Stay True People: Йоана Станчева (видео)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Stay True People: Йоана Станчева (видео)

Stay True People: Йоана Станчева (видео)

Или колко е важно да внимаваш

16363 прочитания

© Тодор Милиев


Йоана има три деца и три висши образования. Някои от тях получава в Америка, други – тук. Имаме предвид образованията, не децата. Децата всичките са "получени" тук. Самата Йоана също е дете, само че на света, и винаги много е искала да го обикаля, да му се радва и да прави така, че той да е поне една идея по-свестен, а хората в него – малко по-сполучливо държащи се. Първоначално решава, че това ще стане с учене и интелектуални усилия. После от дипломиран политолог Йоана се превръща в журналист, занимаващ се с култура, а днес е акушерка. И ако изглежда, че тези занимания нямат нищо общо помежду си, ще трябва да уточним, че свързващата брънка е желанието на Йоана да облагородява средата, правейки я смислена и справедлива.

Стара Загора

Има хора, които не ги свърта на едно място, които от деца знаят, че трябва да са някъде другаде или поне да надникнат какво става там. Още докато е в гимназията в Стара Загора, Йоана е убедена, че трябва да напусне този град. "За мен английският език беше начин да избягам. Имаше нещо задушаващо в провинциалните нрави. Не че не са част от мен, но просто виждах как много дребнаво се гледа на живота. Предполагах, че има нещо отвъд малкия град." И за да провери дали това предположение е правилно, тя буквално изяжда речника по английски, справя се с всякакви видове изпити и получава възможността да изкара 10-и клас в Щатите. "На 16 виждаш, че има много повече от това, което ти се предлага. И дори не ти казват за него в училище. След това, като се върнах, завърших гимназия и вече си знаех, че това ще е начинът – просто ще вземам изпитите си отлично и ще мога да отида където си поискам."

Лос Анджелис

И Йоана пожелава да отиде в Лос Анджелис. В колежа тя се записва в специалност политология, като паралелно учи и филмово изкуство, което я увлича ужасно много, и тогава си дава сметка, че иска да променя живота на хората по интелектуален начин. "Подходих много идеалистично. Мислех си, че ако пишеш хубаво, ако показваш хубавите събития, хубавите картини, обществото ще се промени, хората ще станат красиви, умни и добри. И аз ще съм дала своя принос към това." Не е имало как Йоана да мисли по друг начин, защото средата й е предполагала точно такова отношение към живота – смело, честно и самоотвержено.

"Това беше селекция от хора, които са убедили колежа, че заслужават образованието му. Бях попаднала в рая, защото от малка обичах да чета, да си мисля разни неща, но нямах такава среда, където спокойно да се оставя да ми работи мозъкът. И си беше самотно преживяване. А там то стана споделено. Виждах как хората се организират зад каузи и можеха да променят някакви неща. За пръв път осъзнах, че да си млад не означава само да пиеш и да ходиш по дискотеки, а че можеш да си готин и с това, което мислиш, казваш, създаваш. Там ми светна, че е задължително да се занимаваш с някаква кауза, защото ако не го правиш, все едно не внимаваш достатъчно."

София

В Лос Анджелис всичко е страхотно. Толкова, че някой може и да се зачуди защо човек би искал да се върне тук. "Всеки от тези впечатляващи млади хора имаше корени, към които да се обърне, на които да стъпи и заради които битката се оправдаваше. Затова реших, че и аз трябва да се върна към корените си и да се прибера вкъщи. Бях убедена, че в София се случват някакви невероятни неща – отворени, жестоки, готини, и предстои някаква културна революция, в която и аз ще участвам." Шокиращо е, но София не оправдава много очакванията на Йоана. Даже никак. Да не говорим, че когато стъпва в столицата, тя си няма и понятие къде е НДК, Попа и други възлови места. "Но си намерих колело, започнах да връзвам кое къде е, взехме си квартира с един приятел от Стара Загора и тръгнахме по всички партита, събития, галерии, за да видим какво правят тези хора."

Промяната

След като си дава сметка, че тук е "затлаченко" и никой не я чака с отворени обятия, за да я покани в първите редици на готвещата се културна революция, Йоана започва да се справя с живота както може. За кратко минава през маркетинга, но се оказало, че корпоративната култура й куца. За щастие друг тип култура не й липсвала и тя започва работа в тогавашното списание "Едно". Периодът е добър, но не продължава дълго. А после идва събитието, което дава нова посока на живота й – първата й бременност.

Йоана и акушерка Трейси Купър на Кръгла маса за самостоятелността на акушерките в България. Понякога трябва и малко помощ отвън, за да влезем в час

"Когато започнеш да се образоваш покрай бременността си, когато видиш какви са опциите на хората в чужбина и ги сравниш с това, което се предлага тук, си казваш: "Ама това ме обижда..." Тук никой не счита за нормално да говори с теб. Всичко е спряло. Много често те унижават заради това, че знаеш нещо, че искаш да питаш или да кажеш нещо..." След като на бял свят идва Ангел, Йоана някак естествено си намира мястото и то е в отбора на онези, които са призвани да се грижат.

Една родилна зала

За повечето хора (без значение жени или мъже) животът тръгва по-иначе, когато се появи дете. Но при Йоана преломното не е толкова в смяната на социалната роля, колкото в натрупването на определени преживявания, водещи след себе си логичната развръзка – записването за дула и впоследствие започването на още едно висше образование, този път акушерство. "Учудващото по време на раждането беше спрялостта на времето, в което се озоваваш. Цялата мизерност, в която кисне нашата държава, е в една родилна зала. Ако имаш отношение към живота, то не спира с това, че отиваш да раждаш, и тези неща ти правят впечатление. Дали решаваш да говориш или не е цивилизационен избор, защото това означава да критикуваш цялата държава и цялото отношение към човешките права.
Преди едно известно време...

Аз например имах ужасяващи акушерки, от които са ми останали два спомена. Първият беше, когато вокализирах, защото вече ме болеше, едната ми каза със суперпушачески дрезгав глас: "Жената винаги трябва да запази грациозността си, дори в този момент." И другият ми спомен е как съм в напреднала фаза на раждане и не съм много на този свят и при мен има две акушерки, на които казвам: "Здравейте, аз съм Йоана. Вие как се казвате?" От изумлението в очите им, че се опитвам да се запозная с тях, и от начина, по който ми отговарят, защото е трудно да не си кажеш името, след като са те попитали, ми стана ясно, че човещината е забранена."

Грижата

Грижата за бременната жена не е грижа само за бременната, а за цялото общество. Когато се показва различно отношение, когато на човек му се обърне истинско внимание, тогава той е склонен да го забелязва и впоследствие да го изисква. Така бъдещата майка един ден ще възпита детето си да изисква добро отношение към себе си, да предлага грижа на другите и най-вече да внимава какво се случва около него. "Идеята за грижата тук не се разбира. Не си ли малоумен, ако решиш да се грижиш за някого? Не е ли по-добре да си гледаш интереса, заплатата, израстването? А точно това е революционното – в момент на уязвимост да осигуриш на човека пространство, в което да бъдат зачетени неговите желания. Така чупиш системата чрез грижата си. Това правят акушерките. Или поне би следвало да го правят."

Малко стадо зебри

След като завършва образованието си и става дипломирана акушерка, Йоана заедно с още три нейни колежки откриват самостоятелна акушерска практика, кръщават кабинета си "Зебра" и за пръв път започват да предлагат наблюдение на жени с нормално протичаща бременност по начин, практикуван в чужбина. "Още не смея да кажа, че съм акушерка. Да си акушерка за мен означава, че си на много високо ниво като опит и компетентност." Каузата им е ясна – да се върне науката в акушерството и човещината в отношенията ни един към друг. "Абсолютно парадоксално е, че в България грижата за бременните жени е в ръцете на най-висококвалифицираните специалисти – лекарите акушер-гинеколози, а статистиката ни е една от най-лошите в Европейския съюз. Това трябва да ни наведе на мисълта, че нещо в организацията на грижата не е както трябва. Разбирането за жената и женското преживяване е нещо абсолютно незначително тук. И жените търпят. Защото цялото ни общество търпи всичко."

Йоана и акушерка Илона Нешкова, с която работят заедно

Едно женско приятелство

Системата не може да бъде преборена от един човек. И колкото по-близо до края си е тя, толкова по-яростно се съпротивлява. Затова едно от най-важните неща за Йоана е, че освен себе си, своето място и своята кауза тя успява да намери и съмишленици. "Едно женско приятелство работи толкова безкористно и силно за идеята, че дори няма разпределение на задачи. Това е едно колело, което се върти изцяло от силата на нашето убеждение, че тази кауза има смисъл и нашият отбор е силен. С други хора нямаше да мога да го правя. Основното за всяка от нас са децата ни. Но паралелно с това върви и пращането на писма до министерството, организирането на зала за пресконференция, писането до нашите приятели в Англия, които трябва да дойдат и да ни помогнат, защото ние сами не можем да се справим в разговорите си с институциите. И това са едни зъбчати колелета, които се движат в две паралелни реалности, и човек става абсолютно разноглед. Но въпреки всичко ние правим нещата както трябва. Поне в една област в България нещо се върши професионално. И това ме прави щастлива – че имам подкрепата и енергията да участвам в нещо, имащо пряк ефект върху телата, здравето и благополучието на жени, превръщащи се в по-ангажирани обществени личности заради грижата, която получават." Йоана успява да намери сфера, на която да се посвети и която да отваря кръгозора на хората, точно както си го е представяла преди години в Щатите. Така че идеализмът не е порок. И може би човек не трябва да се отказва от него, защото само мисълта един за друг ще ни спаси.

www.facebook.com/zebramidwives

Вижте още Stay True People на staytruepeople.bg

Йоана има три деца и три висши образования. Някои от тях получава в Америка, други – тук. Имаме предвид образованията, не децата. Децата всичките са "получени" тук. Самата Йоана също е дете, само че на света, и винаги много е искала да го обикаля, да му се радва и да прави така, че той да е поне една идея по-свестен, а хората в него – малко по-сполучливо държащи се. Първоначално решава, че това ще стане с учене и интелектуални усилия. После от дипломиран политолог Йоана се превръща в журналист, занимаващ се с култура, а днес е акушерка. И ако изглежда, че тези занимания нямат нищо общо помежду си, ще трябва да уточним, че свързващата брънка е желанието на Йоана да облагородява средата, правейки я смислена и справедлива.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kitenik avatar :-|

    Цветен човек.

  • 2
    hvi1467057979500374 avatar :-P
    Eleonora Museva

    Йоана, моите поздравления. Когато работиш воден от сърцето си, получаваш резултатите, за които си мечтал. Ако все още не си ги получила, сигурна съм, че съвсем скоро ще стане. Не спирай да се опитваш да правиш света по-добър, пътят който си избрала е точният. За да се промени светът, трябва да се промени начинът по който идваме на него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK