С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

2 3 фев 2016, 9:14, 9844 прочитания

Гражданинът Грозни

Николай Грозни за дългия път обратно към България и спечелилия признанието на Пати Смит автобиографичен роман

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Когато бях на кино с по-малката си дъщеря, за да гледаме филм с Джъстин Бийбър, тя плачеше от щастие, аз от срам." Николай Грозни не обича компромисите – непримирим е със средата, в която отраства като обещаващ и впоследствие изключен пианист в Националното музикалното училище в София през 80-те години, за последните две десетилетия сменя 35 адреса из САЩ, Индия и Франция, а в търсенето на повече творческа свобода прави завой от музиката към литературата с преходен период, посветен на медитацията и тибетския език. През годините прозата му печели място в издания като New York Times и The Guardian, но едва сега името му започва да става по-известно в България. Причината е първата му книга за нея.

Той описва "Вундеркинд" като "до голяма степен" автобиографичен роман. Появява се след други мемоарни книги, но посветени на петте му години в Индия през 90-те. Написан е на английски в период от три години и е издаден през 2011 г. Появява се на български едва сега, а Николай е също така автор на превода, въпреки че според него става въпрос за пренаписване. "Единственият начин да разказвам истински за минало събитие, е да го направя от дистанция, и изборът да пиша на английски, е част от изграждането й. Когато си още "вътре" в проблема, ти самият си проблем и не можеш да се погледнеш отстрани."
 
А както пише в послеслова, това, че чак сега поглежда към този период от живота си, "не се дължи на моето близо двайсетгодишно странстване, а по-скоро на това, че не бях странствал достатъчно дълго". На своите 336 страници и глави, озаглавени на сонати и етюди, Николай Грозни хваща здраво за ръка и повежда през коридорите, скритите стаи на училището, мислите на преждевременното порасналите и емоционално несръчни герои, пристрастните и верни на социалистическия строй учители.
 
"Идеята ми беше да представя субективен поглед към този период, без да твърдя, че моята истина важи за всички – все пак на много хора може да им е било спокойно тогава", казва 42-годишният писател, роден като Николай Гроздински и от почти година отново живеещ в София. Разговаряме в Деня на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим, на маса с покривка от стилизирани изрезки от "Работническо дело", а измежду разказите той споделя, че не намира града за чак толкова променен. Като че ли съвсем намясто в началото на книгата си той пише: "Но амнезията не запечатва миналото, нито пък заключва вратата към смъртта. Има друго време, време във времето, което не се претопява в бъдещето. Има друго настояще, което продължава да се разплита в миналото."
 
За Грозни мястото на историята е символично. "Музикалното училище беше олицетворение на сблъсъка между красивото и грозното, на разликите в поколенията и на тази система, в която учителите едновременно не знаят да свирят и са агенти на ДС. Това на свой ред създава машина за изпращане на децата на комунистическия елит в "прогнилия" Запад чрез стипендии. Почти всички тогава бяха връзкари", спомня си Николай, който вече е получил позитивни отзиви от хората от този период, с които все още поддържа връзка и едно "не беше точно така" от случайно видяна съученичка в зала "България". И, да, точно така, тя е била от онези с връзките.


 
"Вундеркинд" е на пазара от издателство "Сиела".

 
На фона на първите сексуални преживявания, конфликти между приятели и бунтарски настроения Николай описва и начина, по който детството на всички около него е изцяло запълнено от пианото и одобрението на учителя.
 
"От време на време излизах да си играя с другите, но всичко останало беше свирене. Вероятно на това се дължат всичките пътувания. Те са моят опит да изживея това, което съм пропуснал, както и да придобия усещането за самостоятелност. В момента, в който се озовах в Щатите и започнах да се издържам сам, си дадох сметка, че мога да управлявам живота си, да взимам решения и че това, че съм свирил 15 години на пиано, не означава, че трябва да го правя цял живот", казва Николай, който продължава музикалното си образование в "Бъркли".
 
В САЩ работи "всичко" – миене на чинии, боядисване, бил е хамалин, готвач, барман, сервитьор. "И съм много благодарен на този опит, тъй като така опознах Щатите отвътре. Бих се върнал с най-огромно удоволствие, чувствам се напълно у дома там, но тук, чисто финансово по-лесно мога да си позволя да правя това, което обичам, без да си ми нужни три други професии. Ако се замислите, това е и причината толкова много американски писатели да не пишат в САЩ."
 
В англоезичния свят "Вундеркинд" е посрещнат с добри отзиви, включително от изненадващи места. Трудно е да си представим как Пати Смит чете из нюйоркските улици роман за София през 80-те, но тя е сред първите впечатлени и го определя като "дар за сетивата", а прозата на Николай като "искряща и проникновена". "Тя ми е като идол, така че ме досрамя да потърся контакт с нея – нещо, за което сега съжалявам."
 
Всъщност съвременната, а не класическата музика се оказва утехата от "цялата тази идиотия в училище". Led Zeppelin и The Cure са в саундтрака на този житейски период. "От малък се интересувах от рокендрол, пънк, уейв, макар че нямах много възможност да споделям това. Проблемът с класическите музиканти е, че тъй като свирят от много малки, голяма част от тях се превръщат в занаятчии. Ти си развиван по подобие на един обущар – той поправя един вид обувки и не го интересува дали в съседния град някой прави мокасини. Оттам нататък интересът им към музиката често е минимален, понякога го няма въобще. Те не знаят как тя може да се превърна в катарзисен момент."
 
А кога той разбира, че литературата също може да донесе подобно усещане? Прескачаме към периода, в който той е на 21 години и отпътува към Индия, за да стане будистки монах. Въпреки че атмосферата на страната го провокира към "тотално вътрешно преобръщане" и се е чувствал най-щастлив (въпреки маларията и дизентерията), петте години там завършват с депресия. "В началото ми беше интересно и забавно, но после ми стана ясно, че от добрата философия се е родила система, която е поредната догма и машина за посредственост. Просто един различен начин да си част от онази месомелачка от The Wall на Pink Floyd."
 
В края на този период, през 1998 г., той започва да пише първите си разкази. Може би малко късно, като се има предвид, че израства в семейство на "книгомани", а баща му съвместява лекарската професия с писане. Творбите на Керуак, Бъроуз, Селинджър и Вонегът са сред ранните и продължителни влияния на Николай, а тези личности го карат да прави някои не особено позитивни паралели с настоящето.
 
Преди да се завърне в София, той прекарва четири години в близост до Монпелие, Франция. Тогава излиза и най-скорошният му роман на английски – Farewell, monsieur Gaston, издаден от популярното парижко издателство Shakespeare & Company. Историята е свързана с погледа му върху настоящето – всички герои носят маски, а основният персонаж е описан като "напълно ограбен от идентичността си".
 
"Омръзнали са ми шаблоните за разкази и романи, затова и почти не намирам нови автори, които да ми харесат. Не виждам и желание от страна на новото поколение да вникне отвъд зададеното й, отвъд корпоративните интереси, така превзели всеки слой на изкуството. А сега, когато само скролваме във Facebook, без да четем, е толкова трудно днес да се съсредоточим върху един сложен текст", критичен е Грозни, който също така не вижда особен смисъл в прицелването към кариерен успех – за него такъв не съществува, ако искаш да върви ръка за ръка с качеството. Опитът покрай агента му не е особено приятен – срещите с големи компании често започват с разговори за таргет аудитория, преминават през имена, които Грозни цитира като влияние, но издателят не е чувал и завършват с разочарование.
 
"Нещо повече - рядко издателствата четат книгите – в повечето случаи агентите са тези, които редактират и донасят един готов продукт. В момента литературата е като хазарт с твърде малки залози. Всички големи къщи се издържат от корпоративните мишки с бестселърите и останалите проекти са на минус. Ще бъда напълно щастлив, дори и в бъдеще да работя само с малки издателства или ако се наложи да се самоиздавам. В крайна сметка един средно успешен писател печели колкото сервитьор в McDonalds, след като плати данъците и на агента си, така че дали си с големите или не – няма значение. По-достойно е да не се обременяваш твърде много с цялата индустрия."
 
И бързо уточнява, че тези размисли не са плод на остаряло мислене, а искрено му липсват личности, които да горят в това, което правят, които да напускат удобствата си. Личности като Селинджър, Дейвид Боуи, Лу Рийд.
 
Интересно, че една песен на Боуи от 70-те идеално описва Николай: "Sometimes you get so lonely / Sometimes you get nowhere / I've lived all over the world / I've left every place." Но като че ли най-накрая той е готов да превърне София отново в постоянен адрес.
 
"Вундеркинд" е на пазара от издателство "Сиела". Под неговия знак се разпространява и предишната му книга "Крака на костенурка".


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да откриеш звука на дървото Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

20 сеп 2019, 436 прочитания

20 въпроса: Магдалена Малеева 20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

20 сеп 2019, 932 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Мария Барбудова

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата