Като какъв човек се определяте?

Фланьор, който маскира безотговорност с изкуство от толкова дълго време, че се е отучил да прави нещо друго.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В древногръцките митове и в дилемата на Мефистофел. В огромната роля на късмета вярвам, както вярвам и че "когато телефонът не звъни, това си ти" (Харланд Милър).

Любимият ви момент от деня?

Около четири след полунощ, когато шансът някой да ме дърпа за нещо е сведен до телефоните с три цифри.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Генерално – да оцелея. Семейно, въпреки занятията си. Професионално – да запазя медийния интерес от изсъхване, без да напускам живителния комфорт на своите си води. Когато пиарът ти е служебен, трябва да имаш клапата на Ихтиандър. Иначе поетичният отговор е: Да уловя идея във въздуха, когато там протягат душа десетки други умни сърца.

Как бихте обяснили това, което правите на едно 5-годишно дете?

"Виж какво, мой човек (съзаклятнически тихо, без да полагам покровителствено ръка на рамото му), сега правя едно суперспециално лепило, с което ти после ще можеш да си залепиш всички счупени играчки. Не е зле, нали? Всяка една, да... Чукни!" С рестото от лъжата ще му взема хотдог, за да хване дикиш.

Как си почивате?

Със системно и дисциплинирано четене в СКГТ. Докато керванът дреме в смартфона, аз съм шибаният Кинг-Конг; Гангстер номерено! Аз съм мале пит-бул-тери-ер; Джон Войт, триумфиращ върху покрива на влака беглец!

Какво ви зарежда?

Парфюмът на цъфнала сред панелката роза, банковият есемес за постъпили пари, звукът от ефервесцентна таблетка в чаша вода, джинът на споделената меланхолия, лостът за набирания.

Какво ви разсмива?

Топящата се, но още могъщо-внушителна некоректност в приказките на сина ми (5 г.). Стендъп комикът Бил Хикс. Петъчният пиар. Литературният бон тон и президентските речи. Куцата парабола на медийната тройка – уникално-промоция-шанс.

Какво ви натъжава?

Часовникът, Сънародникът. Това че няма нещо, което да не можеш да отложиш за утре, и това, че след първата несподелена любов земята си остана същата. Чувството за безполезност, интериорът на портмонето ми, глобалното подценяване на смисъла на тъгата. Натъжава ме и това, че не знам кога да спра.

Какво ви вбесява?

Ловът на хора. Народните поговорки. Това че аудио-видео системите на въоръжение у всеки дом и кола не се скапват в мига, в който новите български хора им "сипят" боклук. Яд ме е и на мен, че нямам метафизичен хоризонт на гнева – всичките ми дразнители са с име и фамилия.

Личност, на която се възхищавате?

Райнхолд Меснер, Бела Тар, Изидор Дюкас, Д.М. Кутси. Двойката от Die Antwoord.

Кое свое качество харесвате най-много?

Мога да правя от нищо нещо – не ми омръзва и съм постоянен. Но май валидно е и обратното.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

"За непродаваемия му дух" ми надписа книгата си веднъж един книжен тигър. Е, това бих побутнал леко встрани – дружелюбността си към фини подигравки.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да разбирам числата. Филмът "Пи" ми внуши да преливам смисли и значения през езика на математиката и оттогава няма и няма махане това желание.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Детска тениска с marvel-герои, съответно плакат от изложбата на Тим Улрихс в София, 2009-а, подписан. И двете хероики – секънд хенд.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Къде ходят пиратите? Другите две варират според нагона.

Къде бихте искали да живеете?

В Билбао, където съм чувал, че винаги е 21-22 градуса. Сега с промяната на климата мястото ще се мени. Бих пробвал и ден-два там, където няма стоково-парични отношения, стига в комуната да има вода, сапун и сносно зареден маг... оh, wait.

Любимите ви имена?

Джони Фейвърит, Франкенщайн, Жед Мартен, Хък Фин, Филип Марлоу.

Най-интересното място, на което сте били?

101-а стр. от "Йога"-та на д-р Станчо Станев. Има едни техники за дишане – вълшебни!

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Всичко трябва да се промени, за да остане точно същото. Томазо ди Лампедуза.