"Да ви звуча като човек, който скоро ще стане на 85", пита разпалено говорещият по Skype Тед Кочев. Канадският режисьор с български корени току-що е издал третата си книга с поезия и без проблем може да цитира стихове на Т. С. Елиът. Но причината да го потърсим е предстоящото му гостуване на "София филм фест". В началото на март той пристига в България за две седмици, в които ще приеме Наградата на София и ще се срещне с почитатели на 12 март в Дома на киното. Последният път, когато посещава страната, е през 1963 г.
Роден е в Торонто като Величко Тодор Костадин Кoчев, по документи Уилям Теодор Кочев. "Фамилията на баща ми е била Цочев, но в Канада са я променили на Кочев - за по-лесно. А когато започвах да работя в телевизията, шефът ми ме кръсти Тед, тъй като твърде много хора се обръщаха, когато извикаше Бил", разказва Кочев, който всъщност все още може да говори български, а с брат си се поздравяват на "стари кокали". "Mайка ми така и не научи добре английски, така че винаги съм си говорил с нея на български. Жалко, че съм вече стар вампир и забравям думите."
Живеещият в Лос Анджелис режисьор е познат предимно с работата си по "Рамбо: Първа кръв" (1982), с австралийската класика и един от любимите филми на Скорсезе Wake in Fight (1971), с наградения със "Златна мечка" The Apprenticeship of Duddy Kravitz (1974) с Ричард Драйфус. Дългата му кариера в киното и телевизията го е срещала още с Ник Нолти, Джийн Хекман, Патрик Суейзи, Бърт Рейнолдс, Джейн Фонда, Дейвид Духовни, Чарлз Бронсън.
Тед Кочев е член на Филмовата академия на САЩ и последните месеци са били запълнени с гледане на кандидатите за оскари. Изпраща поздрави на Стефан Командарев за чудесната му работа по "Съдилището", който отпадна преди финалния кратък списък.
Като какъв човек се определяте?
Темпераментен и философски мислещ за света човек.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Мисля, че няма такова нещо! Може би вярвам в киното и в красотата. Тя е много голяма мистерия за мен – често се питам защо се нуждаем от нея в живота, не само физически, но и естетически.
Любимият ви момент от деня?
Късно вечер.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да направя качествен филм или качествена книга. Предполагам най-голямата трудност в процеса е да реализираш това, което до един момент е само в главата ти.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Създавам филми.
Как си почивате?
Като слушам класическа музика, най-вече Моцарт, Бетовен, Брамс, Дебюси, Стравински.
Какво ви зарежда?
Трудно ми е да отговоря, тъй като така или иначе съм изключително енергичен човек. Може би ми личи?
Какво ви разсмива?
Самият живот. Смятам хумора за нещо много важно – както при хората, така и в изкуството. Все пак животът е един трагичен фарс и съчетание от болка, красота и абсурдност, и трябва да се научим тези неща да ни забавляват.
Какво ви натъжава?
Крайните несправедливости.
Какво ви вбесява?
Когато до несправедливостта застане и жестокостта.
Личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се на много креативни хора, например любими режисьори като Микеланджело Антониони или поети като Т. С. Елиът. Обичам хората, които създават.
Кое свое качество харесвате най-много?
Емпатията.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Понякога съм малко избухлив.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Като бях на осем, свирех на виола и спечелих златен медал в конкурс за млади музиканти. Така че това, което не постигнах, е реализация в музиката.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Наскоро съветвах една актриса, която се нуждаеше от насоки за развитието на таланта си. Мисля, че да помогна на някого е най-добрият подарък, който мога да му направя. Иначе наскоро ми подариха скулптура на мечка.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Не знам за три, но най-често посещавам New York Review of Books (nybooks.com). Запален читател съм и обичам да се осведомявам за актуалните заглавия, особено в поезията.
Къде бихте искали да живеете?
Може би на мястото, на което съм в момента – Нуево Ваярта в Мексико, близо до Тихия океан. Написах и трите си стихосбирки тук.
Любимите ви имена?
Мордекай, като моя добър приятел в продължение на над 40 години – вече покойния писател Мордекай Ричлър. Един от синовете ми носи същото име.
Най-интересното място, на което сте били?
Навсякъде! Покрай киното съм имал възможността да снимам къде ли не и съм се чувствал добре навсякъде. Живял съм в Италия, Франция и Великобритания, така че обожавам Европа.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Литературата на Чехов е едно от най-големите ми влияния. Когато веднъж трябва да защити моралността на творчеството си, той казва: "Не съм съдия на героите си, аз съм техен свидетел."
