С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

8 5 авг 2016, 9:21, 27925 прочитания

Пътеводител на галактическия илюстратор

Текла Алексиева за "Библиотека "Галактика" и фантастиката като свобода

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Текла Алексиева е художничката, нарисувала кориците на всички книги от "Библиотека "Галактика". Това прави 107, но не бройката е важна. Когато навремето се влезеше в книжарница, можеше да се познае от 10 метра коя книга е от поредицата, ако въобще я имаше. Общо всички заглавия от "Галактика" са отпечатани в десетки милиони бройки. Няма книга, чиито тираж да е под 100 хиляди. Почти всички имат "допечатки" – допълнителни тиражи заради огромния интерес. Някои заглавия оформиха цяло поколение (само един пример – "Пътеводител на галактическия стопаджия"), други бяха просто жестоки, трети – не чак толкова. Това, което винаги оставаше същото обаче, беше стилът на кориците. И те, и съдържанието на книгите бяха един от малкото лъчове модерност в иначе блудкавия прах на соца.

Кориците на "Галактика", разбира се, не са единственото, което Текла Алексиева прави. Тя има още няколко картини ("Ежедневние", "Кръстопът", "Нощен обход"), които са като излезли от фантастична книга уреди – нещо, което запечатва в метър на метър и трийсет духа на някакво време. Интересното за тях е, че показват нещата не такива, каквито трябва да бъдат, а такива, каквито са били.


Днес Текла Алексиева не рисува толкова много. Но голяма част от картините й – включително повечето от оригиналите, рисувани за корица на "Галактика", скоро ще могат да бъдат видени на изложба в София.

Илюстрация



Да се рисува всеки месец по една корица на книга в продължение на толкова години, не омръзва ли в някакви моменти?



Имаше, разбира се, такива моменти. И то си личи по кориците. Имаше книги, които не ми харесват, не можех да измисля нищо. Има едни, които не са станали, защото не ми е излязло от душата. Зависеше не само от книгата. Не знам, светваше ми. Разбира се, има много, които харесвам, не една и не две.

Как точно се правеха кориците на "Библиотека "Галактика"?

Обсъждахме ги с мъжа ми Жеко Алексиев и с Богдан Мавродинов, те са графичните дизайнери на книгата. Тримата четяхме ръкописа, който идваше, измисляхме заедно какво да има и аз го рисувах. После те оставиха нещата само на мен. Геният на поредицата е Милан Асадуров. Той я измисли, той я подреди, той събра книгите. Това е едно от големите му постижения, защото да се направи поредица от сто книги, от моя гледна точка е нещо изключително трудно.

Илюстрация



Имаше ли някакъв контрол върху това как да изглеждат илюстрациите?

Поредицата не минаваше през Съюза на българските художници, който всъщност определяше какъв е вкусът, а през Комитета по печата. Само за една корица се безпокояхме и попитахме. Казаха ни: "Може." Корицата е на сборник разкази, казваше се "Онирофилм", една гола жена бях нарисувала, върху която се виждаше природа, на фона на една тухлена стена. А сюжетът беше следният: правят се филми, които хората, живеещи в страшна сивота и безинтересност, като се прибират от работа, просто слагат каската и гледат; филми, в които те са главният герой. Така са направени, че изживяването да е сто процента като реалност, и само с това се занимаваха, това беше животът на хората. Това забиване в гледане на измислена виртуална реалност, ето го сега, просто не е истина.

Давахте ли си сметка тогава колко популярна е "Галактика"?

Когато започнаха да ме пишат в кръстословиците, тогава разбрах, че голяма работа се е получила. Пишеха "Художник на "Галактика" с 14 букви. Печатаха се огромни тиражи. Поредицата донесе страшни печалби на издателството.

Илюстрация



А защо точно "Галактика" мислите, че стана толкова популярна?

Фантастиката в България поради репресивния режим имаше двойна сила, тя беше един прозорец към света. Тази западна фантастика беше написана без никаква цел да тормози източните хора, горките, те си пишеха за себе си. Тя беше за свободата на движението и за предприемчиви хора. Това е същността на фантастиката. Отиват където искат едни хора, които след някакви перипетии, с ум, със сила, с хитрост въртят, правят, струват, на онази галактика или тука, на Луната, и накрая спечелват пари. Докато в източноевропейската фантастика парите бяха нещо като срамна болест. За тях не се говореше. Също така свободата на движение. Ние я нямахме. Искаш да отидеш до Румъния – трябва да подаваш молба в милицията. И тя няма да ти разреши. А онези си взимат шапката, няколко долара в джоба и хайде на Андромеда. И отива там, и почва един бизнес, печели, не печели, проваля се и тъй нататък. Накрая, ако спечели, ти си щастлив, че си прочел нещо за свободен човек. Затова така страхотно се грабеше и като допълним и кориците, и стана един продукт, който стана мил на цял народ.

Обещанията, които даваше фантастиката, не бяха ли повече от тези, които се сбъднаха?

Лошите работи се сбъднаха. Обществото започна много да зависи от технологиите – все повече и повече, и да губи по някакъв начин от човещината си. Сега не питаш добро ли е, морално ли е, а технологично добре ли е издържано. В "Галактика" показваха такива картини от бъдещето, в които човекът вече не е много човечен.

Случвало ли се е да илюстрирате нещо различно от фантастика?

Много съм се занимавала с илюстрации на учебници – по биология и т.нар. природознание. Всъщност единствената награда, която имам като художник, е за научна илюстрация. "Галактика"-та хич не ми я харесваха художниците.

Защо?

Първо, заради нейната слава. Второ, този вид рисуване не отговаряше на идеята за художественост, която много се пазеше да не заприлича на нещо по от западния свят.

Защо в един момент, след "Галактика", спряхте да рисувате?

Да, спрях. Ами секна ми изворът. Нали знаете в природата има едни такива изворчета, дето ги знаеш, с кристална вода. Отиваш следващата година, а то вече пресъхнало. Спряха ми идеите. Почнах да пиша – изследвания някакви правя, не безинтересни, на научни теми. Спорадично съм правила илюстрации някакви. И това е.

Имаше един много интересен проект, в който един византолог беше превел описания на византийски хронисти на статуи в Константинопол, и вие трябваше да ги нарисувате.

Беше изключително сложно по описанието на един древен средновековен историк да се възстанови статуя, която е унищожена от латините, когато завладяват Константинопол. Тези статуи са били претопени, направени на пари, защото са били бронзови. И той описва кон, на коня човек, човекът така, девойката държи в ръката еди-какво си И да се нагласи цялото това нещо беше много трудно, но мисля, че стана точно като в описанието.

Промениха ли нещо компютрите във вашата работа?

В моето рисуване – абсолютно нищо. Рисуването на компютър не ми харесва, защото я няма фактурата, няма го живеца. Знаете, има различни опции да е нарисувано като с молив или като с боя. Нищо общо няма с живата черта. Все едно съживен мъртвец. Живата линия, фактурата, материалът – те са незаменими. Колкото и да е съвършена една компютърна рисунка и да има хватки в нея, тя толкова личи, че не е истина. Компютърът помага да не се цапаш с бои, но натискът на молива е съвсем друго нещо.

Какво дава талантът?

Всичко. Рисуването например не е просто да хванеш молива и да изобразяваш. Рисуването е мислене. И като имаш какво да мислиш и го измислиш, вече това можене на ръката, то помага. Талантът отваря едни възможности. И ако човек още учи, тогава и общата култура се отваря много. В основата на таланта също така е логичното мислене.

Когато човек постигне нещо, чувства ли една лекота, дори безотговорност? Нещо като да каже – от мен толкова.

Може и така. Но на човек все му се иска да се покаже, нали знаете. Човекът чака някой да го погледне и да разпери гребена. Никога не съм имала чувството, че работя за обществото. Обществото в България малко се интересува от изобразително изкуство. То е за затворен кръг от хора. Обществото се интересува от артисти. Тях ги вижда, харесва ги и ги обожава. Но всъщност голямата почуда е, че обществото хареса "Галактика". Все едно беше артист.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Теодора Димова 1 20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците

23 авг 2019, 1282 прочитания

Should I Stay or Should I Go Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи

21 авг 2019, 1981 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Юлиан Костов

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица