20 въпроса: Галя Йотова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Галя Йотова

20 въпроса: Галя Йотова

9223 прочитания

© Цветелина Белутова


Галя Йотова е виждала фотографията от всички страни. Родена е в Добрич, завършва професионалната гимназия по полиграфия и фотография в София, не завършва философия, от края на 80-те работи във фотолаборатории, студиа, издания, отразява години наред фестивала за съвременно изкуство в Балчик и "Водна кула арт фест".

Най-дълго е снимала за сп. "Една седмица в София", а от закриването му през 2012 г. работи на свободна практика. Съавтор е на книгата "Софийски истории в кадър" от 2011 г. (изд. "Скалино") и ръчно направеното издание E-zero (2015).

Имала е две самостоятелни изложби, а снимките й са показвани в Лайпциг, Лодз, Варшава, Прага. Но малко от тези факти са широки известни.

"Никога не съм се афиширала особено, и то не от суета, а защото често когато някой разгласява излишно работата си, тя изглежда като подобие на друга в целия шум", казва Галя. "Иначе вече не ме интересува формата на фотографията, дали е снимана дигитално или аналогово, къде и как. За мен това мислене е минало свършено. Същевременно е трудно да се каже кое е актуалното – фактор на днешното време е, че всичко може да бъде актуално.

Сега се интересувам все повече от връзката между текста и фотографията, думите като обект на изображението."Повече по темата, както и за наученото през годините Галя Йотова ще разкаже по време на откритата си лекция "Текст и (фото)образ" в галерия Synthesis от 18:30 ч. на 4 февруари.

Като какъв човек се определяте?

Вярващ, обичащ, служещ, невярващ, необичащ, неслужещ – и истината ще е някъде между, минаваща покрай... или жена на средна възраст, средна на ръст, средно образование, средно положение, зодия Везни.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В семейството си. Само те са ми давали, без да правят сметка колко и какво. С всички останалите съм/сме счетоводители.

Любимият ви момент от деня?

Денят е моят любим момент от денонощието. Имам любими дни, имам незабравими, но все пак минали - преди години, вчера, на пясъка, в гората, вкъщи. От радост понякога взимам глобуса на уличната лампа за изгряващо слънце.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Любопитството. Удивлението. Преди дни снимах в зала "България" и още съм с мускулна треска. Страхувам се от деня, в който няма да се вълнувам.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Аз нямам проблем с петгодишните деца. С тях се разбирам, а и те ми обясняват разни неща. Пример: снимам си аз на детски концерт, ходя напред-назад с фотоапарат на врата и в един момент момиченце ме дърпа, хваща ме за ръката, показва ми мястото си и казва: "Ето, това е моят стол, тук аз седя, ако може повече снимки, моля! – и сочи към себе си - Разбрахме ли се?"

Как си почивате?

Бягам. По познати и по-непознати пътеки в планината, в града, и навътре - в маршрутите на книги, тунели.

Какво ви зарежда?

Доверието. Любовта. Най-баналното е скъпо, рядко се среща, но прави живота поносим.

Какво ви разсмива?

Не помня. Смехът е сгряващ сироп и лекува забравата. Спомням си, да, дори днес се смях на нещо, но какво ли беше?

Какво ви натъжава?

Умората на възрастта и "мъчителният опит на собственото смаляване" (Макс Фриш), студа в отношенията, погледът на досада и отвращение, с който понякога ме гледат познати и непознати.

Какво ви вбесява?

И пак Макс Фриш: "Общество, което произвежда смърт както никога досега, но смърт без отвъдност, а без отвъдност има само настояще и по-точно казано – мигновеността на нашето съществуване като празнина пред смъртта." Това е от бележките му през 1982 г. Няма промяна. Само бягствата ни се увеличиха, но те са за у-реден, не за от-реден живот.

Личност, на която се възхищавате?

През различни моменти съм се възхищавала на различни хора. После ми е минавало. Нямам идоли, нямам любими учители. Имам герои - в книги и наяве - като брат ми, който ме е възпитал да се съмнявам в личностите, на които всички се възхищават.

Кое свое качество харесвате най-много?

Отговорност и изпълнителност.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Непостоянството, колебанието. Но, както казвам, много ми е трудно да се променя, трябва да се сменя.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?

Исках да съм музикант, певица, художник. Е, не съм нищо от изброеното, но имам късмета да срещам музиканти, да ги снимам и да живея с художник.

Последният подарък, който направихте/получихте?

За Нова година направих картички с мои снимки, които да продавам. Нищо не излезе от търговското ми начинание, затова подарявам наред. Преди малко изпратих едни снимки и казаха, че ще ми пратят подарък. Последният подарък ми предстои.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Пощата си, Facebook, защото, независимо че ми знаят мейл и телефон, някои упорито се свързват с мен само там. Третото е смес от новини, музика, филми.

Къде бихте искали да живеете?

Тук. Но искам да отивам някъде, после да се връщам. Отново тук.

Любимите ви имена?

Валерия, Християна, Йото, майка, батко, Сава.

Най-интересното място, на което сте били?

През януари миналата година бях в Италия, уж по работа. Казвам уж, защото един ден слязох от влака и се озовах в зимна Венеция. Първата ми мисъл тогава беше, че съм героиня от филм със заглавие "Полунощ във Венеция". В книгата си "Миналото е чужда страна" Дейвид Лоуентал казва "носталгията е памет, от която е отстранена болката". Онзи първи поглед във Венеция ме накара да се разплача от болката на изживяно щастие.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"За което не може да се говори, трябва да се мълчи." (Лудвиг Витгенщайн)

Галя Йотова е виждала фотографията от всички страни. Родена е в Добрич, завършва професионалната гимназия по полиграфия и фотография в София, не завършва философия, от края на 80-те работи във фотолаборатории, студиа, издания, отразява години наред фестивала за съвременно изкуство в Балчик и "Водна кула арт фест".

Най-дълго е снимала за сп. "Една седмица в София", а от закриването му през 2012 г. работи на свободна практика. Съавтор е на книгата "Софийски истории в кадър" от 2011 г. (изд. "Скалино") и ръчно направеното издание E-zero (2015).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Много приятно интервю!
    Усеща се, че в него няма нито една фалшива дума; усеща се, че говори интелигентна жена-творец!
    Успехи, Галя!

  • 2
    thelastghost avatar :-?
    Ghost

    Очевидно е, Везните в нея доминират...без значение ръстът, образованието и всичко останало...:)
    Сладурана !!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

20 въпроса: Bluba Lu

20 въпроса: Bluba Lu

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK