Като какъв човек се определяте?

Обикновен в необикновена ситуация.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В майчината любов и вселенската справедливост.

Любимият ви момент от деня?

Хрумването на идея изневиделица, свързана с нещата, по които работя, дори да се окаже впоследствие, че не става.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да запазим с нея свежи и непринудени отношения, защото знанието, което трупам, често ме прави по-колеблива.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Повечето са ми колеги.

Как си почивате?

Ако здраво съм се потрудила, всеки миг след това е блажена почивка. Мога и на някоя трамвайна спирка да си почина добре.

Какво ви зарежда?

Смяната на сезоните, възможността да уча и да греша, добрата дума.

Какво ви разсмива?

Самоиронията най ме разсмива. Хич не обичам да ми разказват вицове, чувствам се задължена да се смея накрая, и се напрягам.

Какво ви натъжава?

Пропиляването на възможности. Често и осъществяването им.

Какво ви вбесява?

Чак да ме вбесява… Самоувереното невежество, бъркането на добротата и почтеността със слабост и глупост. Предразсъдъците и патриотизъм, лъхащ на расизъм, ме плашат.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на човека, който строи мост, а не пресушава река, за да премине.

Кое свое качество харесвате най-много?

Че бързо ми минава и лесно прощавам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Не са малко, но и без тях не мога, защото често са двигатели на добрите ми качества. Например страхът ме прави по-отговорна. Живеем си задружно.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Талантът да се изразявам с думи. Да мога да карам кола и да стана таксиметров шофьор, ако се наложи.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Книги.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Google, Gmail, blogspot.com, все по-рядко Facebook (много е освобождаващо).

Къде бихте искали да живеете?

Сигурно тук, понеже, ако страшно исках, щях вече да съм на друго място, но няма да е лошо все пак, да е в някой апартамент от трийсетте години на миналия век.

Любимите ви имена?

На хората, които обичам.

Най-интересното място, на което сте били?

В магичността на детството, там границите между възможно и невъзможно са най-размити. А местата, до които е възможно придвижването с превозно средство и искам да се върна, са Ню Йорк или Амстердам, като добавя Барселона и Рим, то няма други места, на които съм ходила! Обичам например и Нева Мичева да ми разказва къде е била и какво е видяла. Книгите и те разказват.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Вярвам, че прекият път убива смисъла.