Бъдеще на хартия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бъдеще на хартия

Бъдеще на хартия

Британският журналист Хамиш Макрий за бъдещето на медиите и комуникациите

9416 прочитания

Хамиш Макрий е визионер и футуролог, доказал във времето, че прогнозите му обикновено се сбъдват. Един от най-уважаваните бизнес и финансови редактори, той работи като коментатор за английския вестник The Independent. През 2006 г. взима награда за най-добър бизнес и икономически журналист във Великобритания. Преподава в Lancaster University и е член на борда на директорите на Royal Economic Society. Последните му анализи са посветени на трансформациите в световната икономика, промените в икономическата мощ на Азия, както и на темата как технологиите си взаимодействат с хората и какви са предимствата от това. Пред Light Хамиш Макрий какво е бъдещето на медиите и комуникациите. На тази тема ще е и лекцията му по време на ФАРА 2016. Седемнадесетото издание на фестивала на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) ще се проведе в Пловдив от 14 до 17 септември.

Какво е бъдещето на медиите и в частност на тези с фокус върху икономиката?

Хората ще продължат да търсят балансирани новини и умни коментари и колкото по-сложен става светът, толкова повече ще ги искат. Така че дългосрочното бъдеще на медиите е подсигурено. Финансите и икономиката също ще стават все по-важни, следователно и нуждата от тях ще расте. Задачата на медиите ще бъде да се обясни какво е важно и какво не, както и какво знаем със сигурност и какво – няма как.

А какво ще се случи с печатните медии?

Печатът все още има значение, но цената, на която се предлага, трябва да е правилната. Открихме, че като направихме London Evening Standard (лондонският следобеден вестник) безплатен, всъщност превърнахме един губещ вестник в печеливш, с тираж от 900 000 броя и два милиона читатели. Създадохме и нов, малък като обем, но евтин вестник - "i", с тираж от 300 000. Но ежедневните и седмичните издания на The Independent бяха спрени. В сравнение с времето преди пет години медийната ни група е увеличила двойно броят на изданията си. Що се отнася до списанията, мисля, че бих ги посъветвал да издават и двете версии едновременно – печатна и онлайн, и да оставят читателите да преценят коя да ползват.

Как появилият се наскоро икономически спад в Китай ще има влияние върху медиите?

Не знаем какво ще се случи в Китай. Това, което знаем, е, че до десет години страната най-вероятно ще се превърне в най-голямата икономика. Както и че ще има по-голямо влияние върху онлайн медиите. Нашата задача е да сме честни в медийното отразяване на голямото историческо ребалансиране на силите.

Как влияе Brexit на медиите в Европейския съюз?

Мисля, че все още няма структурно влияние. Това е една огромна нова история и имам чувството, че медиите все още не са я отразили изцяло и достатъчно добре. Бих искал да ги видя да направят репортаж за общото между европейците и за връзките между тях вместо за разликите и разделенията.

Вие самият как се информирате? Какво четете и слушате?

Чета Economist и Financial Times – на хартия, гледам сайтовете на Daily Mail, Telegraph, Bloomberg и понякога New York Times. Не гледам телевизия, дори нямаме вкъщи, но трябва да слушам радио BBC. И, разбира се, преглеждам и други източници на информация онлайн.

Кога беше последният път, когато прекарахте цял ден без телефон или интернет?

Преди пет години, когато плавах през Северно море с малка платноходка. Тъжно е да го призная, но въобще не ми харесваше да нямам връзка с интернет.

Може ли писането за икономика да е и интересно, и образователно едновременно?

Мисля, че трябва да е. Това е най-голямото предизвикателство, което аз приемам с удоволствие. Разбира се, темата може да е сложна, но мисля, че читателите улавят много добре кога авторът не разбира материята и я усложнява излишно.

Преди два дни си купих книга от Amazon с биткойни през сайт, който играе ролята на посредник. С доставката от САЩ цената беше по-евтина, отколкото ако я бях купила директно с долари от сайта на Amazon. Какво е бъдещето на криптовалутата?

Лично аз смятам, че криптовалутата ще покаже, че е в задънена улица. Технологията й е нещо невероятно, но както с всяка валута трябва да се знае каква е гаранцията зад нея. Което при обикновените валути е силата на данъците на страната, която печата валутата. Американските данъкоплатци са зад долара, европейските данъкоплатци – зад еврото. Възможно е технологиите да направят бартера много по-ефикасен, но хората винаги ще се доверяват на златото. Не очаквам обикновените валути да са с нас още дълго време.

Какво означава да си футурист? Какви методи използвате, за да предсказвате бъдещето?

Всеки е футурист. Нали всички се интересуваме и имаме идеи как ще се развие обществото. Всичко, което трябва да направя, е да сложа идеите в една подредена рамка. И историята ни помага да я създадем.

Например, ако хората бяха погледнали историята на икономиката вместо математическите модели, щяха да имат по-голям шанс да предвидят банковия срив от 2007-2008 г. Да, аз предвидих, че ще има спад в икономиката, но не успях да предположа размера.

Колкото до методите, бих добавил, че е много важно разбирането как технологията си взаимодейства с надеждите и желанията на хората. Например колата даде лична независимост и подвижност на обикновените хора и това е нещо, за което те мечтаеха. То промени света. Сега мобилните комуникации правят същото. Нетърпеливи сме да узнаем какво се случва и да си комуникираме с другите, където и да са те.

Зависят ли вече вестниците и списанията напълно от социалните медии?

Ние създаваме съдържанието. Как хората достигат до него е техен избор. Ако искат да получават материалите и идеите ни чрез Facebook, тогава Facebook играе ролята на разпространител и продавач. Той е посредникът, какъвто е и продавачът на вестници на улицата. И трябва да приемем това.

Има ли бъдеще в аналитичната журналистика или всичко трябва да е бързо и кратко, за да не изпадне от състезанието?

Благодаря ви за въпроса! Притеснително е, защото, ако хората четат на екран и по-точно на малък екран, съдържанието трябва да е кратко. Колкото по-малък е текстът, толкова по-голяма е опасността анализът да стане суров и може би, изопачен. Посредникът компресира съобщението. Но хората искат анализи, искат да разберат сложността и нюансите на света. Затова, да, сигурен съм, че има бъдеще за аналитичната журналистика, но ще трябва да сме изобретателни и да намерим начин да предадем сложни идеи – може би като използваме богатството и непосредствеността на мобилните комуникации, за да насочваме хората към дълги и по-задълбочени анализи, които те да прочетат по-късно, ако искат, и на спокойствие.

Хамиш Макрий е визионер и футуролог, доказал във времето, че прогнозите му обикновено се сбъдват. Един от най-уважаваните бизнес и финансови редактори, той работи като коментатор за английския вестник The Independent. През 2006 г. взима награда за най-добър бизнес и икономически журналист във Великобритания. Преподава в Lancaster University и е член на борда на директорите на Royal Economic Society. Последните му анализи са посветени на трансформациите в световната икономика, промените в икономическата мощ на Азия, както и на темата как технологиите си взаимодействат с хората и какви са предимствата от това. Пред Light Хамиш Макрий какво е бъдещето на медиите и комуникациите. На тази тема ще е и лекцията му по време на ФАРА 2016. Седемнадесетото издание на фестивала на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) ще се проведе в Пловдив от 14 до 17 септември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    glaxo avatar :-|
    glaxo

    Интересно интервю.Интервюирания - също е от висока класа.

  • 2
    2.5 avatar :-P
    2.5

    “Американските данъкоплатци са зад долара, европейските данъкоплатци – зад еврото.”

    Според мен, зад долара стоят доста повече данъкоплатци, за разлика от еврото!
    :-)

  • 3
    ivanov76 avatar :-|
    К. И.

    Както винаги, интересна тема.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK