20 въпроса: Люба Халева

Ако не само прозата, но и оформлението към последните български издания на Етгар Керет, Зейди Смит, Туве Янсон и Даниил Хармс ви е привлякло вниманието, може да благодарите на Люба Халева.

Работата й ще насочи погледа ви към три нови заглавия в каталога на "Жанет 45": сборникът "Периодичната система" на Примо Леви (част от илюстрираната от нея поредица "Кратки разкази завинаги"), излизащата на твърди корици "Избрани стихотворения" на Т. С. Елиът и книгата с приказки на Маргарит Минков "Весел гъделичкащ смях".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На 1 март от 18 ч. в Литературен клуб "Перото" може да видите илюстрациите към последния проект под формата на изложба. Повече от творчеството на Люба може да видите на cargocollective.com/lubahaleva.

Като какъв човек се определяте?
Обикновен в необикновена ситуация.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
В майчината любов и вселенската справедливост.



Любимият ви момент от деня?
Хрумването на идея изневиделица, свързана с нещата, по които работя, дори да се окаже впоследствие, че не става.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да запазим с нея свежи и непринудени отношения, защото знанието, което трупам, често ме прави по-колеблива.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Повечето са ми колеги.

Как си почивате?
Ако здраво съм се потрудила, всеки миг след това е блажена почивка. Мога и на някоя трамвайна спирка да си почина добре.

Какво ви зарежда?
Смяната на сезоните, възможността да уча и да греша, добрата дума.

Какво ви разсмива?
Самоиронията най ме разсмива. Хич не обичам да ми разказват вицове, чувствам се задължена да се смея накрая, и се напрягам.

Какво ви натъжава?
Пропиляването на възможности. Често и осъществяването им.

Какво ви вбесява?
Чак да ме вбесява… Самоувереното невежество, бъркането на добротата и почтеността със слабост и глупост. Предразсъдъците и патриотизъм, лъхащ на расизъм, ме плашат.

Личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се на човека, който строи мост, а не пресушава река, за да премине.

Кое свое качество харесвате най-много?
Че бързо ми минава и лесно прощавам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Не са малко, но и без тях не мога, защото често са двигатели на добрите ми качества. Например страхът ме прави по-отговорна. Живеем си задружно.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Талантът да се изразявам с думи. Да мога да карам кола и да стана таксиметров шофьор, ако се наложи.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Книги.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Google, Gmail, blogspot.com, все по-рядко Facebook (много е освобождаващо).

Къде бихте искали да живеете?
Сигурно тук, понеже, ако страшно исках, щях вече да съм на друго място, но няма да е лошо все пак, да е в някой апартамент от трийсетте години на миналия век.

Любимите ви имена?
На хората, които обичам.

Най-интересното място, на което сте били?
В магичността на детството, там границите между възможно и невъзможно са най-размити. А местата, до които е възможно придвижването с превозно средство и искам да се върна, са Ню Йорк или Амстердам, като добавя Барселона и Рим, то няма други места, на които съм ходила! Обичам например и Нева Мичева да ми разказва къде е била и какво е видяла. Книгите и те разказват.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Вярвам, че прекият път убива смисъла.