Дигитална демокрация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дигитална демокрация

Стефан Голдман

Дигитална демокрация

Практика и теория на съвременната музика с живеещия между Берлин и София диджей и продуцент Стефан Голдман

Светослав Тодоров
7726 прочитания

Стефан Голдман

© Цветелина Белутова


"Намирам за много трудно да обясня работата си", казва Стефан Голдман в началото на Parameter – документалния филм за творческия му път. "Ако кажа, че съм диджей, асоциацията е просто как забавляваш публиката. Но ако кажа, че съм музикант, това повдига още повече въпроси – все пак аз не свиря на инструмент. Затова обикновено просто изреждам всичко, с което се занимавам."

Нека да го направим вместо него. Роденият в Берлин през 1978 г. в българо-германско семейство Стефан е диджей, продуцент, издател с основания преди около десетилетие лейбъл Macro (в чийто каталог е най-успешния български електронен изпълнител - KiNK), колумнист в печатната програма на емблематичния за града клуб Berghain и съавтор на книгата за историята му Art in the Club. И до голяма степен музикален изследовател, който иска да разбере колко далеч може да стигне една идея и който е еднакво любопитен към историята и иновациите в техно и хаус жанровете. Би могъл да ви обясни и къде точно вижда влиянието на Майлс Дейвис в тях.

Майка му, Лина Семова, e музиковед, кореспондент за различни издания преди 1989 г., а сега преподава пиано в музикално училище в Берлин. Баща му е композиторът и диригент Фридрих Голдман (1941 - 2009), автор на над 200 произведения, учил при един от ранните иноватори на електронната музика Карлхайнц Щокхаузен и описан от в. "Култура" след смъртта си като "човек с отривист, чепат характер, с парадоксално мислене, способен ясно да формулира приятни и неприятни истини".

Макар и винаги да е бил с постоянен адрес в Берлин, Стефан никога не е спирал да бъде свързан с България. Понякога това се вижда и чрез музиката му – всички снимки към албума "17:50" са направени на битака на "Малашевци". Професиите на родителите му позволяват често движение и дори казва, че през 80-те музикалният му вкус е бил формиран от връстниците му в "Бояна", току-що открили Led Zeppelin.

"Взимах уроците по пиано, но класиката не ме интересуваше – все пак като малък е нормално да се опълчиш срещу това, което ти е даденост. После по собствено желание започнах да свиря на бас и да участвам в различни групи през 90-те." От електронна музика Стефан започва да се интересува на 16-годишна възраст, а покрай музикантските изяви все повече навлиза в технологическата част.

"След една година спестяване на пари вече имаш 20 плочи и самочувствието, че може да направиш някое ученическо парти." И оттогава е соло – изрязването и смесването на звуци бързо се оформя като перфектната творческа свобода. Следва аудиокомуникации в Техническия университет в Берлин с фокус върху изучаването на психоакустиката (как слухът превръща определени сигнали в звукове), а след това записва право, тъй като го хваща страх, че няма как да се издържа от музика. Точно в този момент, в началото на миналото десетилетие, една от първите му плочи става "нещо като ъндърграунд хит". Това води до все повече участия и, разбираемо, той избира да тръгне на турне, вместо да учи за държавен изпит.

Стефан е автор на книгата Presets – Digital Shortcuts to Sound (към момента с трето издание), за която провежда интервюта с музиканти от различни сфери (от активния още от началото на 90-те Робърт Хенке от Monolake, през работилия с редица рок величия Михаел Вагенер до македоно-българския фолклорен музикант Тони Стевановски) за това как предварително програмираните звуци, навлизането на все повече музикални софтуери и цялостната "дигитална демократизация" в композирането могат да се използват креативно.

Но в никакъв случай тя не е хвалебствие на технологията. "В историята на музиката появата на нов стил и нова технология са взаимосвързани – например откриването на усилвателя и рока или измислянето на дръм машината и появата на хип-хопа. Но от 20 години имаме по-лесен достъп до правенето й без коренна концептуална промяна."

Стефан е убеден, че разрастването на родния му град и превръщането му в младежка столица на Европа е за добро. "Съвсем наскоро един френски журналист проучваше дали берлинчаните са притеснени от промените в града и масите хора, които се заселват в него. Но в спомените ми от тийнейджърските години Берлин беше едно много провинциално, суперсиво място. Имаше два техно клуба, две метъл кръчми и това е", разказва той. "За разлика от другите големи градове в Германия в Берлин няма индустрия, която да изхранва четири милиона души. Дори и с преместването на администрацията икономиката не се повиши особено. Съучениците ми, които не се занимават с креативните индустрии, се изнесоха, най-вече в посока Бавария. Съответно в Берлин си или политик, или артист."

Харесва му как клубната сцена се развива, без да става твърде комерсиална. "В град, в който модата е черна тениска, камуфлажен панталон и кубинки, нищо лъскаво няма успех. Всеки опит за нещо по-изискано фалира веднага." Прави му впечатление, че във времето на първите му изяви хората са били строго профилирани според интересите си, а сега "всички се интересуват от всичко".

Намира подобни процеси и в София – град, за който казва, че промените са най-естественото нещо. Той е тук това лято отчасти и заради третото издание на фестивала за иновативно изкуство "180°", където беше обвързан с две събития: експериментален пърформънс със сменящи местата си в пространството на "Фабрика 126" инструменталисти от няколко държави и ximeR – проект, в който Стефан дава авторско електронно произведение за интерпретация от класически композитори.

Предстои му двудневен уъркшоп в Берлин към края на август, а наскоро е завършил саундтрака на документален филм, описващ построяването на първата магистрала в Швейцария и как тя променя живота на местните. Това ще бъде петдесетото заглавие от Macro. През есента му предстои азиатско турне в Япония, Южна Корея, Китай, Монголия и Тайланд. Пътувайки най-често сами и пренасящи по-малко техника, диджеите са много по-мобилни и лесно достигащи до тези места от повечето музиканти. "Миналата година бях в Беларус и Молдова, където отношението на хората беше прекрасно. И двете пространства бяха реновирани – бивша фабрика и някогашна печатница. Интересно ми е да ходя на места, на които нямам идея какво ме очаква."

Книгата Presets – Digital Shortcuts to Sound може да се намери в "Дюкян Меломан". Изданията на лейбъла Macro и документалният филм за Стефан Голдман са на macrorec.bandcamp.com. Още от музиката и селекциите му има на soundcloud.com/stefangoldmann.

"Намирам за много трудно да обясня работата си", казва Стефан Голдман в началото на Parameter – документалния филм за творческия му път. "Ако кажа, че съм диджей, асоциацията е просто как забавляваш публиката. Но ако кажа, че съм музикант, това повдига още повече въпроси – все пак аз не свиря на инструмент. Затова обикновено просто изреждам всичко, с което се занимавам."

Нека да го направим вместо него. Роденият в Берлин през 1978 г. в българо-германско семейство Стефан е диджей, продуцент, издател с основания преди около десетилетие лейбъл Macro (в чийто каталог е най-успешния български електронен изпълнител - KiNK), колумнист в печатната програма на емблематичния за града клуб Berghain и съавтор на книгата за историята му Art in the Club. И до голяма степен музикален изследовател, който иска да разбере колко далеч може да стигне една идея и който е еднакво любопитен към историята и иновациите в техно и хаус жанровете. Би могъл да ви обясни и къде точно вижда влиянието на Майлс Дейвис в тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.