второто е посветил и книга, която изследва какво отделните жанрове порно казват за нас самите.
 
Сред последните му проекти е и датиращо преди събитията със Charlie Hebdo есе за границите на хумора. "Интересува ме кой решава за какво и доколко можем да се смеем. Смехът е растение, което непрекъснато иска да се развива и трябва да поливаш. Но социалният ни статус го подстригва, въпреки че имаме от нужда от него, за да дишаме. Мисля, че се нуждаем както от идеалистично мислене, така и от цинично, както от Сократ, така и от един Диоген, който е способен да се изходи на улицата, за да ни покаже какви сме зад маските. Особено сега, когато обществото ни е все повече сантиментално. Политически и в комуникацията помежду ни все по-малко използваме идеи, а все повече чувства – може би защото една идея може да се обсъжда и постави под въпрос, а едно чувство само да се уважава. Смехът е от света на идеите. А тези, които най-много се страхуват от смеха, винаги се страхуват и от разума."



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Теодора Димова 1 20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците

23 авг 2019, 1302 прочитания

Should I Stay or Should I Go Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи

21 авг 2019, 2001 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Пламена Гиргинова

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците