"Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни" е истинско произведение на изкуството в лимитиран тираж от 90 бройки, всяка от които изработена ръчно от авторката. Дни преди официалната премиера на книгата и трескавата подготовка за представянето разговаряме с Мария Налбантова.

Разкажи ни за любовта си към печатните издания. Кои те впечатляват и какви искаш да правиш?

Печатните издания са моят начин за диалог със света. През тях успявам да почувствам поне малко споделеност и искреност. Характерно за картинните книги например е неизменната свързаност между текст и картина. При пространствените книги, които аз харесвам, се добавя и още едно ниво на разбиране, защото комбинират слово, картина и пространство. Интересно ми е измислянето на комбинации как може да се вържат трите неща в едно и да създадат разбиране, без да се преразказват.

Преглед на оригинала

Как се случва това в "Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни"?

Чрез слово представям издържали на времето послания, поуки и уроци – българските народни пословици и поговорки. Подменям една от думите, защото ми е интересен фактът на подмяната, който постоянно наблюдаваме в заобикалящия ни свят. Например замененото разбиране за памет с паметник, за желание за власт с прекалена амбиция и други. В книгата променям една от думите с думата мечка. Насетне можем да се посмеем на тази замяна. "Мечката вода не става." Илюстрациите добавят смисъл, а pop-up възможностите предоставят пространство.

Преглед на оригинала

Трудно ли се прави такава книга?

Необходими са много опити в хартиеното инженерство, за да проработят нещата. Работният процес е в постоянното мислене за определено нещо, после насочено действие и през цялото време удържане на началния заряд. След като завърших проекта и макетът беше готов, ме свързаха с издателство "Точица" и те топло прегърнаха идеята. Дълго след това книгата имаше само хипотетични надежди за реализация заради сложната полиграфия. Имаше какви ли не проби и планове за осъществяването, докато накрая се стигна до варианта на ръчното сглобяване на частите.

Преглед на оригинала

Проектът ти умело комбинира експеримента и традицията. Къде все пак е границата?

В трудността на производство. С развитието на технологиите традиционните практики се адаптират и променят. Всичко е в постоянно движение и промяна. Не е известно коя е първата пространствена книга, сведения за такива има още от XIV век. Те били ръкописни и се използвали предимно към научна литература – за по-лесно онагледяване на астрологични, анатомични или други научни процеси. Постепенно тези книги започват да се правят за деца, заради увлекателността на подвижните елементи. До днес те се сглобяват ръчно, което е традиционният метод по света. У нас няма такава традиция. Това не означава, че не може да се поръча изработването в чужбина, което при големи тиражи прави цената на единична бройка допустима за джоба на четящия човек. Изисква се стабилна инвестиция, която ние не съумяхме да издействаме, но пък това не ни спря да го направим и по манифактурни методи. Книгата ще се сглобява ръчно от мен. Влизам в традицията на занаятите с нетрадиционен обект.

Преглед на оригинала

Какво е отношението ти към българския фолклор и как избра поговорките в книгата?

Интересно ми е кое е останало недокоснато от времето. Има нещо неизразимо, което усещам в музиката, в приказките и в обичаите ни. Има голяма сила в него и тя е от времевото натрупване на памет. Езикът се променя, музиката се променя, облеклото, битът, но пословиците и поговорките са издържали. Хората продължават да ги използват. Явно има нещо. Факт е, че те са част от езика и днес. Свързват по-далечното с близкото минало, настоящето с бъдещето. Имат пряко отношение към мъдростта.

Избрах конкретните поговорки заради тяхната актуалност. Промених по една дума в тях и логиката се разпадна: "Крушата не пада по далеч от дървото" – "Мечката не пада по-далеч от дървото". Думите в поговорката обаче са оставили толкова силни смислови връзки в съзнанието ни, че човек веднага започва търсене в паметта си, за да коригира повредата.

Преглед на оригинала

Защо избра мечката за главен герой на книгата?

Мечките се появиха с този проект. Исках да си създам субект, който да облече идеята ми в образ. Мечката е много интересно животно, пасна с всички търсени характеристики. Семейство мечки има различни видове, които географски се простират от тропиците до северните полярни морета, което ги прави с координатна система север - юг, изток - запад. Има хищници, но има и такива, които не се хранят с месо; има черна мечка, но има и бяла мечка, а има и черно-бяла. В природата нямат врагове освен човека. Имат интересни символни значения в различните култури.

Противоположността на видовете се свързва смислово с полярността на книгата. Половината книга е бяла, другата половина е черна. Няма първа корица, защото не се казва дали да се гледа първо от бялата или от черната страна. По средата се събират и книгата се завърта. Формата й е квадрат, но носи характеристиките на кръга. Звучи циклично, затваря времето и се справя с него, като го игнорира. Тази полярност притежава и мечката. Впоследствие въображението ми не спираше да се занимава с образа й. От известно време обаче все по-рядко рисувам мечки, с осъществяването на този проект може би ще се разделим за малко или повече с тях.

Преглед на оригинала

Представянето на "Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни" е на 19 септември от 19 ч. в литературен клуб "Перото". Книгата може да се поръча от omno.eu