Englishman in Миндя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Englishman in Миндя

Тим Клинч

Englishman in Миндя

Фотографът Тим Клинч за живота на път и как България се превърна в негов дом

Светослав Тодоров
12434 прочитания

Тим Клинч


"О, Боже, не, никога не бих направил подобно нещо...", отговаря професионалният фотограф Тим Клинч на въпроса дали все пак някога би се върнал във Великобритания. Извинява се, че все още не може да говори добре български, но уверява, че съвсем скоро ще отделя по час на ден за изучаването му. Засега езикът му стига, колкото да пусне някоя шега или да си поръча бира, а останалото може да се обясни и с ръце.

"Посвещавам сутринта на работата си, а следобедите на разходки наоколо. В селото ме мислят за луд, тъй като всеки ден разхождам кучето си, вместо да го пускам само. Но какво да правя, англичанин съм, трябва имам куче за разхождане...", казва Тим Клинч по Skype от дома си в Миндя. Зад него се вижда обширна библиотека. От време на време въпросното куче, Бъни, влиза в кадър. Намира го оставено пред къщата си като пале. "Когато ветеринарят попита дали да го впише като "смесена порода" или "селска", с гордост казах "селска".

Напоследък Тим е отдаден на проекта си да направи портрети на всички жители на Миндя. Задача, по която работи заедно с Жозефина Собаджиева, от която започва идеята. Планира изложби в София и Велико Търново, а междувременно има издателство в Англия, което проявява интерес да издаде фотоалбум със снимките. "Не знам дали е реалистична цел, тъй като има хора, които са подозрителни към подобни идеи, а други не са сигурни, че искат, тъй като вече си снимал съседа им, който не харесват."

Приходите ще отидат за поправката на покрива на читалището в Миндя. Произнася думата почти като "чистилище" и донякъде мястото действително е пречистващо за него след живот на много места и с много завои.

Част от портретите на Тим Клинч

Роден е преди 60 години близо до Портсмут. Баща му е във флота, което означава постоянно местене за семейството из крайморските градове на Великобритания. Впоследствие той става англикански свещеник. "Отраснах в изключително религиозно семейство, което ме направи най-големия атеист, който може да срещнете. Станах свидетел на невероятното лицемерие на църквата." Майка му работи като детска учителка. "Но след това стана професионална съпруга на свещеник, което означава да приготвяш големи количества чай всеки ден."

Наследява интереса към фотографията от баща си, но в тийнейджърските години отказва да последва инстинкта си, най-вече за да се противопостави на това, което интересува родителите му. "Бях в хипи периода си все пак." Започва да учи типография в Уърдинг, което продължава кратко, но смята, че му е повлияло с това, че често снима надписи, дори да са на език, който не разбира.

На 20-годишна възраст започва като асистент на авторитетни фотографи в рекламната индустрия. "Тя ме срещна с големи имена в бранша. Тогава имаше креативност в тази сфера, днес нищо не е останало в нея освен желанието за пари."

От години професионалната му фотография е насочена към снимането на храна и хотели из целия свят. Говорим малко преди да отпътува към Финландия по работен ангажимент към хотел. "Личният и професионалният ми живот не бих могли да бъдат по-различни. Постоянно отсядам в хотели, които не бих могъл да си позволя." Често организира работилници за този тип фотография. "Когато навърших 60 години, се погледнах и си казах, че просто не е възможно да е минало толкова много време. Това означава четири десетилетия в професията. Някак си усетих нужда да споделя знанията си. Когато това е единственото, което можеш да правиш, често не осъзнаваш размера на опита си."

Пристига в България след десет години в Испания и осем години във Франция, страни, в които има чести ангажименти и до днес. Напоследък изключително му е интересна Украйна. Но смята България и Миндя за мястото, на което би искал да остане за постоянно.

На него попада случайно. "След един финансово изтощаващ развод, приятелката ми ми каза, че трябва да направим нещо с оставащите ни пари или ще ги изхарча за нов фотоапарат. Намерихме тази къща в Миндя и я купихме, без много да се замисляме – просто ни хареса гледката, дори не знаехме къде точно на картата се намира. Така преди девет години дойдох в селото за първи път, посред зима, и, честно казано, беше доста неприятно. Но страната е толкова различна през лятото и зимата. Не след дълго се влюбих в мястото и от две години и половина сме за постоянно тук. Тук е фантастично."

"Фантастично" е дума, която често употребява, когато говори за България. "Но напълно съзнавам, че като човек, чийто приходи идват извън страната, съм в много привилегирована позиция, макар и да не съм богат по ничий стандарт."

Казва, че в Миндя все още всеки ден е изненада. Това е усещане, което трудно може да намери в отдавна опознатата Западна Европа, да не говорим за родината му. "Политическа ситуация е толкова ужасна, че дори не знам откъде да започна. В Деня на референдума летях от Финландия към Истанбул. Не ме е срам да кажа, че плачех по време на полета. Помня, че първият път, в който гласувах, беше за включването на Великобритания към Европейския съюз през 1975. 99% от приятелите ми са много разочаровани от резултата от сегашния референдум", обяснява Тим, видимо ядосан.

"Населението беше излъгано и малко ме е срам, че трябва да го кажа, но в крайна сметка е въпрос на образование дали можеш да се поддадеш на провокацията. Със сигурност възрастовата граница за вот трябваше да бъде свалена до 16 години – все пак става въпрос за тяхното бъдеще. Постоянно пътувам из Европа, така че изчаквам да видя дали по някакъв начин ще ограничи работата ми."

Наскоро е развеждал приятели от Испания из Пловдив и Черноморието. В блога си често споделя впечатления от селото, както и снимки от портретния си проект. Последната му публикация е посветена на Слави, наскоро починал възрастен човек, с когото е общувал на френски и един от първите, с които се запознава в Миндя. "В крайна сметка просто съм благодарен, че някой решава да пусне чужд човек в дома си, за да го снима как пие ракия вкъщи."

Повече за фотографията на Тим Клинч на timclinchphotography.com и timclinchphotography.tumblr.com

"О, Боже, не, никога не бих направил подобно нещо...", отговаря професионалният фотограф Тим Клинч на въпроса дали все пак някога би се върнал във Великобритания. Извинява се, че все още не може да говори добре български, но уверява, че съвсем скоро ще отделя по час на ден за изучаването му. Засега езикът му стига, колкото да пусне някоя шега или да си поръча бира, а останалото може да се обясни и с ръце.

"Посвещавам сутринта на работата си, а следобедите на разходки наоколо. В селото ме мислят за луд, тъй като всеки ден разхождам кучето си, вместо да го пускам само. Но какво да правя, англичанин съм, трябва имам куче за разхождане...", казва Тим Клинч по Skype от дома си в Миндя. Зад него се вижда обширна библиотека. От време на време въпросното куче, Бъни, влиза в кадър. Намира го оставено пред къщата си като пале. "Когато ветеринарят попита дали да го впише като "смесена порода" или "селска", с гордост казах "селска".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    alien_s avatar :-?
    Jessika

    Чудесно интервю, интересна личност.
    Само да беше малко по-дълго:).

  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    Погледът отвън е винаги по-показателен и реален .

    ...

    We both knew that the pill business was nonsense. That you’d spend all the money on cheap rakiya, but who am I to judge.

  • 3
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Снимките са с много атмосфера, лицата на хората са фантастични. Страшно одухотворени.

  • 4
    spanopolski avatar :-|
    spanopolski

    Свежо!

  • 5
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    Голямо браво - страхотно попадение е човекът и историята му, а текста е написан превъзходно! Поздравления за Светослав Тодоров.

  • 6
    sjaakiie avatar :-|
    sjaakiie

    Найс :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK