Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 18 авг 2016, 9:20, 12072 прочитания

Englishman in Миндя

Фотографът Тим Клинч за живота на път и как България се превърна в негов дом

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"О, Боже, не, никога не бих направил подобно нещо...", отговаря професионалният фотограф Тим Клинч на въпроса дали все пак някога би се върнал във Великобритания. Извинява се, че все още не може да говори добре български, но уверява, че съвсем скоро ще отделя по час на ден за изучаването му. Засега езикът му стига, колкото да пусне някоя шега или да си поръча бира, а останалото може да се обясни и с ръце.

"Посвещавам сутринта на работата си, а следобедите на разходки наоколо. В селото ме мислят за луд, тъй като всеки ден разхождам кучето си, вместо да го пускам само. Но какво да правя, англичанин съм, трябва имам куче за разхождане...", казва Тим Клинч по Skype от дома си в Миндя. Зад него се вижда обширна библиотека. От време на време въпросното куче, Бъни, влиза в кадър. Намира го оставено пред къщата си като пале. "Когато ветеринарят попита дали да го впише като "смесена порода" или "селска", с гордост казах "селска".


Напоследък Тим е отдаден на проекта си да направи портрети на всички жители на Миндя. Задача, по която работи заедно с Жозефина Собаджиева, от която започва идеята. Планира изложби в София и Велико Търново, а междувременно има издателство в Англия, което проявява интерес да издаде фотоалбум със снимките. "Не знам дали е реалистична цел, тъй като има хора, които са подозрителни към подобни идеи, а други не са сигурни, че искат, тъй като вече си снимал съседа им, който не харесват."

Приходите ще отидат за поправката на покрива на читалището в Миндя. Произнася думата почти като "чистилище" и донякъде мястото действително е пречистващо за него след живот на много места и с много завои.

Илюстрация


Роден е преди 60 години близо до Портсмут. Баща му е във флота, което означава постоянно местене за семейството из крайморските градове на Великобритания. Впоследствие той става англикански свещеник. "Отраснах в изключително религиозно семейство, което ме направи най-големия атеист, който може да срещнете. Станах свидетел на невероятното лицемерие на църквата." Майка му работи като детска учителка. "Но след това стана професионална съпруга на свещеник, което означава да приготвяш големи количества чай всеки ден."



Наследява интереса към фотографията от баща си, но в тийнейджърските години отказва да последва инстинкта си, най-вече за да се противопостави на това, което интересува родителите му. "Бях в хипи периода си все пак." Започва да учи типография в Уърдинг, което продължава кратко, но смята, че му е повлияло с това, че често снима надписи, дори да са на език, който не разбира.

На 20-годишна възраст започва като асистент на авторитетни фотографи в рекламната индустрия. "Тя ме срещна с големи имена в бранша. Тогава имаше креативност в тази сфера, днес нищо не е останало в нея освен желанието за пари."

От години професионалната му фотография е насочена към снимането на храна и хотели из целия свят. Говорим малко преди да отпътува към Финландия по работен ангажимент към хотел. "Личният и професионалният ми живот не бих могли да бъдат по-различни. Постоянно отсядам в хотели, които не бих могъл да си позволя." Често организира работилници за този тип фотография. "Когато навърших 60 години, се погледнах и си казах, че просто не е възможно да е минало толкова много време. Това означава четири десетилетия в професията. Някак си усетих нужда да споделя знанията си. Когато това е единственото, което можеш да правиш, често не осъзнаваш размера на опита си."


Пристига в България след десет години в Испания и осем години във Франция, страни, в които има чести ангажименти и до днес. Напоследък изключително му е интересна Украйна. Но смята България и Миндя за мястото, на което би искал да остане за постоянно.

На него попада случайно. "След един финансово изтощаващ развод, приятелката ми ми каза, че трябва да направим нещо с оставащите ни пари или ще ги изхарча за нов фотоапарат. Намерихме тази къща в Миндя и я купихме, без много да се замисляме – просто ни хареса гледката, дори не знаехме къде точно на картата се намира. Така преди девет години дойдох в селото за първи път, посред зима, и, честно казано, беше доста неприятно. Но страната е толкова различна през лятото и зимата. Не след дълго се влюбих в мястото и от две години и половина сме за постоянно тук. Тук е фантастично."


"Фантастично" е дума, която често употребява, когато говори за България. "Но напълно съзнавам, че като човек, чийто приходи идват извън страната, съм в много привилегирована позиция, макар и да не съм богат по ничий стандарт."

Казва, че в Миндя все още всеки ден е изненада. Това е усещане, което трудно може да намери в отдавна опознатата Западна Европа, да не говорим за родината му. "Политическа ситуация е толкова ужасна, че дори не знам откъде да започна. В Деня на референдума летях от Финландия към Истанбул. Не ме е срам да кажа, че плачех по време на полета. Помня, че първият път, в който гласувах, беше за включването на Великобритания към Европейския съюз през 1975. 99% от приятелите ми са много разочаровани от резултата от сегашния референдум", обяснява Тим, видимо ядосан.


"Населението беше излъгано и малко ме е срам, че трябва да го кажа, но в крайна сметка е въпрос на образование дали можеш да се поддадеш на провокацията. Със сигурност възрастовата граница за вот трябваше да бъде свалена до 16 години – все пак става въпрос за тяхното бъдеще. Постоянно пътувам из Европа, така че изчаквам да видя дали по някакъв начин ще ограничи работата ми."


Наскоро е развеждал приятели от Испания из Пловдив и Черноморието. В блога си често споделя впечатления от селото, както и снимки от портретния си проект. Последната му публикация е посветена на Слави, наскоро починал възрастен човек, с когото е общувал на френски и един от първите, с които се запознава в Миндя. "В крайна сметка просто съм благодарен, че някой решава да пусне чужд човек в дома си, за да го снима как пие ракия вкъщи."



Повече за фотографията на Тим Клинч на timclinchphotography.com и timclinchphotography.tumblr.com

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Енчо Керязов 20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

3 апр 2020, 719 прочитания

20 въпроса: Надежда Цекулова 20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

27 мар 2020, 2198 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Стефан Тафров

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10