Баш майстора и Маргарита
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Баш майстора и Маргарита

© Росина Пенчева

Баш майстора и Маргарита

Българка, завършила кураторство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, пое Дома на хумора и сатирата в Габрово. Защо?

36918 прочитания

© Росина Пенчева


Единствената българка, завършила куриране на съвременно изкуство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, е новият директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тридесет и три годишната Маргарита Доровска, която през 2011 г. се дипломира в най-старата школа за куратори в света, спечели конкурса на ДХС и пое длъжността от началото на юни.

Доровска вероятно е първият шеф на галерия у нас, който има специално образование за тази позиция. Нашата художествена академия не предлага професионално обучение за хората, които стоят зад изложбите в един музей. А в действителност именно те формират представата на публиката за изкуство - от тях и от техните знания и умения зависи кой художник ще бъде показан в музея и дали някоя работа ще бъде видяна от нас, или ще остане завинаги в хранилището.

Как се случва така, че човек, завършил университета на Хенри Мур и Трейси Емин, или по-специално школата, отгледала арт директори и куратори на "Тейт", Института за съвременно изкуство в Лондон, Ливърпулското биенале и т.н., идва в България и решава да работи не в Националната художествена галерия или в "българския Лувър", а тъкмо в Габрово?

Системата просто не ползва кадърните у нас и с времето те се затварят.

Преди да замине за Лондон, Магарита Доровска има доста успешна кариера у нас. Тя завършва културология в СУ през 2006 г., още като студентка започва стаж в център за медийни изкуства "Интерспейс" и остава на работа там. Администрира Фонда за подкрепа на дебютни проекти, води кампания, която изиграва ключова роля за стартиране на столичната програма "Култура", както и резидентски проекти за чужди артисти в София и изпраща наши автори в ЕС. През 2009 г. организира най-мащабната изложба на видеоизкуство от Централна и Източна Европа "Транзиталанд 1989 - 2009". Експозицията е показана в музея Reina Sofia в Мадрид и "Гараж" в Москва, както и други големи европейски форуми. Селекцията включва 100 видеа от 24 държави. Благодарение и на този свой опит тя е приета в Кралския колеж, където цедката е изключително фина.

Лондон

Завършва колежа през 2011 г., а малко след това организира първата си изложба като независим куратор в Лондон. The Visionary Trade Project се занимава с връзката между цена, стойност, спекулация, търгуване и тяхното влияние върху градската култура. Курира експозицията заедно с колеги от Кралския колеж и "Голдсмитс". Мястото е "Бродуей маркет", един от най-хипстърските райони в Лондон.

Участват деветима артисти, които изследват тези въпроси - изтласканите местни работилници, безработицата, доходите на критичния минимум. Публиката е "експлозивна смес от хипстъри и активисти". "Беше изпитание да намериш средата, да останеш честен, да се занимаваш с реален проблем в една напомпана действителност", казва Маргарита.

По ирония на съдбата се налага да работи с асоциацията, която управлява пазара и която всъщност е част от проблема, поставен от изложбата.

"Лондон стана непосилно скъп град", разказва Маргарита. "Приятели от колежа, които работят за водещи институции, живеят все по-далече и пътуват все по-дълго. Ако не се вземат мерки, това ускорение ще промени града и ще разруши една от най-интересните арт сцени в света."

През 2012 г. Маргарита напуска Лондон заедно с 2-годишния си син и идва да продължи проектите, които е започнала в България, преди да замине, ентусиазирана от новите знания, контакти и идеи.

София

Опитва да повтори събитието от "Бродуей маркет" и на Женския пазар в София, на който му предстои да се изправи пред подобни проблеми. Не се получава. Докато в Лондон изложбата е финансирана от Arts Council, в София Столична програма "Култура" я отрязва. И то неведнъж.

Маргарита, която е ръководила мащабни проекти, преди да замине, не успява да спечели нито един след завръщането си. "Образованието се оказа минус", смее се тя.

Това е шокът, на който са обречени доста млади хора с европейско образование, които се връщат, запалени да работят по специалността си. Ключовите позиции са заети от представители на старата школа, които са се научили да оцеляват в безкритична среда. Те знаят отлично, че допуснат ли новото, ще си създадат проблем. Следователно подбират много внимателно екипи, които не ги застрашават.

"Днес соцманталитетът продължава да ръководи публичната сфера, твърди Доровска. Ние не решаваме проблемите, а точно обратното – опитваме се да ги скатаем, сякаш така те ще изчезнат."

В продължение на година и половина Маргарита оцелява в Министерство на културата като старши експерт "Сценични изкуства и художествено образование". "В министерството срещнах много интелигентни и образовани хора. Системата просто не ползва кадърните у нас и с времето те се затварят", обобщава Маргарита Доровска.

Млада и още надъхана от колежа, тя мечтае да прави изложби и през април т.г. се явява на конкурса за директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Събира почти двойно повече точки от останалите кандидати.

Габрово

"Изкуството е потребност и достъпът до него е гражданско право. В Европа има изключителни галерии и музеи в градове под сто хиляди жители", казва Маргарита.

Това е градът с най-вълнуваща история в България. Тук няма булшит и няма хипстъри.

Дали и тя подобно на европейските столици на културата се бори за децентрализация? "Многоцентричност е по-подходяща дума за мен. Една от любимите ми книги е The Lure of the Local на Люси Липард от 1997 г. (Подзаглавието е Senses of Place in a Multicentred World.) Моят свят със сигурност е точно такъв, с много центрове. За мен усещането за място е изключително важно както във физическия смисъл, така и в другия, който Липард ползва – "да си знаеш мястото", или да знаеш къде се намираш, да си създадеш ориентири и мнение в определена област – било то феминизъм, екология, урбанизъм или нещо друго."

За Доровска Габрово е именно такъв център в многоцентричен свят. Място с много ясна физиономия и съзнание за нея. "За мен това е градът с най-вълнуваща история в България. Предприемчивостта, пестеливостта, прямотата, хуморът са част от характера на местните и в това няма митология. Тук няма булшит и няма хипстъри. Хората не се лъжат по опаковки. Освен това е един от градовете с много малко кич. Има прекрасни сгради. Подреден, чист, но не е кукленски."

Две допълнителни неща накланят везните окончателно – мръсният въздух в София и посещението на изложба в габровската галерия "Орловска 10" през пролетта. "Срещнах отгледана, ангажирана и будна публика. Преходът удари публиките в по-малките градове, а това трудно се наваксва. В Габрово сякаш не е имало такова прекъсване."

Домът на хумора за Маргарита е изключително арт място – освен че разполага с 8000 квадратни метра изложбена площ, богат фонд, архив и уникална библиотека, тя е заварила приветлив екип. Както вече отбелязахме, музейни специалисти, добронамерени към колеги, които идват от Лондон, са рядкост в България.

Доровска би искала да развие музея в две основни посоки - история и съвременно изкуство. "Предстои ни да събираме произведения отпреди 1944 г., както и да анализираме функциите на карикатурата и хумора по време на соца. Днес, 25 години след 1989-а, са направени само отделни стъпки в тази посока. А това е интересна призма за анализ на историята."

Тя работи и по програма с изложби и образователни събития за съвременно изкуство: "В него има основно ирония."

"Всичко ще става по най-достъпния начин, а не елитарно и с вирнат нос, отблъсквайки публиката", обещава Доровска. Естествено предстои да се направи нов сайт и много събития в пространството около дома, а не само вътре в него. Както изглежда, можем да се надяваме, че някои от най-интересните изложби у нас предстои да се случат в Габрово.

Единствената българка, завършила куриране на съвременно изкуство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, е новият директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тридесет и три годишната Маргарита Доровска, която през 2011 г. се дипломира в най-старата школа за куратори в света, спечели конкурса на ДХС и пое длъжността от началото на юни.

Доровска вероятно е първият шеф на галерия у нас, който има специално образование за тази позиция. Нашата художествена академия не предлага професионално обучение за хората, които стоят зад изложбите в един музей. А в действителност именно те формират представата на публиката за изкуство - от тях и от техните знания и умения зависи кой художник ще бъде показан в музея и дали някоя работа ще бъде видяна от нас, или ще остане завинаги в хранилището.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Нашата художествена академия не предлага професионално обучение за хората, които стоят зад изложбите в един музей....
    Ами и за тава музеите ни са на този хал, като няма средства добрите идеи стават единствено спасение.

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    ''Доровска вероятно е първият шеф на галерия у нас, който има специално образование за тази позиция''

    Това е нож с две остриета - в университетите се извършва едно основно теоретично промиване на мозъците на тези куратори и вече усещаме резултатите в развитието на съвременното изкуство, където уредникът е едва ли не съавтор на изложените произведения, защото именно интерпретациите на куратора са често единствената ''творба''.

  • 3
    historama avatar :-|
    historama

    Сещам се за едно откриване на Дните на хумора и сатирата от покойния Георги Калоянчев - държи реч и с огромна ножица отрязва опашката на жива котка. Ужасените шотландци от побратимения Абърдийн напускат тържеството, и отпътували веднага за мъгливата си Шотландия.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Браво, дано наистина Маргарита да си е намерила мястото и да се чувства добре - това ще я вдъхновява и за по-успешна работа, а от това ще спечелят и габровци.

  • 5
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Добра новина! Браво!

  • 6
    princess_x avatar :-(
    princess_x

    До коментар [#3] от "historama":

    Ти сериозно ли?! Ужас!

  • 7
    mapto avatar :-|
    mapto

    До коментар [#2] от "princess_x":

    Мисля, че сме много далеч от тези проблеми... при все, че в нашия свят думите заместват действията навсякъде... просто когато става дума за изкуство у нас концепциите все още отстъпват пред реализма (ония социалистическия)...

  • 8
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#7] от "mapto":

    Никак не сме далече, даже отдавна се усещат тези процеси и не само в изкуството, което все повече залита към ''концепцията''. Това се дължи на доминацията на лявата хемисфера в световен мащаб.

  • 9
    stg avatar :-|
    stg

    [quote#3:"historama"]Сещам се за едно откриване на Дните на хумора и сатирата от покойния Георги Калоянчев - държи реч и с огромна ножица отрязва опашката на жива котка.[/quote]
    и кога по точно е било това, щото аз не знам за такова нещо

  • 10
    stg avatar :-|
    stg

    [quote#6:"princess_x"]Ти сериозно ли?! Ужас! [/quote]
    ми глупости са това пише си :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK