Темата за отсъствието на Бог, живота и смъртта се появяват често в иначе малкото реплики и диалози. "Господ ще те накаже", казва на Гана една от старите жени. "Всяко живеене е вид умиране", казва свещеникът по време на погребение. "Вярвам в себе си, не в Бог", казва й новопостъпил в центъра, а запознанството с него кара главната героиня да преосмисли себе си.

99-минутният филм, чието име идва от върха в Пирин, е точно толкова мрачен, колкото звучи, но според режисьорката това съвсем не го изчерпва. "Мисля, че има голяма надежда в "Безбог". Всички герои са като паднали ангели, те носят доброто, но средата го е заровила", казва Ралица Петрова, която завършва Лондонския колеж за комуникации, а после специализира филмова режисура в Британската национална школа за кино и телевизия. Преди "Безбог" има два късометражни филма, които достигат до фестивалите в Сан Себастиан, Кан и Берлин. За момента е в София, а преди това 15 години живее в Лондон.

Описва "Безбог" като медитация върху страната отвъд София, на неразбирането между поколенията и лутането им между различните политически режими. Казва, че в предишните си проекти тя е маскирала по-предизвикателните теми с чувство за хумор, докато тук за първи път тя си позволява да е напълно искрена.

"Адски важно е човек да бъде там, където го е страх да бъде. Това е пламъкът, който те държи да работиш по една идея четири години. Дълбаенето в себе си и способността да промениш 20-те квадратни метра около теб изисква много труд. Къща не се прави от тапет, първо се полагат основите. Обвивката е най-накрая."

Гледа с надежда към най-младите, въпреки че в тяхното ДНК я има обременеността на предишните поколения. "Има много хора в България, които все пак живеят според принципите си и не се огъват. Трябва да живеем в хармония именно с безкомпромисната част от това, което сме. Само тогава ние можем да тежим на мястото си, да не сме твърде зависими от нещо над или около нас. Лошият пример има нужда от алхимиране."

Филмът е сниман във Враца. Ралица избира мястото, тъй като там най-добре се съчетава природата и това, което тя търси като атмосфера. Както и заради историческа натовареност на града откъм исторически и природни трагедии. По време на създаването на сценария и снимките, през целия тригодишен процес, Ралица всъщност живее във Враца. "Дължах го на града и хората в него." Запознава се с местните ("А и те се чудеха коя е тази, която винаги се храни сама"), провежда интервюта с жени, които работят в старчески домове, проучва специфичната резервираност на живеещите в северните части на страната.

"Безбог" има предпоставки за добро бъдеще, но каквото и да се случи, то няма да е резултат от амбиция за това. "Успехът не трябва да е цел. След две години никой няма да си спомня за успеха на "Безбог". Ако имам внуци, може би само те ще си спомнят за наградата като лъсквата статуетката у дома. Важното за мен е, че в моята спектър съм се опитала да променя нещо. Не е важен толкова резултатът, колкото процеса. Имам лека алергия към много амбициозни хора. Амбицията да изразиш нещо трябва да е само вътрешна. Да, признанието дава кураж, валидира твореца, но не трябва да е самоцел. Ако някой ме попита как се прави успешен филм, то моят отговор ще бъде, че нямам никаква идея."

Българската премиера на "Безбог" ще бъде на 24 септември в рамките на фестивала "Златна роза" във Варна. Филмът е част и от програмата на предстоящия кинофестивал в Торонто.