С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 31 мар 2016, 9:16, 6779 прочитания

20 въпроса: Михаил Вешим

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Срещаме Михаил Вешим в средата, в която е потопен от над три десетилетия – като част от екипа на сатиричния в. "Стършел", на който към момента е главен редактор. Или както той би се изразил – главен стършел. Извън ежедневната си работа той е автор на тринадесет книги, сред които изследващите по хумористичен начин културните различия, плоските предубеждения и национални клишета "Нашингтон", "Английският съсед" и последната му до момента "Руският съсед".

Като какъв човек се определяте?
Забавен за околните, на моменти трудно поносим за най-близките. Сериозен към работата си, който иначе не се взима насериозно.


Нещото, в което вярвате абсолютно?
В силата на хумора да направи света по-добър.

Любимият ви момент от деня?
Рано сутрин. Разходка из гората около Телевизионната кула, и то сега, когато пролетта събужда природата. Дървета цъфтят, птички пеят, някъде по алеите някой свири на флейта - вълшебната флейта... След такъв един час "волна програма" по-лесно понасяш "задължителната" на предстоящия ден.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Вицът. В търсене на добрия виц прекарах живота си дотук, но само понякога го намирах. Търсенето продължава.



Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Аз на жена си не мога да го обясня... Понякога, когато ме види, че зяпам отнесено през прозореца, тя ще рече: "Ти нали нямаш работа – иди до магазина!" Или: "Вземи прахосмукачката, вместо да си губиш времето с глупости!" Може би едно дете по-добре би ме разбрало без думи, само като си сложа клоунски червен нос...

Как си почивате?
Най-често с любима книга или с любим диск. Срещам се с приятели, които задължително са с чувство за хумор – така, в шеги и закачки, се раждат нови смешки.

Какво ви зарежда?
Хуморът от живия живот. Неочакван надпис върху фасада, изтървана реплика в трамвая, парадоксална случка на улицата. Например - питам един продавач на вестници "имате ли "Стършел", а той ми отвръща: "Не, но си вземи "Пчела и кошер"! – такъв виц сам не мога да измисля.

Какво ви разсмива?
Смешен филм, но не комедия от Холивуд, смешна пиеса, но не от сегашния репертоар на Сатиричния театър. Честите срещи с писатели, които чувствам като близки приятели – например тримата чехи Хашек, Чапек, Бохумил Храбал. Или пък хрумванията на Уди Алън.

Какво ви натъжава?
Глупостта без граници.

Какво ви вбесява?
Простотията "сан фронтиер".

Личност, на която се възхищавате?
Алеко Константинов.

Кое свое качество харесвате най-много?
Самоиронията. Мога да се гледам насмешливо отстрани.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Пак ще спомена Уди Алън. Той казва: "Почнах да правя списък на недостатъците си и стигнах само до точка първа: понякога си забравям шапката." Аз пък често си забравям шапката.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Музикален. Цял живот съм искал да бъда музикант в рок група, а ми липсва слух. Навремето учителят по пеене твърдеше, че няма музикални инвалиди по рождение, всеки с труд може да се научи. Затова ме караше да свиря в училищната фанфарна музика. Опитах с всички инструменти – навсякъде провал, нито един верен тон. Накрая ми дадоха да нося тъпана, защото бях якичък, а едно по-слабо дете го удряше до мен. Така започнах кариерното си развитие - като полутъпанар, и цял живот внимавам да не стана цял..

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих на една приятелка от Мюнхен абонамент за "Стършел" – единственото нещо, което мога да подаря на човек, който си има всичко.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Тук ме хващате неподготвен. Напоследък, като срещнеш някой познат и го питаш "как си", той отвръща: "Виж ми сайта!" Не искам да гледам сайтове и фейсове във виртуалния свят, а хора в живия живот.

Къде бихте искали да живеете?
През 80-те исках да живея по пътя между Созопол, Каваците и Веселие, но сега там няма живот.

Любимите ви имена?
На децата ми – Вяра и Боян.

Най-интересното място, на което сте били?
Макао. Оттам през 1988 си изпратих открита картичка до самия себе си с текст: "Бай Михале, тук е много хубаво, аз оставам, ти – както искаш! Бай Михал." Картичката сигурно доста е озадачила спецслужбите - пристигна три месеца след като се бях върнал в София.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Бъди естествен, но не като естествен гьон!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4050 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1522 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Stay True People: Соня Стоянова (видео)

Която остави вятъра да разпилее предишния й живот

Още от Капитал
Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10