Никога съвсем на място

Полският писател Пьотр Пажински за съхранената история и спокойствието в самолета

Пьотр Пажински лесно би могъл да е герой във филм на Уди Алън. Неуверено ръкостискане, плуващи мисли, склонност да не се приема на сериозно, но да говори сериозно в момента, в който усети, че може да не е разбран правилно. Което не пречи базираната на реални случки книга, заради която гостува в София, да е изключително фокусирано написана – изпраща ви директно в почивен дом в покрайнините на Варшава, който той е посещавал като малък, за да прекарва повече време с баба си.

В "Пансионът" Пажински описва дългогодишните обитатели, които преоткрива години по-късно като изследващ корените си млад мъж – оцелели от холокоста евреи, които от години живеят на мястото, в което "възглавниците винаги са твърде малки, сякаш на персонала му се е досвидяло да сложи още пера или памук". Краткият роман е разсъждение върху културната идентичност, еврейската история, детството и старостта, предизвикателството да запазиш корените си на фона на чувството никога да не си съвсем на мястото си. Но където и да си, да можеш да създадеш дом.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал