Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 юни 2016, 9:14, 4620 прочитания

Човек на ситуацията

Януш Рудницки за променящата се Полша и приликите между хората и пингвините

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

От прозата на полския писател Януш Рудницки можем да останем с впечатлението за неспокоен, сатиричен към околните и често самокритикуващ се човек, който е постоянно в движение. Но той описва ежедневието си като банално.

"Пиша. Най-леко върви, когато около мен е шумно и хаотично, така че, ако точно тогава вкъщи няма никого, включвам телевизора, радиото, пералнята, всичко наведнъж. Не мога да пиша, когато цари тишина и спокойствие. Не ми върви и когато не съм обръснат, тогава и писането ми е такова, някак тромаво, неравно. Вечер излизам – премиери, приеми. Варшава днес е като вулкан от енергия. Само върхът не се вижда, като при вас. А в магазините ви е толкова приятно, учтиви и мили продавачки. Говорят на чужденеца нормално, тихо, а не като в Полша да викат изреченията силно и членоразделно, сякаш си мислят, че така всеки турист ще разбере какво искат да кажат. Ето толкова глупав е моят народ понякога."


Тези впечатления са от гостуването му в София покрай излизането на сборника "Смъртта на чешкото куче", красиво оформено заглавие на издателство СОНМ. Ако ви трябва кратко описание на Януш Рудницки като писател, ето как той сам се вижда: "Дързък, безсрамен. Малко като хулиган, като варварин в салоните за изтънчена литература. Абсолютно литературно шоу. Словесен жонгльор. Мъжка въшка с яйца. Но пък, от друга страна, съм чувствителен като клитор."

Книгата е част от поредицата "Разказът – един пренебрегнат жанр". Пренебрегван често, но не съвсем, в Полша, където през 80-те години кратката проза и нехудожествените жанрове си пробиват път като най-автентично отразяващи реалността и изправящи се срещу комунистическата доктрина.

"Започнах да пиша доста късно, бях почти на трийсет и вече живеех в Германия", разказва роденият през 1956 г. в Кенджежин-Кожле писател. Като активист на водения от Лех Валенса антикомунистически профсъюз "Солидарност" той е интерниран след въвеждането на военно положение в Полша, а през 1983 г. емигрира в Хамбург. Към момента живее между двете страни. През различните периоди от живота му прозата му остава константна – насочена към малкия човек, често гротескна и иронична. Подтиква го най-обикновена случка.



"Споменавам за нея в "Смъртта на чешкото куче". Как седях недалече от катедралата в Кьолн, бяха 80-те години, а в Полша беше страхотна каша, военно положение. Седях си тогава там, край катедралата, и нямах представа какво следва оттук нататък. Не знаех какво да правя. Стана студено и започна леко да вали. Точно тогава на съседната пейка седнаха полски туристи, момиче и две момчета. Извадиха хляб и консерва шпроти – малка, тенекиена, изглеждаше недостъпна като сейф, такива ги правеха тогава. Нямаха с какво да я отворят. Едно от момчетата извади полско-немски речник, погледна в него и каза, че нож е messer. Двамата станаха и започнаха да питат минувачите Hast du Messer? ("Имаш ли нож?"). Всички се отдръпваха назад уплашени и ги заобикаляха отдалече. Девойката явно е била толкова гладна, че се разплака, но не искаше да яде само хляб. Дъждът се засили и тя каза, че влиза в катедралата. Тогава едно от момчетата й отвърна да влиза, а пък те щели да отидат на гарата, да сложат консервата на релсите, за да мине отгоре й влакът, ще съберат, каквото е останало, и ще го донесат. Тя им каза те самите, мамка му, да легнат на релсите и тръгна. Тогава започнах да си записвам разни неща – този дъжд, сълзите й, ножа и тенекиената консерва. И така се започна. Водя си бележки и до днес. Преди всичко ситуациите, на които ставам свидетел, и ако трябва да опиша сам себе си. Аз съм човек на ситуациите."

Януш няма особени спомени от първите си дни в Хамбург и ги свързва със социалните и административни баналности. "Но си спомням много ясно последния ден в Полша. В Желона Гура, точно на границата. Синът ми беше на пет години, исках да му покажа нещо, което да се запечата в съзнанието му и да остане като спомен. Видях един плакат за състезание на мотопистата в града. Отидохме с жена ми и сина ми, застанахме чинно, като абсолютни лаици, в единия край на стадиона, защото на това място нямаше много хора и моторите ни засипваха с кал. Заприличахме на три къртици и точно така напуснахме Полша, с черни, покрити с кал лица, нямаше как да се измием. Синът ми и досега свързва Полша с калта по лицето. Такова беше сбогуването ни с родината."

Рудницки не пести думи, когато иска да критикува страната си. Не познава нито един човек, който да е гласувал за управляващата партия – евроскептичната и консервативна "Право и справедливост". Критикува и религиозността на населението. "Не ми се иска да вярвам, че съм част от народ, който е убеден, че Исус е ходил по вода." Колкото до литературата на страната обаче, той е оптимист. "Става все по-универсална, човешка, не се затваря в клетка с надпис "Полша" или "поляци". Вярно, все още ходи обута в полски обувки, но костюмът й е европейски."

Настоящето го прави щастлив и заради по-широкия прием на кратките форми. "Преди почти никой не се наемаше да издава разкази, не се продаваха. Интернет доста помогна, с все по-кратки и кратки форми, така че разказите доживяха своето реабилитиране. Романът е като брак, човек трябва да поживее с него известно време. Разказите са среща, кратка афера, забежка встрани."

А какъв е Януш Рудницки извън литературата? Какво го вълнува? "Жените. Но днес това звучи малко мачовски, нали? Може би някой филм. Театър в по-малка степен. Притеснявам се, когато някой се напряга на живо пред мен цели два часа, прави челна стойка, за да ми хареса това, което прави. Просто ми става неудобно. Харесвам пингвините. Каква класа, а са толкова беззащитни. Веднъж гледах документален филм на Вернер Херцог - "Срещи на края на света". Оказва се, че има пингвини, които се побъркват, страдат от дезориентация и се насочват сляпо към планината вместо към морето. Ако хванете такъв пингвин и го върнете в колонията му, той веднага ще се отправи пак към планината. Във филма има сцена, в която един върви и сякаш се претъркулва, след това се изправя и продължава напред. Е, той не се претъркулва, просто използва местата, където има сняг: пада по корем и се плъзга, побутвайки се с крайниците си, за да пести сили. И когато снегът свърши, той се изправя и продължава напред. Напред, докато отново падне. Нещо като съзнателно самоубийство. И с нас е така, не мислите ли?!"

"Смъртта на чешкото куче" излиза в превод на Правда Спасова и с илюстрации на Борис Праматаров.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Мартин Михайлов 20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

22 май 2020, 1984 прочитания

Скокът на Бълхата 1 Скокът на Бълхата

Пътят на Фийби Уолър-Бридж от импровизираната сцена до подиума на "Златен глобус", наградите "Еми", Saturday Night Live и след това

15 май 2020, 2228 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Чарът в обикновеното

Фоторедакторът на The Village Voice и TIME Кари Борец за 30-годишния си диалог с улиците на Ню Йорк

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10