Рисуване с препятствия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рисуване с препятствия

Ина Христова

Рисуване с препятствия

Илюстраторката Ина Христова за личното и професионалното израстване в Барселона

Светослав Тодоров
9986 прочитания

Ина Христова

© Ани Антонова


"Живея в град, в който си задължен да се усмихваш и продавачката на риба на пазара те нарича принцеса, докато ловко размахва сатър." Градът е Барселона, "принцесата" е 27-годишната Ина Христова, а поводът да я потърсим е наградата на Асоциацията на илюстраторите в Каталуня, в категорията "Бъдещ творец".

Тя е отличена за дипломния си проект към Massana School of Art and Design, в рамките на който създава илюстрации към книги, които на даден етап са били забранявани или цензурирани. В случая това са "Лолита" на Владимир Набоков, "Майсторът и Маргарита" на Михаил Булгаков и "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг.

Корицата на "Лолита"

"Наскоро размишлявах защо съм избрала тези трима автори и стигнах до извода, че и тримата отразяват звяра в човека. Голдинг в "Повелителят на мухите" прави портрет на дивото и демоничното в човека и го противопоставя именно на детската чистота и невинност. Тази книга все още ме държи и бих искала да продължа да я рисувам", казва Ина Христова, която е родена в Чирпан и преди да поеме към Барселона, учи "Изкуствознание" в Националната художествена академия в София.

"Лолита"

"В "Лолита" Набоков разказва историята на едно обсебване, авторът показва най-скритите помисли и желания и говори за лицемерието и перверзията. Много често лирическият герой се самокритикува и нарича себе си звяр. И тримата автори си поставят за цел да разкажат истории за злото у човека, но всеки го прави по свой начин, в различна тоналност и в различна хроматика. Булгаков в "Майсторът и Маргарита" се бори срещу терора и злото чрез сатирата. Книгата е за битката между доброто и злото, за любовта и справедливостта и в същото време критикува обществото, в което живеем, общество, което носи греховете на своите прадеди."

Корицата на "Майстора и Маргарита"

Идеята й е да припомни, че някои от най-големите имена в литературата са били осъждани от съвременниците си. "А много от авторите са си налагали самоцензура или са изгаряли първоначалните си ръкописи – такъв е случаят с Кафка, Булгаков. Книгите, които направих, са моята интерпретация, визуален прочит, разсъждение върху четенето и защо не могат да бъдат прочетени. Избрани фрази разкриват част от литературното произведение, но останалата част е скрита, забранена и цензурирана."

"Майстора и Маргарита"

Според Ина дори и да живеем в общество, което не осъжда или цензурира, винаги някой ще има кандидати за поставяне на етикети. "Човек е склонен да стига до крайности, като едно бясно махало. "

Но до голяма степен това е част от един по-минал дух на времето. "Не само словото, но всички форми на израз на мисълта се освободиха от определени рамки и забранени теми. Вече рядко нещо може да ни изненада, развълнува и шокира до такава степен, че да се забрани достъпът му до обществото. Разбира се, все още има случаи, в които се прекрачва определена граница. Подобен пример са наскоро осъдените актьори в Испания, които направили куклено представление за деца, което подсилва агресията и подклажда терористични идеи. Напоследък има теми, за които избягваме да говорим и да си спомняме, защото е много по-лесно да се живее на повърхността."

За нея едно произведение може да бъде забранено само ако "наранява изконни човешки ценности и пробужда омраза, води до война и осъжда свободата на отделния индивид".

"Майстора и Маргарита"

В Каталуния тя живее и твори от пет години. "Когато дойдох в Барселона, се почувствах притеглена като с магнит. Може би е някаква магична формула от това под какъв ъгъл падат слънчевите лъчи, колко процентна влажност на въздуха има и колко бързо ще те приемат такъв какъвто си."

Ателието й се намира в тясна уличка в централната част на града, без особена гледка. "Но пък има много за слушане, обикновено докато рисувам, слушам хората, които преминават. Днес станах свидетел на зараждането на приятелство между една латвийка и сенегалски готвач. Говориха си за изкуство, за емигрирането, за любов и расизъм. Накрая се разделиха с прегръдка и това ме трогна. Обикновено хората нямат време за непознати, които ги спират на улицата – всеки нанякъде бърза."

Описва образованието си като "тичане с препятствие", а колегите си като семейство. "Колежът се намира в старинна болница, която дава името на улицата. В двора растат портокалови дръвчета, има кладенец и много хора, които разхождат кученца."

Корицата на "Повелителят на мухите"

Описва се като все по-смел и самостоятелен човек, който да не се съмнява в себе си. "Но предполагам, че това е и заради факта, че пораснах, докато завърша. Получих много подкрепа от преподаватели и колеги, участвах в семинар по експериментална графика, правих практика в Берлин, бях стипендиант в ателието по графика, а сега работя в ателие off massana (проект на колежа за подпомагане на реализацията на студентите с предоставяне на база и материали за една година)."

"Повелителят на мухите"

В момента тя е в България за "Мое обратно", съвместна изложба на графика, фотография и поезия със сестра й Ани Антонова, която работи във Виена, и майка им, поетесата Виолета Христова. "В близко бъдеще ще съм по българските планини, но наесен се връщам, защото ме очакват много проекти. Илюстрирам книга за издателство A buen paso, подготвям самостоятелна изложба и ще отварям графично ателие с приятели."

"Повелителят на мухите"

Казва, че със сестра й са като скачени съдове, независимо от разстоянието. "Връзката ни е като зависимост, орбитираме, въртим се една около друга и мога да кажа, че е един от малкото хора, които познавам в дълбочина и когото безусловно обичам. Общото между работата ни е в онези търсения, които са отвъд егото. Именно в настоящия ни проект "Мое обратно" откриваме приликите и разликите и винаги са осем на брой. Тя се занимава с фотография и мултимедия и открай време винаги като се срещнем, планираме да направим анимация заедно. Работила съм с нея по проектите, които прави в центъра за сценични изкуства Dschungel във Виена. Не е лесно да те критикува собствената ти сестра и да ти връща илюстрации за поправки. Но е градивно."

"Повелителят на мухите"

Макар и с по-малко съмнения в собствените си усилия, тя трудно би се описала като самоуверена. Или поне не го смята за завършено състояние. "Увереност е дума, на която се учим цял живот. Самомнението и страхът от другите са пагубни за всяка творческа дейност. Цял живот се откриваме и променяме, аз лично откривам различни рисуващи същности в себе си, на няколко различни нива. Друг урок е да не се сравнявам и да оставям всичко да се случва без моя отчаян контрол. Дисциплината я научих наскоро. Само остава да се науча да ставам по първи петли."

"Мое обратно" открива в галерия-книжарница "София прес" на 27 юни.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK