Космически каубой
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Космически каубой

Космически каубой

Тихомир Димитров за срещата си с последния човек, стъпил на Луната, и какво е да говориш на четири очи с шефа на НАСА

5451 прочитания

Интересът на Тихомир Димитров към Космоса започва през 2012 г. Тогава той работи като 3-D графичен дизайнер, но когато зърва за пръв път кацането на марсохода "Кюриосити" (в превод "Любопитко"), си дава сметка, че е пристрастен към Космоса. Воден от любопитство и жажда за нови знания, той създава собствен уеб сайт - humansinspace.org. Скоро след това завършва деветседмична програма в България, наречена "Космически предизвикателства". И вече знае, неговото бъдеще е в Космоса.

Тази цел отвежда Тихомир в Охайо, САЩ, където завършва програмата "Космически науки", организирана от НАСА и Международния космически университет. "Помня как скачах с парашут от 3.5 км. Трябваше да изляза от самолета, да стъпя на степенка отвън и оттам да се хвърля – безтегловността беше приказно изживяване", спомня си Тихомир. Чуди се и как се е синхронизирал с още 35 човека от 20 държави за проекта "Защита на Земята" (Planetary Defense). Но най се умилява, когато се сети за обедите в стола. "Ето това си беше истинско предизвикателство. До кого да седна на една маса – до шефа на НАСА или до шефа на Planetary Exploration, или пък до някой водещите инженери." Точно там, в стола, шефът на НАСА – Чарлс Болдън, му издава на четири очи как България може да се превърне в "космическа държава", а шефът на Европейската космическа агенция го насърчава да преследва мечтите си.

Насърчава го и символиката на Охайо. "Това е щатът, от който са излезли най-много астронавти. Включително и Нийл Армстронг", припомня ни с вълнение Тихомир. А емоциите се засилват, докато разказва за срещата си с астронавта Харисън Шмид – последния човек, стъпил на Луната през 1972 г., и първият учен, който е бил там. "Говореше с такъв хъс за знание и нови хоризонти. Хъс, който искам да виждам по-често у младите хора днес."

За спомен от САЩ Тихомир си купува макет на марсохода, за да му напомня какво го е мотивирало и е преобърнало живота му. В момента прави списанието на Международния космически университет, кандидатства космическо инженерство и планира да организира практически космически курс.

"България има двама успешни космонавти, но сега има и трети, който се подготвя в мое лице. Жалко, че в света, в който живеем днес, няма космическа надпревара. Мечтая за такава, но да бъде с научни, а не с военни цели. Знаете ли, всички ние се намираме на един огромен космически кораб – нашата безценна планета Земя. В този смисъл не е нужно човек да бъде астронавт, защото всички ние вече сме такива", споделя Тихомир и обещава след десетина години да ни донесе камъче от Луната. А междувременно нощем гледа звездите. Държи ги под око. С бинокъл, не с телескоп. Като истински космически каубой.

Интересът на Тихомир Димитров към Космоса започва през 2012 г. Тогава той работи като 3-D графичен дизайнер, но когато зърва за пръв път кацането на марсохода "Кюриосити" (в превод "Любопитко"), си дава сметка, че е пристрастен към Космоса. Воден от любопитство и жажда за нови знания, той създава собствен уеб сайт - humansinspace.org. Скоро след това завършва деветседмична програма в България, наречена "Космически предизвикателства". И вече знае, неговото бъдеще е в Космоса.

Тази цел отвежда Тихомир в Охайо, САЩ, където завършва програмата "Космически науки", организирана от НАСА и Международния космически университет. "Помня как скачах с парашут от 3.5 км. Трябваше да изляза от самолета, да стъпя на степенка отвън и оттам да се хвърля – безтегловността беше приказно изживяване", спомня си Тихомир. Чуди се и как се е синхронизирал с още 35 човека от 20 държави за проекта "Защита на Земята" (Planetary Defense). Но най се умилява, когато се сети за обедите в стола. "Ето това си беше истинско предизвикателство. До кого да седна на една маса – до шефа на НАСА или до шефа на Planetary Exploration, или пък до някой водещите инженери." Точно там, в стола, шефът на НАСА – Чарлс Болдън, му издава на четири очи как България може да се превърне в "космическа държава", а шефът на Европейската космическа агенция го насърчава да преследва мечтите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK