Като какъв човек се определяте?

Домошар, любопитко и веселяк.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Нежността. Щедростта. Майчинското чувство (и бащинското... и вярвам, че не е нужно да си нечий родител, за да ги практикуваш). Добрите обноски. Точните думи. Услужливостта. Уважението. Последователността. Честността. Чувството за хумор. Хлябът по водите. Семплите, елегантни решения. Науката. Приказките. Свободата.

Любимият ви момент от деня?

Всеки, в който не се чувствам притисната да се занимавам с нещо, в което не вярвам. Наслаждавам се на всяка секунда както гладен човек на всяка троха.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Търпението да вникнеш. Да обичаш без резерви книгата, с която ще живееш с месеци, културните и историческите й околности, бъдещите й читатели, автора. Готовността да вложиш не колкото време и усилие можеш, а колкото трябва.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Разказвам приказки. (Тъкмо да останат с правилното впечатление, че работата не е задължително проблем, от който мечтаеш да си тръгнеш в петък следобед.)

Как си почивате?

Разхождам се с фотоапарата, бърборя с приятели, опознавам места. Кино, книги, театър, опера, картички.

Какво ви зарежда?

Смехът. Сладките предчувствия. Възхитата. Умът. Силните думи, подплатени с действия с размах. Ласкавото отношение към света.

Какво ви разсмива?

Понякога и пръст да ми се покаже е достатъчно. Смея се от смущение, от радост, от учудване, дайте ми възможност и гледайте какво става.

Какво ви натъжава?

Злобата. Пилеенето на време и ресурси. Дребнавостта. Насилието. Състезателният бяс.

Какво ви вбесява?

Грубостта. Лъжата. Негативността, която копнее да бъде споделена. Хората и обстоятелствата, които унижават.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на моите родители – всеотдайни, непоклатимо почтени, фантастично начетени. На моята учителка Валентина Топузова – умна, изискана, над ограниченията и суетата. На Манол Пейков, мой издател и приятел, който във и извън "Жанет 45" прави геройства, за да се получат нещата както трябва и е неспособен да шикалкави, да подценява и да използва – трите тика на българското книгоиздаване. На създателите на Pirate Bay и десетките доброволни превеждачи на субтитри. На уикипедианците. На хората, които помагат на бежанците, и на бежанците, които устояват. На всички, които помагат, променят, създават. На моите приятели, които са способни да порят калпавото ежедневие като величави ледоразбивачи. Възхищавам се на хората, които цял живот градят личност не за да блестят пред останалите, а за да са им полезни и приятни.

Кое свое качество харесвате най-много?

Предаността. Неспособността да си пълня главата с неприятни неща и хора. Методичната мудност, с която върша нещата.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Неустоимото желание да върша последното от списъка със спешности първо. Гневът, която не избухва често, но е опустошителен. Методичната мудност, с която върша нещата.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да утешавам. Да танцувам хип-хоп. Да пея фадо. Да свиря на акордеон. Да карам колело.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих бурканче шипков мармалад. Получих едно ей таковка плетено котенце, правено от индианците цоцил.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Humans of New York (Брандън Стантън, който създаде това място за фотографии + истории, способно буквално да променя света, е един от личните ми герои), Astronomy Picture of the Day (когато Земята ми отеснее... а и описанията на астрономическите явления са чиста поезия), Filmsociety.bg (най-сетне млад, жив, интересен български сайт за кино).

Къде бихте искали да живеете?

На този свят. Споменах, че съм домошар. Това в моите разбирания означава, че през 2015-а съм изкарала тихичко стотици часове в различни книги в стаите си в "Младост" (София), в дома за преводачи "Лорен" (Швейцария), в преводаческия колегиум в Щрален (Германия), в апартамента на моята приятелка Лисет в Гуадалахара (Мексико). Пристигам, затварям се, разпъвам личните си координати и съм си у дома, докато не изляза до пазара, където е чужбина, но само първия път.

Любимите ви имена?

Тези на моите приятелки: Марина (финес и "Монти Пайтън"), Лисет (плитка до кръста, смях и плач в едно и също изречение), Силке (Морковената фея), Люба (италианско кино и онова сладко-укорително "Невеее"), Русанка (чаровно пърхане и въпросителност), Сибилла (чекмедженца с вълнуващи находки), Невена ("не вехна" – и баба се казваше така, компресирана поезия)... Приятелите: Младен (очи метличини), Нуну (сладолед и японски хорър), Ангел (крилатият инспектор)... От песните: Морис (The Joker на Steve Miller Band). От "реалния" живот: Алма, Фрида. От литературата: Рокамадур, Чебурашка, Кошчей. От географията: Чичикастенанго. И прочее... Аз съм любител на любуването, не ме питайте какво обичам, че не мога да се спра.

Най-интересното място, на което сте били?

В душата на някои хора.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Si sapis, sis apis. Ако си умен, бъди пчела. Бачкай, звънти, прави мед, гледай цветята отблизо, блести на слънцето, намери си смислен кошер, жили само в краен случай.