Театралният режисьор Крис Шарков винаги е знаел каква ще бъде професията му и на какво ще отдаде живота си. Устремеността и последователната му работа все по-често се отплащат: поставената от него пиеса "Лив Щайн" на германско-грузинската авторка Нино Харатишвили е актуалният носител на "Икар" за най-добър спектакъл. Междувременно вече замисля следващия си проект – напълно независим и отбелязващ завой към пърформънса.
"Лив Щайн", история за "съвременния човек, вгледан в руините на личния си живот", е на голямата сцена на Малък градски театър на 17 април, а също така на предстоящите издания на фестивалите "Тарарабумбия" в Благоевград (18 май) и "Варненско лято" (2-3 юни). "Доходно място" (по Александър Островски) ще се играе на 9 април в Драматичен театър – Варна, мястото, на което дебютира преди шест години с "Макбет" на Хайнер Мюлер.
Като какъв човек се определяте?
Търсещ нещо между постчовека и неочовека.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
В нуждата на човека от вяра – независимо дали в Бог, в друг човек или в театъра например.
Любимият ви момент от деня?
Споделеният. Но с времето все повече откривам силата на сутрините, каквито и да са те.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да правя от противоречиви неща напълно закономерни и естествени – например невидимото във видимо, жестокото в нежно, неутилитарното в смислено.В прозаичната страна на въпроса има и друг отговор – да убедя театралния директор, че има нужда от хубав и артистично свободен театър. Ужасна работа.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Събираме се с едни красиви хора за 2-3 месеца и започваме да се разкриваме.
Как си почивате?
В моята работа почивка и работа имат малко по-специфични значения. Понякога си почивам с работа, друг път ме изморява почивката.
Какво ви зарежда?
По-рано – изкуства, предимно съвременни визуални, европейски театър и кино. Сега все повече енергията на конкретните хора.
Какво ви разсмива?
Някои от последните неща на Иво Димчев. Не просто ме разсмиват, смея се с глас.
Какво ви натъжава?
Несправедливостта. Не толкова социалната, а онази кармично зависимата.
Какво ви вбесява?
Да имаш мнение за нещо, без да си успял да вникнеш в него. (За това огромен принос имат и социалните мрежи.) Ровенето в смартфоните по време на театър. Говоренето на "ти" в таксита и магазини.
Личност, на която се възхищавате?
Ужасно много. Като цяло маргиналите с класа.
Кое свое качество харесвате най-много?
Способността да различавам.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Нелогичните ми очаквания понякога; мързелът при липса на вдъхновение; невъзможността да изразявам самочувствието си в дадени моменти.
Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Някакъв музикален.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Последният точно не знам, но в последно време съм подарявал и получавал много сапуни.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Свръхтривиално: Google, Facebook, Instagram.
Къде бихте искали да живеете?
В София, но такава, каквато трябва да бъде. Във всеки случай бих живял на стари години в Барселона.
Любимите ви имена?
Шарлот(а).
Най-интересното място, на което сте били?
Имам усещането, че най-интересното все още не е посетено, но засега това май е Осло.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Да, аз съм мечтател, но именно това ме държи близо до реалността."
Цитат от "Китайката" на Жан-Люк Годар.
