Усещане за бъдеще

"Искам да създам една история вместо да я показвам или разказвам", обяснява Антони Райжеков по време на лекция в Националната художествата академия пред слушащи с интерес най-вече млади хора. Дори и инсталациите на живеещия от осем години във Виена артист понякога да звучат твърде абстрактно за незапознатите, той може добре да обоснове решенията си, а в процеса да изглежда като дете, току-що направило откритие. А ентусиазмът не е плод на моментни постижения, а на дълъг и криволичещ път между традиционните форми, музиката, технологията и аудио-визуалните експерименти.

"Да изкараш детството си в театъра и сред реквизитите е истински рай", разказва 35-годишният Антони, който на пет прави дебют на сцената на Младежки театър като... брейк танцьор. Причината за това нестандартно начало в изкуството е, че израства в актьорско семейство. Детството му е белязано и от силния интерес към фантастиката – попитан за любими автори, веднага казва Станислав Лем. Завърша режисура и актьорско майсторство в НАТФИЗ – дипломира се със "Завръщане" на Пинтър в "Апартамента", играе дори на места като "Хамбара", а визитката му като млад театрален режисьор включва "Крап" по Бекет с Наум Шопов в Народния театър. Описва работата си с него като "великолепно и магнетично изживяване".