17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никога съвсем на място

Полският писател Пьотр Пажински за съхранената история и спокойствието в самолета

Светослав Тодоров
2986 прочитания

© Цветелина Белутова


Пьотр Пажински лесно би могъл да е герой във филм на Уди Алън. Неуверено ръкостискане, плуващи мисли, склонност да не се приема на сериозно, но да говори сериозно в момента, в който усети, че може да не е разбран правилно. Което не пречи базираната на реални случки книга, заради която гостува в София, да е изключително фокусирано написана – изпраща ви директно в почивен дом в покрайнините на Варшава, който той е посещавал като малък, за да прекарва повече време с баба си.

В "Пансионът" Пажински описва дългогодишните обитатели, които преоткрива години по-късно като изследващ корените си млад мъж – оцелели от холокоста евреи, които от години живеят на мястото, в което "възглавниците винаги са твърде малки, сякаш на персонала му се е досвидяло да сложи още пера или памук". Краткият роман е разсъждение върху културната идентичност, еврейската история, детството и старостта, предизвикателството да запазиш корените си на фона на чувството никога да не си съвсем на мястото си. Но където и да си, да можеш да създадеш дом.

"Писах книгата в продължение на десет години, казва 43-годишният писател, роден и живеещ във Варшава. Започвах и спирах постоянно. Така или иначе не съм от бързите, нито създавам кой знае какви сюжети. А и никога не мисля за крайния резултат. Той не е есенцията защо се захващаш с нещо, а по-скоро последна фаза на целия процес."

Героите в историята на "Пансионът" са подробно описвани като присъствие, характери и лична история, но често слагани и в общ контекст. "Старците с носове като клюнове се бяха слели в един образ. В края на живота си евреите започват да приличат на птици – сякаш искат да летят далеко с едно последно усилие на мускулите", пише Пажински в средата на книгата.

"Тези хора бяха възрастни и болни, но спомените им за преживения ужас – изключително ясни. Това място беше пълно с тъга и макар че бях дете, можех да го усетя във въздуха."

Писателят описва събирането и подреждането на всичко записано във времето като най-трудния момент. Първата дума, с която определя романа, е меланхоличен. "Не мисля, че за мен беше емоционално тежко да го напиша, но със сигурност се почувствах по-лек след това."

Работата е спорадична и по друга причина. "Не съм от тези, които се събуждат и започват да пишат по пет часа. Дори не ставам рано, така че работя през нощта. Не се организирам добре, дори не знам какъв ми е графикът в София", казва Пажински, но отчита като положителна страна на професията си, че не му се налага да си купува книги, тъй като често му подаряват. Свободният ритъм на живота му маркира и създаването на романа.

"Може би и затова избрах "Пансионът" да излезе на полски от малко издателство – няма очаквания, че трябва да продадеш веднага няколко хиляди копия, няма краен срок. А последното е важно. Когато чета книги от големи издателства, често установявам, че финалът е лош. Моята теория е, че авторите са бързали да хванат срока. А е необходимо време, за да измислиш начина си на изразяване, а не просто да пишеш първото, второто или третото, което ти хрумне. В случая с моя роман много ми се искаше да хвана езика, специфичните думи и изрази на поколението на дядовците и бабите ми. Да запазя техния свят, техните спомени е това, което ме направи най-щастлив."

От 16 години Пьотр е главен редактор на посветено на еврейската култура месечно списание "Мидраш". Преводач е и от английски и иврит, "което съвсем не е за пари". Половината от абонираните читатели всъщност не са евреи. "Има много, които отдавна са изгубили връзка с корените си, както и много, които не са евреи, но имат интерес към изследване на традициите ни. А те са добре запазени в Полша – има пет университета, в които се изучава еврейска история."

"Мидраш" тръгва в края на 90-те години с тираж от 2500 броя, но в момента той е 500. "Нямам илюзии, че хартиеният носител ще бъде траен в пресата – смятам, че ще оцелеят единствено по-нишовите и колекционерски издания, в които действително има съдържание, което си заслужава да притежаваш. Читателите ни са основно по-възрастни хора, така че форматът съответства на потребността на поколението. Младите са онлайн, въпреки че смъртта на печатната книга така и не идва. В Полша пазарът за електронни книги не е особено развит."

Пьотр Пажински е автор на още един роман – "Птичи улици", както и на две книги за Джеймс Джойс – монография за любимия му "Одисей" и изследване на живота на писателя в Дъблин. "Харесва ми, вместо да чета много различни книги, да се фокусирам върху един автор и напълно да разнищя творчеството му." Предстои му сборник от есета и разкази, а извън официалната му биография остава научнофантастична новела, която пише на 20-годишна възраст. "Имам и идея за нов роман, който си казах, че ще започна да пиша на 1 януари. Естествено, това не се случи. Никога не се случва."

Какво друго освен литературата? "Пътуванията и добрата храна. Има нещо, с което се различавам много от всички останали. Обожавам да пътувам със самолет – на никой не му звъни телефона, не вися във Facebook, просто гледам света отгоре. Прекрасно е."

"Пансионът" е в книжарниците от "Колибри" и с превод от полски на Васил Велчев.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK