С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 17 фев 2016, 9:25, 10573 прочитания

20 въпроса: Силвия Чолева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"но това е сън / отдавна тази къща е съборена / отдавна сме сами навън" гласи финалът на едно от стихотворенията в "От небето до земята". Това е новата творба на Силвия Чолева, с която тя отбелязва завой обратно към поезията след сборника с разкази "Гошко". Това е първата й книга с поезия от 2007 г. насам, когато се появява "Писма". Резултат е от близо осемгодишна работа, встрани от белетристиката и публицистиката. 

Безкомпромисното отношение към литературата и желанието й да мислим за поезията отвъд лайфстайл представата за нея продължава да личи и от другите дейности на Чолева. Може да я слушате като водещ по програма "Христо Ботев" на БНР, а междувременно тя продължава с дейността на ориентираното изцяло към поезията издателство "ДА". Последните две книги в каталога му са "Живо месо" на Пейчо Кънев (която ще бъде представена на 26 февруари в "Перото") и "Невидима ръка" на полския автор Адам Загаевски. До месец под знака на издателството й се очаква и "Битката за теб" на Марин Бодаков. 


"От небето до земята" се разпространява от "Жанет 45" и ще бъде представенa днес от 19 ч. в Театралната зала на Софийския университет.


Като какъв човек се определяте?
Наивен. Често се чувствам използвана. Раздавам се прекалено. Емоционален – бързо се паля. Не мога да споря. Понякога съм лоша, викам, но ми минава бързо. Е, има едни рани, които още кървят... Работохолик – изтощавам се до припадък. Влюбчива съм. Обичам веселите купони, приятелите, да пътувам. Мразя насилието.
 
Нещото, в което вярвате абсолютно?
В изкуството. В "красотата ще спаси света". Вярвам в иронията, която прави света по-поносим.
 
Любимият ви момент от деня?
Привечер. Светлината тогава. Нощта предстои...
 
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да съчетая толкова различните неща, които правя. Да успея въпреки това да оставя свободни пространства за наблюдение и изучаване на света. Да продължава да ми е интересно. Да извоювам време за писане. И за четене, но не по работа! В писането – да устоя на съмнението дали става това, което пиша, дали не... Писането е предизвикателство само по себе си.
 
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
"Разказвам истории, които не свършват" – цитат от книгата ми "Зими и лета". Ще му прочета едно детско стихотворение или приказка, после ще седнем на компютъра и заедно ще пробваме как става.
 
Как си почивате?
Някои тогава четат, гледат филми, театър, на мен работата ми е такава, че това е част от нея. Затова мога да си "почина" например когато кося тревата в двора. Като хапваме и пийваме с приятели. Като гледам природа. Като спя.
 
Какво ви зарежда?
Зареждам се сред природата, но не съм активна, а по-скоро предпочитам да я наблюдавам. Когато отворя вратата на двора на къщата ми в село Енина, напрежението, умората, раздразнението се изпаряват. За съжаление ходя рядко там и всеки път започвам с разчистване и подреждане отначало, но това не ми тежи – напротив, зарежда ме, хубаво ми е. После сядам на чардака, пуша и гледам.
Зареждам се също от изложби, действат ми директно. Зареждат ме и пътуванията – да гледам през прозореца на автобуса, на влака, на колата. Пътуване на палубата на ферибота, пръските вода, гларусите, които грабват бисквита от ръцете ти. Не обичам да летя със самолет, но летя. За последно до Любляна и до Осло. А като съм влюбена, съм най-заредена. Направо искря.
 
Какво ви разсмива?
Обичам да се смея. Димитър Пенев, Бойко Борисов. Шега. Монти Пайтън, Людмил Станев. Людмил е голям талант!
 
Какво ви натъжава?
Българската действителност. Съсипва ме отношението у нас към децата, старите хора, към лудите, към животните... Огрубяването, опростачването, безпардонността, посредствеността, която воюва и завоюва още и още. Неглижирането, унижаването на хората на изкуството, най-общо казано. Ужасява ме това, в което се превръща България. И не, не се успокоявам, че някъде другаде също било така. Така не е никъде, поне в Европа.
 
Какво ви вбесява?
Политиците ни. Журналистиката у нас. Простащината, лъжата, кражбата (много се краде в тази държава), наглостта, напористото бутане напред на всяка цена. Отнася се и за литературните среди.
Вбесява ме престъпното отношение към архитектурата на София, обезличаването й, това, че съзнателно се оставят да се рушат прекрасни сгради, подмяната на облика на града. То важи не само за София. Вбесява ме неспособността на Европа да реагира адекватно на бежанската криза.
 
Личност, на която се възхищавате?
Фреди Меркюри.
 
Кое свое качество харесвате най-много?
Откритостта. Енергичността. Това, че не се отказвам въпреки всичко.
 
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Емоционалността. Искам да съм с хладен ум и горещо сърце. Само сърцето е такова засега...  Да съм висока, слаба и с дълга руса коса... Това последното го исках в шести клас.
 
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да рисувам. Щеше ми се да съм художник. Но и писател става.
 
Последният подарък, който направихте?
Винтидж бутилка-ваза и книга. Обичам да подарявам, все се старая да избера нещо, което ще хареса на човека, който ще го получи, но накрая избирам това, което аз харесвам... Обичам да получавам подаръци, избрани точно за мен, и ги ценя особено. Десет години нося един такъв.
 
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Внимавам да съм там по работа – двата си имейла и Facebook, страницата на БНР. Google maps - така пътувам.
 
Къде бихте искали да живеете?
Сред природата. Имам два любими града – Прага и Лондон. Малко ми е късно за тях. Някой ден бих отишла да живея сред зеленина. Бих искала да има вода наоколо – езеро, река, море, океан. И повече тишина!
 
Любимите ви имена?
Нона и Никола – на децата ми.
 
Най-интересното място, на което сте били?
Норвегия. Едно лято. Беше пътуване през страната със зелен форд "Ка" и с две приятелки. Пресякохме страната напряко – от югоизток, от Осло, на северозапад до Ондалснес, после до Берген на юг и обратно към Осло. Пътувахме през фиорди, покрай фиорди, реки водопади, изкачихме се по Тролската пътека – отгоре долината в ниското изглеждаше досущ като Муминската долина, през дъжд, мъгла и слънце. За първи път видях/помирисах разпръсквачка на оборски тор по една нива. Гостувахме на едно норвежко семейство, а в Берген спахме в най-хубавия ретро хотел, на връщане минахме през Телемарк – вълшебно плато на върха на света. Ядохме сандвичи в колата, пихме бира, снимахме се, снимахме водата, която не може да се заснеме, загубих си жълтите очила (убедена съм, че ми ги открадна трол, защото беше на онази пътека), колата не се развали нито веднъж освен малкия инцидент на тръгване – не се отваряше капачката за маслото, но то беше още в Осло, на бензиностанцията, не броим незатвореното шише с масло за колата, което някак си се разля по пода, светлината през всичките тези шест дни постоянно на път, надрусани с природа, уморени от красота... и дори не можахме да се скараме както трябва... Този форд "Ка" вече е продаден, а ние трите едва ли някога вече ще пътуваме заедно напряко през Норвегия по време на белите нощи. Благодаря, благодарна съм. Бях щастлива.
 
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Верните думи не са красиви, красивите думи не са верни. Нещо такова.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4344 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1561 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Без план Б

Българската актриса Мариета Мелроуз за образованието в Лондон, живота в Лос Анджелис и филма за ГДР

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10