Капитал
Антон Терзиев е съвременен артист, автор на четири сборника с разкази, една стихосбирка и събеседник, с когото можеш да говориш за кино с часове. Последното личи и в писането му, включително в най-новото от него. Това е появилият се неотдавна сборник "Живот на половини" (изд. "Жанет 45"), а кратките истории както фикция, така и споделени малки случки, са придружени от илюстрации на Райчо Станев.
В бързо четящите се разкази Антон ни отвежда от "Люлин" към "Княжево", до студиата в Бояна, улиците около Синагогата и Дома на киното, стигаме до Манхатън и после обратно в центъра на София, за да разкаже как негова творба все още се намира в непосредствена близост до НДК.
По-рано тази година той участва в изложбата "Между етикетите" в СГХГ, а през миналата негова работа намери място и в участието на България на фокусираното върху страната издание на Vienna Contemporary.
Като какъв човек се определяте?
Фланьор, който маскира безотговорност с изкуство от толкова дълго време, че се е отучил да прави нещо друго.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
В древногръцките митове и в дилемата на Мефистофел. В огромната роля на късмета вярвам, както вярвам и че "когато телефонът не звъни, това си ти" (Харланд Милър).
Любимият ви момент от деня?
Около четири след полунощ, когато шансът някой да ме дърпа за нещо е сведен до телефоните с три цифри.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Генерално – да оцелея. Семейно, въпреки занятията си. Професионално – да запазя медийния интерес от изсъхване, без да напускам живителния комфорт на своите си води. Когато пиарът ти е служебен, трябва да имаш клапата на Ихтиандър. Иначе поетичният отговор е: Да уловя идея във въздуха, когато там протягат душа десетки други умни сърца.
Как бихте обяснили това, което правите на едно 5-годишно дете?
"Виж какво, мой човек (съзаклятнически тихо, без да полагам покровителствено ръка на рамото му), сега правя едно суперспециално лепило, с което ти после ще можеш да си залепиш всички счупени играчки. Не е зле, нали? Всяка една, да... Чукни!" С рестото от лъжата ще му взема хотдог, за да хване дикиш.
Как си почивате?
Със системно и дисциплинирано четене в СКГТ. Докато керванът дреме в смартфона, аз съм шибаният Кинг-Конг; Гангстер номерено! Аз съм мале пит-бул-тери-ер; Джон Войт, триумфиращ върху покрива на влака беглец!
Какво ви зарежда?
Парфюмът на цъфнала сред панелката роза, банковият есемес за постъпили пари, звукът от ефервесцентна таблетка в чаша вода, джинът на споделената меланхолия, лостът за набирания.
Какво ви разсмива?
Топящата се, но още могъщо-внушителна некоректност в приказките на сина ми (5 г.). Стендъп комикът Бил Хикс. Петъчният пиар. Литературният бон тон и президентските речи. Куцата парабола на медийната тройка – уникално-промоция-шанс.
Какво ви натъжава?
Часовникът, Сънародникът. Това че няма нещо, което да не можеш да отложиш за утре, и това, че след първата несподелена любов земята си остана същата. Чувството за безполезност, интериорът на портмонето ми, глобалното подценяване на смисъла на тъгата. Натъжава ме и това, че не знам кога да спра.
Какво ви вбесява?
Ловът на хора. Народните поговорки. Това че аудио-видео системите на въоръжение у всеки дом и кола не се скапват в мига, в който новите български хора им "сипят" боклук. Яд ме е и на мен, че нямам метафизичен хоризонт на гнева – всичките ми дразнители са с име и фамилия.
Личност, на която се възхищавате?
Райнхолд Меснер, Бела Тар, Изидор Дюкас, Д.М. Кутси. Двойката от Die Antwoord.
Кое свое качество харесвате най-много?
Мога да правя от нищо нещо – не ми омръзва и съм постоянен. Но май валидно е и обратното.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
"За непродаваемия му дух" ми надписа книгата си веднъж един книжен тигър. Е, това бих побутнал леко встрани – дружелюбността си към фини подигравки.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да разбирам числата. Филмът "Пи" ми внуши да преливам смисли и значения през езика на математиката и оттогава няма и няма махане това желание.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Детска тениска с marvel-герои, съответно плакат от изложбата на Тим Улрихс в София, 2009-а, подписан. И двете хероики – секънд хенд.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Къде ходят пиратите? Другите две варират според нагона.
Къде бихте искали да живеете?
В Билбао, където съм чувал, че винаги е 21-22 градуса. Сега с промяната на климата мястото ще се мени. Бих пробвал и ден-два там, където няма стоково-парични отношения, стига в комуната да има вода, сапун и сносно зареден маг... оh, wait.
Любимите ви имена?
Джони Фейвърит, Франкенщайн, Жед Мартен, Хък Фин, Филип Марлоу.
Най-интересното място, на което сте били?
101-а стр. от "Йога"-та на д-р Станчо Станев. Има едни техники за дишане – вълшебни!
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Всичко трябва да се промени, за да остане точно същото. Томазо ди Лампедуза.
