20 въпроса: Стефан Тафров

Илюстрация Увеличаване Автор: Георги Кожухаров Смаляване

Новината, че Стефан Тафров се връща от Ню Йорк, където изкара два непоредни мандата като постоянен представител на България в ООН, разтревожи всички, запознати с недостига на адекватност и доблест в българската дипломация.

Той е съвсем на мястото си и на концерт в Carnegie Hall, и на кризисно заседание на Съвета по сигурност, и на обяд с Хенри Кисинджър, и на вечеря в някоя созополска кръчма. Любимото му място в София е градинката на църквата "Св. Георги", където си е играл като дете. Проф. Богдан Богданов - една от най-важните фигури в живота на Стефан Тафров, веднъж каза за него: "Той е градски човек, изтънчен. Това е една от липсите на нашата среда. Стефан носи всички добродетели, които градското поведение може да даде."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тафров знае перфектно шест езика - френски, английски, италиански, испански, руски и полски. Превеждал е Франсоа Мориак, Андре Жид, Клод Симон, Жан-Пол Сартр, Умберто Еко. Специалното при него е, че познава в дълбочина историческия и културен контекст на езиците, които владее.

Бил е посланик в Рим, Лондон и Париж, но като че ли най-важното в представянето му остава фактът, че Тафров не допусна отстъпление от принципите си и каузата, с която тръгна, не обърка бизнеса с политиката и успя да опази независимостта си, а и името на България.

Като какъв човек се определяте?
Като емоционален и добронамерен. Трудно ми е винаги да се взимам на сериозно и не обичам хора, които нямат никакво колебание в собствената си значимост.



Нещото, в което вярвате абсолютно?
В свободата, или по-точно в правото на човека да изживее живота си достойно, като бъде свободен от насилие, потисничество, унижения и краен недоимък.

Любимият ви момент от деня?
Когато светът дойде на фокус след първата глътка кафе.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Страната ми да се забележи и по възможност да се запомни с нещо положително.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Помагам на хората да се разбират помежду си.

Как си почивате?
В морето (ако не е налично, може и басейн), плувайки. Като играя карти.

Какво ви зарежда?
Смехът на Виктор, двегодишният син на племенницата ми.

Какво ви разсмива?
Остроумието на приятеля ми Михаил Вешим.

Какво ви натъжава?
Страдание или смърт на дете.

Какво ви вбесява?
Особената форма на непоправимо дебелоочие, която разви комунизмът у някои хора.

Личност, на която се възхищавате?
Баща ми Любомир Тафров, адвокат по процесите на опозицията след комунистическия преврат, почина през 1992 г. Вацлав Хавел и Андрей Сахаров, Димитър Пешев, всички борци за свобода и за човешки права по света. Сестра ми Адриана.

Кое свое качество харесвате най-много?
Способността ми да се възхищавам от талантливите, способни и морални хора около мен.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Разхвърлян съм, имам склонност да се пилея. Не съм намерил най-добрият начин да реагирам, когато се сблъскам с дебелоочието, за което вече говорих.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Когато гледам или слушам някой от любимите си пианисти, бих дал половината от живота си да мога да свиря като него (нея) - Святослав Рихтер, Артур Рубинщайн, Глен Гулд, Марта Аргерич, Владимир Ашкенази, Иво Погорелич, Мария Жоао Пириш.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Без формален повод неотдавна Италия ми даде най-високия си орден, "Звездата на Италия", степен "офицер". Не го очаквах и съм безкрайно благодарен на тази моя много любима страна, култура и език.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Gmail, Facebook и сайтът на вестник "Льо Монд".

Къде бихте искали да живеете?
Недалеч от близките си.

Любимите ви имена?
Любомир, на баща ми и на покойния ми племенник. Надежда, на майка ми. Богдан.

Най-интересното място, на което сте били?
Общуването с напусналия ни неотдавна Богдан Богданов, една от най-важните личности в живота ми. Малката зала за неофициални консултации на Съвета за сигурност през 2002-2003 година. Всички места, на които ме е водил Марсел Пруст.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Характерът е по-рядко явление от таланта" (Атанас Далчев, "Фрагменти"), цитирам по памет.