20 въпроса: Крис Шарков
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Крис Шарков

Капитал

20 въпроса: Крис Шарков

9410 прочитания

Капитал

© Цветелина Белутова


Театралният режисьор Крис Шарков винаги е знаел каква ще бъде професията му и на какво ще отдаде живота си. Устремеността и последователната му работа все по-често се отплащат: поставената от него пиеса "Лив Щайн" на германско-грузинската авторка Нино Харатишвили е актуалният носител на "Икар" за най-добър спектакъл. Междувременно вече замисля следващия си проект – напълно независим и отбелязващ завой към пърформънса.

"Лив Щайн", история за "съвременния човек, вгледан в руините на личния си живот", е на голямата сцена на Малък градски театър на 17 април, а също така на предстоящите издания на фестивалите "Тарарабумбия" в Благоевград (18 май) и "Варненско лято" (2-3 юни). "Доходно място" (по Александър Островски) ще се играе на 9 април в Драматичен театър – Варна, мястото, на което дебютира преди шест години с "Макбет" на Хайнер Мюлер.

Като какъв човек се определяте?

Търсещ нещо между постчовека и неочовека.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В нуждата на човека от вяра – независимо дали в Бог, в друг човек или в театъра например.

Любимият ви момент от деня?

Споделеният. Но с времето все повече откривам силата на сутрините, каквито и да са те.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да правя от противоречиви неща напълно закономерни и естествени – например невидимото във видимо, жестокото в нежно, неутилитарното в смислено.

В прозаичната страна на въпроса има и друг отговор – да убедя театралния директор, че има нужда от хубав и артистично свободен театър. Ужасна работа.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Събираме се с едни красиви хора за 2-3 месеца и започваме да се разкриваме.

Как си почивате?

В моята работа почивка и работа имат малко по-специфични значения. Понякога си почивам с работа, друг път ме изморява почивката.

Какво ви зарежда?

По-рано – изкуства, предимно съвременни визуални, европейски театър и кино. Сега все повече енергията на конкретните хора.

Какво ви разсмива?

Някои от последните неща на Иво Димчев. Не просто ме разсмиват, смея се с глас.

Какво ви натъжава?

Несправедливостта. Не толкова социалната, а онази кармично зависимата.

Какво ви вбесява?

Да имаш мнение за нещо, без да си успял да вникнеш в него. (За това огромен принос имат и социалните мрежи.) Ровенето в смартфоните по време на театър. Говоренето на "ти" в таксита и магазини.

Личност, на която се възхищавате?

Ужасно много. Като цяло маргиналите с класа.

Кое свое качество харесвате най-много?

Способността да различавам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Нелогичните ми очаквания понякога; мързелът при липса на вдъхновение; невъзможността да изразявам самочувствието си в дадени моменти.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?

Някакъв музикален.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последният точно не знам, но в последно време съм подарявал и получавал много сапуни.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Свръхтривиално: Google, Facebook, Instagram.

Къде бихте искали да живеете?

В София, но такава, каквато трябва да бъде. Във всеки случай бих живял на стари години в Барселона.

Любимите ви имена?

Шарлот(а).

Най-интересното място, на което сте били?

Имам усещането, че най-интересното все още не е посетено, но засега това май е Осло.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Да, аз съм мечтател, но именно това ме държи близо до реалността."

Цитат от "Китайката" на Жан-Люк Годар.

Театралният режисьор Крис Шарков винаги е знаел каква ще бъде професията му и на какво ще отдаде живота си. Устремеността и последователната му работа все по-често се отплащат: поставената от него пиеса "Лив Щайн" на германско-грузинската авторка Нино Харатишвили е актуалният носител на "Икар" за най-добър спектакъл. Междувременно вече замисля следващия си проект – напълно независим и отбелязващ завой към пърформънса.

"Лив Щайн", история за "съвременния човек, вгледан в руините на личния си живот", е на голямата сцена на Малък градски театър на 17 април, а също така на предстоящите издания на фестивалите "Тарарабумбия" в Благоевград (18 май) и "Варненско лято" (2-3 юни). "Доходно място" (по Александър Островски) ще се играе на 9 април в Драматичен театър – Варна, мястото, на което дебютира преди шест години с "Макбет" на Хайнер Мюлер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK