Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 яну 2016, 9:33, 10031 прочитания

20 въпроса: Иван Димитров

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"А може ли да прочета още един разказ?" е нещо, което навярно ще чуете, ако сте на литературно събитие с Иван Димитров. Нестихващият му ентусиазъм като автор и активист преминава на няколко нива – поет, драматург, публицист, селектор на кратки разкази в изданията "Виж! София" и "Виж! Бургас", организатор на съществуващата от седем години поредица четения "Безпризорните в неделя", а тази седмица излиза втория му роман.

Създаваният в продължение на няколко години "Софийски дует" е в книжарниците от издателство "Жанет 45" и  разказва
 история за убит при мистериозни обстоятелства писател. Междувременно Иван работи по нов театрален проект – документална постановка, за която с режисьорката Неда Соколовска прекара последните дни на 2015 г. в бежанския лагер в Харманли.


Предстои му и актьорски дебют в очакваната по-късно през тази година драма "Кораб в стая", игрален филм на Любомир Младенов. 


Като какъв човек се определяте?
Боря се със себе си всеки ден, за да остана човек, да не се поддавам на средата, да се съпротивлявам чрез това, което правя. В това отношение не мога да кажа, че съм добър или лош, позитивен или негативен. И двете съществуват в мен. Двойнствено същество съм, защото имам душа и тяло. Трябва да има баланс между двете. Предпочитам да се наблюдавам през очите на другите: нелеп шегаджия, разговорлив темерут, шемет, а ако съдя коментарите под някои постове във Facebook и публицистични текстове – толераст.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Изкуството, културата. Много искам да вярвам на здравеопазването и образованието, но за момента няма как да ми се случи. Вярвам безусловно на момента, работя с него. Мисля, че нещата трябва да се правят днес, използвайки опита от вчера, но с мисъл за утре. У нас нещата се правят с мисълта за едно оголено сега - без минало и без бъдеще. Правим се, че виждаме как се случват по света, но накрая винаги правим нашето си.



Любимият ви момент от деня?
Моментът. Любимите моменти са навсякъде около нас, но няма как да ги видим, ако не вдигнем носове от земята. Няма как да ги видим, ако не ги търсим. В една тетрадка си записвам любими моменти. Наричам я "Книга на моментите".

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Предизвикателството, че е работа. У нас изобщо не се цени интелектуалният труд. Най-голямото предизвикателство е обичайният диалог.
- С какво се занимаваш?
- Пиша?
- А какво работиш?
За мен писането е работа. Преди всичко върху себе си. Най-голямото ми предизвикателство е, че се изправям срещу света, докато съм стъпил върху книгите си и ръкописите си. В някаква степен съм като Барон Мюнхаузен. Издърпвам се сам за косата си. В крайна сметка няма кой друг да го направи, нали?

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Навеждам се, усмихвам се, разтварям широко очи и съзаклятнически му прошепвам: "Играя си. Това е една много-много голяма тайна. Моля те, не казвай на вашите, защото ако разберат, ще ми издърпат ушите."

Как си почивате?
Разхождам се, снимам, пътувам. В идеалния случай съм в къща в гората, наоколо няма никого и от време на време слагам дърва в печката. Но и градовете са много чудесни: Гоце Делчев, Берковица, Шумен, Велико Търново, Варна, Бургас, Русе, Лом, Враца (помнете!), Сопот, Габрово. Ох, много са. Важното е да си Другият, да не си оттук. В някакъв смисъл често го правя и в София. Да, почивам си, когато съм чужденец.

Какво ви зарежда?
Най-големият адронен ускорител или страната, която е навсякъде и името й е поезия (по Ева Липска). Хората на смисъла. Смисълът не е нещо огромно и тайнствено. Смисълът може да бъде да се усмихнеш, когато трябва.

Какво ви разсмива?
Хората.

Какво ви натъжава?
Хората.

Какво ви вбесява?
Хората. Допълвам, че намирам за очевидно своето собствено присъствие в тази графа, защото съм човек.

Личност, на която се възхищавате?
Стоян Камбарев, Дейвид Бауи, Роберто Боланьо, Георги Рупчев, Чавдар Мутафов, Тодор Икономов, Гео Милев, Яна Язова, Хавиер Мариас, Ева Липска, Виктор Пасков, Гари Снайдер, Чехов, Карвър, Кафка, Борис Христов, Уелбек, Туве Янсон, Тарковски, Кубрик, Рилке, Бродски, Бернар Мари Колтес, Робърт Уилсън, Димитрис Папайоану. И много, много, много други. Но като цяло на тези, които умират и възкръсват в това, което правят. Които живеят като действие. Възхищавам се на великите мъртви, които са вечно живи. И на онези, които внасят живот в този все по-мъртъв и мърляв свят.

Кое свое качество харесвате най-много?
Спонтанността, (само)критичността, категоричността. Харесвам наивността си. Вярвам в хората докрай. Въпреки всичко. Уча се да не се притеснявам. Грешим всеки ден, но повечето хора се фокусират върху грешките си и се самообвиняват, вместо да си вземат поука и да продължат да вървят по пътя си.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Безотговорността по отношение на малките детайли. Непрактичността. Недостатъчната начетеност. Крайната темерутщина понякога. Това, че когато нямам какво да кажа, не казвам нищо. Мълча си. Също липсата на памет за имена и лица, която често ме вкарва в комуникационни проблеми, но там положението е наследствено.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Току-що се разминахме на улицата и хакнах най-интересните ви лични истории, които криете от повечето хора. Спокойно, няма да злоупотребя с тях. Но историите са, за да се разказват. Споделянето не е страшно. Това е пътят към катарзиса. Леле, може да звучи страшно, но изобщо не е.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Портфейл от сестра ми и зет ми, защото бяха забелязали, че старият ми си е отишъл. Нося нещата до дупка и ги унищожавам от употреба. Последният смислен подарък, който съм направил (ако не броим неизменните книги, които подарявам под път и над път), беше mp3 плеър, с който може да се плува. Все още очаквам решението на задачата: "На колко се равняват четири гигабайта музика в плуване?"

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, защото организирам четения и събития и какво ли още не чрез него. Ужасна неизбежност. Новинарски сайтове (не един, защото принципът ми е да са поне три-четири, личен мониторинг си правя). vijsofia.bg, защото работя за тази медия и се опитвам всеки месец да излиза по един разказ. Разказите се оттеглят от медиите. Защо?

Къде бихте искали да живеете?
Тук, сега, в този момент. Само институциите и населението да са от едно по-добро бъдеще, без да са забравили миналото. Факт, не мога да живея в чужбина. Обичам да пътувам, но животът ми ще протече в тази територия, която се надявам някой ден да стане държава.

Любимите ви имена?
Запазвам минута мълчание, поглеждам ви провокативно, а после започвам да ви изтезавам по различни, но изключително болезнени начини с въпроси за любимите ви есенни листа, песъчинки плаж, бръчки на любими хора, лунички, сутрешни миризми и полъхи на вятъра през различните сезони.

Най-интересното място, на което сте били?
Хипарски събор в Босна, скуот в Берлин, музеят на импресионистите в Париж, ресторант за незрящи хора, където цари пълен мрак. В каравана из Хърватия. На Харман кая в Източните Родопи. Всъщност за българските места трябва да се мълчи, защото ще ги надушат хората, ще започнат да ходят масово там и след това някой идиот ще вземе да ги бетонира. По този повод си ще цитирам Рупчев: "Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят."

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Да знаеш, че не знаеш, е извисеност.
Да не знаеш, че не знаеш, е болест." (Лао Дзъ)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Надежда Цекулова 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 1553 прочитания

20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo 20 въпроса: Станислав Трифонов – Nasimo

Nasimo е сред хората, които проправят път на графити културата в България

20 мар 2020, 2555 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Светлана Мирчева

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10