С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 май 2016, 10:06, 2880 прочитания

Никога съвсем на място

Полският писател Пьотр Пажински за съхранената история и спокойствието в самолета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Пьотр Пажински лесно би могъл да е герой във филм на Уди Алън. Неуверено ръкостискане, плуващи мисли, склонност да не се приема на сериозно, но да говори сериозно в момента, в който усети, че може да не е разбран правилно. Което не пречи базираната на реални случки книга, заради която гостува в София, да е изключително фокусирано написана – изпраща ви директно в почивен дом в покрайнините на Варшава, който той е посещавал като малък, за да прекарва повече време с баба си.

В "Пансионът" Пажински описва дългогодишните обитатели, които преоткрива години по-късно като изследващ корените си млад мъж – оцелели от холокоста евреи, които от години живеят на мястото, в което "възглавниците винаги са твърде малки, сякаш на персонала му се е досвидяло да сложи още пера или памук". Краткият роман е разсъждение върху културната идентичност, еврейската история, детството и старостта, предизвикателството да запазиш корените си на фона на чувството никога да не си съвсем на мястото си. Но където и да си, да можеш да създадеш дом.


"Писах книгата в продължение на десет години, казва 43-годишният писател, роден и живеещ във Варшава. Започвах и спирах постоянно. Така или иначе не съм от бързите, нито създавам кой знае какви сюжети. А и никога не мисля за крайния резултат. Той не е есенцията защо се захващаш с нещо, а по-скоро последна фаза на целия процес."

Героите в историята на "Пансионът" са подробно описвани като присъствие, характери и лична история, но често слагани и в общ контекст. "Старците с носове като клюнове се бяха слели в един образ. В края на живота си евреите започват да приличат на птици – сякаш искат да летят далеко с едно последно усилие на мускулите", пише Пажински в средата на книгата.

"Тези хора бяха възрастни и болни, но спомените им за преживения ужас – изключително ясни. Това място беше пълно с тъга и макар че бях дете, можех да го усетя във въздуха."



Писателят описва събирането и подреждането на всичко записано във времето като най-трудния момент. Първата дума, с която определя романа, е меланхоличен. "Не мисля, че за мен беше емоционално тежко да го напиша, но със сигурност се почувствах по-лек след това."

Работата е спорадична и по друга причина. "Не съм от тези, които се събуждат и започват да пишат по пет часа. Дори не ставам рано, така че работя през нощта. Не се организирам добре, дори не знам какъв ми е графикът в София", казва Пажински, но отчита като положителна страна на професията си, че не му се налага да си купува книги, тъй като често му подаряват. Свободният ритъм на живота му маркира и създаването на романа.

"Може би и затова избрах "Пансионът" да излезе на полски от малко издателство – няма очаквания, че трябва да продадеш веднага няколко хиляди копия, няма краен срок. А последното е важно. Когато чета книги от големи издателства, често установявам, че финалът е лош. Моята теория е, че авторите са бързали да хванат срока. А е необходимо време, за да измислиш начина си на изразяване, а не просто да пишеш първото, второто или третото, което ти хрумне. В случая с моя роман много ми се искаше да хвана езика, специфичните думи и изрази на поколението на дядовците и бабите ми. Да запазя техния свят, техните спомени е това, което ме направи най-щастлив."

От 16 години Пьотр е главен редактор на посветено на еврейската култура месечно списание "Мидраш". Преводач е и от английски и иврит, "което съвсем не е за пари". Половината от абонираните читатели всъщност не са евреи. "Има много, които отдавна са изгубили връзка с корените си, както и много, които не са евреи, но имат интерес към изследване на традициите ни. А те са добре запазени в Полша – има пет университета, в които се изучава еврейска история."

"Мидраш" тръгва в края на 90-те години с тираж от 2500 броя, но в момента той е 500. "Нямам илюзии, че хартиеният носител ще бъде траен в пресата – смятам, че ще оцелеят единствено по-нишовите и колекционерски издания, в които действително има съдържание, което си заслужава да притежаваш. Читателите ни са основно по-възрастни хора, така че форматът съответства на потребността на поколението. Младите са онлайн, въпреки че смъртта на печатната книга така и не идва. В Полша пазарът за електронни книги не е особено развит."

Пьотр Пажински е автор на още един роман – "Птичи улици", както и на две книги за Джеймс Джойс – монография за любимия му "Одисей" и изследване на живота на писателя в Дъблин. "Харесва ми, вместо да чета много различни книги, да се фокусирам върху един автор и напълно да разнищя творчеството му." Предстои му сборник от есета и разкази, а извън официалната му биография остава научнофантастична новела, която пише на 20-годишна възраст. "Имам и идея за нов роман, който си казах, че ще започна да пиша на 1 януари. Естествено, това не се случи. Никога не се случва."

Какво друго освен литературата? "Пътуванията и добрата храна. Има нещо, с което се различавам много от всички останали. Обожавам да пътувам със самолет – на никой не му звъни телефона, не вися във Facebook, просто гледам света отгоре. Прекрасно е."

"Пансионът" е в книжарниците от "Колибри" и с превод от полски на Васил Велчев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2464 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3561 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Имани

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10